Присъда № 572 от 15.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №572 от 15.12.2023 г. по НЧХД №2799/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството по делото е образувано по депозирана от Й. С. Г. срещу К. Х. Л. тъжба за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК – за това, че на 17.10.2022 г. в гр.София, кв.“Враждебна“ ул.“8-ма“ №45, чрез хвърляне на керемида й причинила контузия на главата с обширни оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични данни за преразтяжане на мекотъканни мускулни и сухожилни структури в областта на шийната паравертебрална мускулатура и тази на горната лява част на гърба, причиняващи ограничаване в обема на движение на главата, поради изразен болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване по задната повърхност на лявото рамо.

Съдът не прие за съвместно разглеждане ведно с наказателната отговорност на подсъдимата Л. предявения от частната тъжителка граждански иск за сумата от 8 000 лв.

В съдебно заседание повереникът адв. В. К. и частната тъжителка Г. поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение.

Поверникът счита, че събраните в съдебното следствие доказателства по категоричен начин установяват, че подсъдимата е извършила повдигнатото с тъжбата престъпление. Адвокат К. смята, че са налице безспорни доказателства, че на ЧТ Й. Л. е нанесена телесна повреда, както и временно разстройство на здравето от извършването на два удара с предмен в областта на главата и в областта на мускулатурата в горната част на гърба. Тези наранявания по категоричен начин в експертизата посочат, че са извършени именно от твърди тъпи предмети, поради своето движение, което е със сила са предизвикали тези наранявания, като нараняванията са констатирани непосредствено при прегледа, обективиран в амбулаторен лист по делото само два часа по-късно, както и с допълнителни амбулаторни листове, което са констатирани последиците и са установени изтърпените болки и страдания от тъжителтката. По отношение на деянието, което се доказва от категоричен начин от свидетел-очевидец К. Л., който по категоричен начин свидетелства за действията, извършени от подсъдимата по отношение на неговата майка, че там действително е бил свидетеляг К.

Л. от заключението по изготвената СТЕ на записа на тел.112.

1

Поверникът излага доводи, че макар подсъдимата да твърди, че тя също е претърпяла увреждания, то такива не бяха доказани с необходимата категоричност, нито от разпитаните свидетели-полицейски служители, нито от който и да било друг очевидец. От обясненията на подсъдимата се установява, че счупени керемиди е имало и в двора на ЧТ, като същата не даде логично обяснения как точно същите са попаднали там, т.е., имало е счупени керемиди и в двавата двора, т.е., имало е действия и съответно противодействие, защото дори да се приеме, че тъжителката е хвърляла парчета от керемиди в двора на подсъдимата, последната в отговор също е започнала да ги хвърля обратно в двора на тъжителката. Нелогично е, ако е имало снимане с телефона, хвърляне от страна на тъжителката на керемиди, тропане с метален предмет по асма, подсъдимата просто да е седяла и да е продължавала да си сади марулите. Назначена е СМЕ по отношение на подсъдимата, като вещото лице не установява белези по пръста, за който подсъдимата твърди, че ЧТ е ударила с хвърлена керемида. В обясненията си тя твърди, че не е посетила лекар за това увреждане, защото не искала повече съдебни дела с ЧТ, но това нейно твърдение се опровергава от факта, че след подаване на настоящата тъжба, през декември 2022 г. тя подава жалба срещу Й. Л. за събитие станало през 2022 г.

От СТЕ се установява, че и тогава на спешен тел.112 и в тъжбата си, ЧТ излага едни и същи обстоятелства. Повереникът моли съда да не кредитира обясненията на подсъдимата, че травмите на тъжителката са причинени от съпругът й /син на подсъдимата/ и нейния син /внук на подсъдимата/, тъй като за тези твърдения няма каквито и да било доказателства и това е една защитна версия. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата за виновна и да й наложите справедливо наказание.

Претендира и разноски.

Частната тъжителка Й. С. Г. поддържа заявеното от повереника й, като излага доводи, че законите в Република България са за всички, независимо от етнос, пол, възраст и т.н. и трябва да бъдат спазвани.

Признава, че е осъждана от К. Л., но това не дава право право на последната да я наранява. Заявява, че причиненото й от подсъдимата нараняване е установено безспорно от лекарските прегледи и макар тя да твърди, че е безпомощна, възрастна жена и не може да хвърли каквото и да било, всъщност с лекота носи туби от по 10 литра и извършва физически труд в градината си. ЧТ Л. заявява, че най-хубаво от станалото е, че не е пострадал синът й, който се е намирал там. Заявява, че подсъдимата вече може да е спокойна, защото продават имота си, тъй като не се чувстват спокойни.

