Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14992 от 01.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46343/2023
Вид
Решение № 14992
Подписан
01.08.2025
В сила
01.08.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • § 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 14992 гр. С., 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110146343 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу А. Г. С. и М. В. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите както следва: 105,84 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 9,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 36,50 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,27 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 22.03.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

А. Г. С. – ½ или сумата от 52,92 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 4,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 18,25 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,14 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 22.03.2023 г.,

М. В. С. – ½ или сумата от 52,92 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата 1 на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 4,95 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.03.2023 г., 18,25 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,14 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 22.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

16270/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Л.“ № **, бл. **, вх. *, гараж № *, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот. Твърдят, че ищецът им е връчил фактура за начислена ТЕ на 15.04.2023 г. с № **********/31.07.2022 г., която сочат, че са платили на 18.04.2023 г. В случай че част от претендираните суми са за дялово разпределение, оспорват като нищожна формулата за начисляване на перо „сградна инсталация“ по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Считат, че претендираните суми са неоснователни, т.к. били обосновани единствено като дължими за прогнозно начислена ТЕ.

Молят съда да отхвърли предявените искове.

С молба от 18.12.2024 г., уточнена в открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2025 г., ищецът заявява, че на 31.10.2024 г. от страна на ответниците е извършено частично плащане, с което част от претендираните задължения са погасени. Ищецът заявява, че претендира исковете да бъдат уважени за сумата от 47,77 лв. – главница за ТЕ и 9,86 лв. – мораторна лихва върху тази главница. Претендира и разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. срещу А. С. и М. С. за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 16270/2023 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 07.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответника. Спори се и по въпроса за погасяването на задълженията.

Безспорно е между страните, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, респ. че същите са имали качеството потребители на ТЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Ето защо, в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в 3 сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че за процесния имот през процесния отоплителен период м.10.2020 г. - 30.04.2022 г. ФДР е фирма „Т. с." ЕООД. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот. В топлоснабдения имот, ответниците са ползвали топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ през целия процесен период. От заключението се установява, че за процесния период начисляваната ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е в съответствие с нормативната база, а начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа отчетите на 1 брой топъл водомер с номер 711276, отчитан след края на отоплителния сезон. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с Наредба №Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. През процесния период във фактурите, изготвени от „Т. С." ЕАД, няма начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с Решение № Ц-010/28.06.2006г на ДКЕВР и Протокол №2/30.06.06 на Съвета на директорите на „Т. С." ЕАД. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Ползваните топломери за процесния период са преминали на метрологични проверки и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Стойността на потребената ТЕ през процесния период за отопление на сградна инсталация и за БГВ възлиза на 167.48 лв.

Сумата за услугата дялово разпределение-главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. е в размер на 36,50 лв.

По делото е изслушано заключение и по ССчЕ, което не е оспорено от страните и е прието от съда. От това заключение се установява, че за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. за абонатен № ***** са начислени суми по прогнозни фактури за консумирана топлинна енергия в размер 115,61лв. На 31.07.2021 г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани (унищожени) прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2020г. до 30,04.2021г. в общ размер - 35,62лв. Издадена е обща фактура, в която са начислени суми за реално консумирана топлоенергия за същия период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.в общ размер 60,49 лв. На 31.07.2022г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани (унищожени) прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. в общ размер - 80,00лв. Издадена е обща фактура, в която са начислени суми за реално консумирана топлоенергия за същия период от 01.05,2021 г. до 30.04.2022 г.в общ размер 106,98 лв. След подаване на Заявлението на 18.04.2023 г., е извършено частично плащане в 4 размер 111,69лв., както и служебно е възстановена сума в размер 17,76лв. Сумата в общ размер 129,45лв. (111,69лв. заплатена + 17,76лв. възстановена = 129,45лв.) е послужила за погасяване на следните задължения: Погасена мораторна лихва: 16,17лв.; Погасена законна лихва: 18,71лв.; Погасена част от главницата: