Решение № 3249 от 24.09.2024, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3249

Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20237170700830 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от М. П. Н. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №14, Р. А. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Е. Н. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Д. Е. Т. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, П. Г. Т. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, С. М. М. от гр.Плевен, ***“ *** и В. В. М. от гр.Плевен, ***“ ***, против неиндивидуализиран административен акт, по Обявление №ТСУ-30-1407-1, гр.Плевен за изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], IX-3987, VIII-3988, кв.10 по плана на гр.Плевен.

В изпълнение на съдебно определение ***16/23.10.2023 год., с което жалбата е оставена без движение, всички седем жалбоподатели са уточнили в писмени молби с вх.№№6347/27.10.2023 год. и 6356/30.10.2023 год., че оспорват Заповед №РД-12-390/15.08.2023 год. на заместник-кмета на община Плевен; внесли са и са представили платежни документи за държавна такса в размер по 10 /десет/ лева за всеки един жалбоподател; обосновали са правен интерес от оспорване на настоящата заповед, като са посочили, че са собственици на имоти, съседни на процесните, за които е разрешено да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ; уточнили са в какво се състои искането им до съда-отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателите Д. Е. Т. и П. Г. Т. са посочили в последваща Молба с вх.№6734/14.11.2023 год. , че са ползватели на [ПИ] в кв.10 в парцел IV и са адресно регистрирани в същия имот. Посочили са и са представили доказателства-удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански брак, че Д. Е. Т. е дъщеря на Е. Н. Д., а П. Г. Т. е негов зет-съпруг на дъщеря му. А от своя страна и по силата на нотариален акт за дарение №105/1983 год. на л.165 и служебно изготвеното и приложено по делото удостоверение за наследници на Н. А. А., както и извадка от КР на имотите, съдът е констатирал, че един от съсобствениците на [ПИ] в кв.10 в парцел IV, е Е. Н. Д.-баща на първата жалбоподателка и тъст на втория жалбоподател. В определение ***16/23.10.2024 год. съдът е изложил мотиви, че двама от общо седемте жалбоподатели - Д. Е. Т. и П. Г. Т., нямат правен интерес от подаването на жалба против оспорената заповед. Те не са сред кръга на лицата, посочени в чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като те не са нито собственици, носители на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър в имотите, предмет на разработка, нито собственици или носители на ограничени вещни права в съседен имот, за който са налице някои от основанията по ал.2 на същия текст. Те, според описаното в уточнителната молба вх.№6734/14.11.2023 год., са дъщеря и зет на един от съсобствениците на [ПИ] в кв.10 в парцел IV- Е. Н. Д.-баща на първата жалбоподателка и тъст на втория жалбоподател, по силата на нотариален акт за дарение №105/1983 год. на л.165 и служебно изготвеното и приложено по делото удостоверение за наследници на Н. А. А., както и извадка от КР на имотите. И единствено са ползватели на [ПИ] в кв.10 в парцел IV и са адресно регистрирани в същия имот. Съдът е счел, че законът не обвързва качеството на ползватели в даден имот и адресно регистрирани на същия с някоя от хипотезите на чл.131 от ЗУТ. Затова жалбите на Д. Е. Т. и П. Г. Т. , като подадени от лица, които не разполагат с правен интерес да оспорят процесната заповед, съдът е приел за недопустими за разглеждане по същество и е оставил без разглеждане , а производството по делото по отношение на тях е прекратил с Определение ***16/23.10.2023 год. Определението е съобщено на двамата жалбоподатели, не е оспорено и е влязло в законна сила.

Уточняващите жалби на л.169-175 и на л.177-182, подадени от С. М. М. и В. В. М., и от М. П. Н., Р. А. Д. и Е. Н. Д., са идентични по своето съдържание и с тях се претендира нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност, неспазване на установената форма и липса на основание за издаването й, и при условията на евентуалност се претендира отмяна на същата като незаконосъобразна-издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Сочи се в жалбите, че фактическите основания за издаването на заповедта не могат да се извлекат от заявлението, с които е представен проекта за изменение на ПУП в административното производство- това са бланкетно съставени документи. Самият проект - и по - точно обяснителната му записка също не съдържат фактически мотиви. Липсва обяснителната записка, в която да е посочено в какво се изразява твърдяната „рационалност“. Видно от графичната част на проекта, параметрите на застрояване на обединените имоти са изменени, като е предвидено по - плътно застрояване, но дали това е „по-рационално“ градоустройствено решение (за кого и за какво) и изобщо какво е имал предвид автора на проекта, не става ясно. Фактическите основания за издаването на административните актове следва да са конкретни, ясни и недвусмислено изложени, за да бъдат възприети еднозначно от адресатите, без да възниква съмнение в действителната воля на органа - издател.

Сочи се още в жалбите, че със Заповед № РД-12-390/ 15.08.23г. на Зам. Кмета на Община Плевен е разрешено изработване на проект за изменение на действащ ПУП-ПЗ и РУП на три [ПИ], № 3887 и № 3988, въпреки че липсва искане на всички собственици на трите имота. Твърди се, че не са изложени мотиви относно посочената хипотеза на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а липсват и материално - правни предпоставки за прилагането на тази разпоредба. Нарушени са чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, като заповедта е издадена при неизяснени факти и обстоятелства. Не е налице и съгласие от всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Твърди се, че всички собственици на съседни имоти на този-предмет на разработката, не са уведомени за административното производство. Съобщението за заповедта, без дата и номер, не е посочено да е отправено до някого, разлепено или публикувано. Счита, че не може да се приеме, че приобщеният по преписката Акт е във връзка с това съобщение, защото в него не е посочено във връзка с кое съобщение, и за кой ИАА не са постъпили жалби. Съобщаването на такава заповед е уредено в чл.135, ал.7 вр. ал. 3 от ЗУТ и следва да бъде извършено по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ, съгласно която „Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината.“. Липсват доказателства за поставяне на обявлението за издаването на тази заповед където и да е, както и такива за публикуването й в интернет. Доколкото обявлението няма и дата, не може да се приеме, че е разгласено или публикувано преди датата на постьпването му в съда. Според жалбоподателите органът въобще не е положил усилия за установяване на заинтересованите страни, като не е приобщил по преписката извлечение от кадастралния регистър, за да конституира заинтересованите страни. Не са изложени мотиви по отношение на настъпили факти, които да сочат промени в обществено-икономическите и устройствени условия. Сочи се, че по преписката и делото, не е приобщено предписание на главния архитект, каквото съгласно чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ се изисква в случаите, когато заповедта се издава от кмета на общината /в случая от зам.кмета на основание §1, ал.З от ДР на ЗУТ/. Поради което ответникът не е доказал, че са спазени изискванията на ЗУТ по отношение на спазването на чл. 135, ал. 4, т. 1 от същия закон.

Сочи се в жалбите, че съгласно чл. 28 и 29 от ЗУТ с подробния устройствен план може да се определи различна дълбочина на застрояване за първия надземен етаж (с височина, установена от същия план) и отделно - за основното застрояване над първия надземен етаж, като се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и за разстояния между сградите. В случая се счита за приложима разпоредбата на чл.22, ал.6 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят но нравилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Жалбоподателите считат, че показателите за плътност, интензивност и озеленяване следва да бъдат изчислени спрямо и процесния новопредвиден УПИ, тъй като такова е изискването на разпоредбата. В случая показателите П застр и П озел. не отговарят на чл.20 от Наредба №7, съгласно която „В поземлени имоти, квартали и територии, урегулирани за комплексно (групово) жилищно застрояване, се спазват следните нормативи за прилежащите на жилищните сгради територии (нето жилищните територии): плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 20 до 50 на сто; интензивност на застрояване (К инт.) - от 0,6 до 2,5 за големите и много големите градове и до 2.0 за малките и средните градове; озеленена площ (П озел.) - от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност.

Твърди се в жалбите, че в заявлението за изменение на ПУП, поставило началото на административното производство, не са посочени основанията, на които е поискано това изменение. Към заявлението като част от представения от заявителите проект за изменение на действащия ПУП, е приложена обяснителна записка, в която също не е посочено такова основание. В предписанието, с което кметът на общината е допуснал да се изработи проектът за ПУП, са посочени като правни основания чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.6 от ЗУТ, каквито основания не е мотивирано и доказано по преписката да са били налице. Цитираните правни основания за изменение на плана изискват да са настъпили съществени промени в обществено- икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът; в съответния срок по чл. 208 да не е започнала процедурата за отчуждаване; да има съгласие на всички собственици на имоти но чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. След като е допуснал изменението да се извърши на това основание, по -късно, при издаване на самата оспорена заповед решаващият орган е посочил различни такива, а именно- чл.134, ал.1, т.1 и но реда на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Твърди се в жалбите, че правното основание за изменение на действащия ПУП по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е налице тогава, когато предвижданията но действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия или имот в обхвата му, тогава когато предвижданията по него възпрепятстват инвестиционните намерения на собствениците. В конкретния случай подобни настъпили съществени промени не се установяват, а и такива не са обосновани както в административната преписка по издаване на оспорения адм. акт, така и в самия него. Законът има предвид настъпили съществени промени в обществено- икономическите и устройствени условия, досежно конкретния поземлен имот, а не въобще в Република България, дори в населеното място, или квартала на същото. Данни за такива по настоящото липсват, още повече, че с процесния ПУП се запазва режима на устройство със съответните показатели.

Жалбоподателите считат, че след като е налице липса на мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно- производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му.