Защитникът на подсъдим а т а К. Х. Л. – адв. Зоя ВЕНКОВА излага доводи, че е по делото събрани множество доказателства, които условно могат да се разделят на две групи - едната група е тази, подкрепя обвинението, но това са свидетелите син и съпруг на тъжителката, като те от години враждуват с подсъдимата и с нейния по- малък син. Техните 2 показания могат да се кредитират само в частта, в която установяват влошените им от години семейни отношения, а останалата част, те са противоречиви и нелогични. Така например, съпругът на тъжителката вместо да отиде с нея, стои долу да се изтупва от прахта и изпраща непълнолетния си син да придружава майка си до болницата. Нелогично е и тъжителката като майка виждайки как летят керемиди, както тя твърди, които могат да наранят сина й, да вика: „Кардамчо, ела, премести се, мамо”. Всяка майка ще тича и ще закриля детето си, всяка майка ще застане така, че да няма възможност нещо да достигне до него. По отношение на другите доказателства - дошли са полицаите, но спорът вече бил прекратен още с обаждането до тел.112. Тези полицейски служители дошли на място, връчили предупредителни протоколи по ЗМВР, но жалба е подала само подсъдимата. Тя е поискала защита от полицията, а не тъжителката. На следващо място се твърди, че тъжителката е посетила „Пирогов”. Защо тя не отишла с полицията, полицейските служители са й предложили да я откарат, но тя е отказала. Всяка версия на тъжителката, сина и съпруга й е противоречива, защото не са съгласували нещата помежду си. Те са посетили Пирогов два часа след станалото и ЧТ е заявила, че е ударена по главата и нищо повече. В амбулаторния лист е написана само, че й е правена снимка на главата и няма нищо, няма предписана терапия. Ако имаше последици към този момент щяха да й напишат терапия, а синът и свидетелства, че тя е била с превръзка, а се оказа, че няма такава. На следващия ден, когато отиват в Съдебна медицина и Й. Л. вече е била с поражения. Лекарят е установил същите, но ние твърдим, че те не са нанесени от подсъдимата, тя е била с отлични показатели - сатурацията е 99, кръвното й е идеално, пулс идеален и личният лекар й казал дори, че следва да се яви наскоро за ваксина. Заключението по изготвената СТЕ показа какви разговори са се проверили на процесната дата страните, но тъжителката естествено е знаела сюжета, който ще разиграе и затова предварително е намислила какво ще каже на телефон 112, а двете СМЕ и СТЕ са изготвени след значителен период.

Излага доводи, че тъжителката е дебнела непрекъснато подсъдимата, която е възрастна жена, която заради нея е заключвала дори двора си.

Установявява се, че свидетелят Х. Л. е разговарял веднага с майка си по телефона и по негов съвет тя се е обадила на 112. Л. е имал информация за станалото с майка му непосредствено след деянието, а покъсно е видял и самото нараняване. Защитата обръща внимание на характеристичните данни на подсъдимата – тя е жена на 80 години, с висше образование, възпитана, интелигентна жена, не е осъждана, докто по отношение на тъжителката са налице няколко осъждания, има и висящи дела.

Защитата предлага на съда да постанови оправдателна присъда по отоншение на К. Л..

Подсъдимимата К. Х. Л. се явява лично и дава подробни обяснения .

Заявява, че на процесната дата е садила марули в двора си. ЧТ Л. с която са във влошени отношения започнала да я снима с телефона си, след това да 3 удря с желязо по асмата, вдигайки шум. Недоволна от това, че подсъдимата не реагира, ЧТ започнала да събаря керемиди от оградата между двата двора, които били циментирани и захванати за нея. Докато била наведена, подсъдимата видяла как към нея летят цели турски керемиди, като една от тях я ударила по пръста. Много я заболяло и казала на глас, че ще се обади в полицията. Почти веднага чула гласа на ЧТ: „Ало, полицията ли е? Елате, замеря ме, напада ме, удря ме!”. Подсъдимата заявява, че самата тя е била ударена и не е хвърляла керемиди по тъжителката. Заявява на съда, че е готова да премине през детектор на лъжата, защото изложеното в тъжбата е измислица. Твърди, че уврежданията по тъжителката са дело на съпруга или сина на тъжителката, за да бъде тя осъдена и да й вземат парите.

В правото си на лична защита подсъдим ата К. Л. заявява, че всичко казано от лицето Й. Георгиева Л. и всичко свидетелите - неини съпруг и син, е лъжа, измислица, скалъпено обвинение, за да я притискат, да я карат да страда и да й вземат парите.

В последната си дума подсъдимата К. Л. моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата К. Х. Л. е родена на 07.09.1943 г. в с. Стрелци, обл.Пловдив.

Същата е българка, българска гражданка, разведена, пенсионерка.

Тя и частна тъжителка Й. С. Г. са съответно свекърва и снаха.

Тъжителката е омъжена за по-големия син на подсъдимата – свидетеля Х. А. Л., от когото има две деца син - свидетелят К.

Л. и по-малка дъщеря.

Страните по делото живеят в два отделни имота на адрес: гр.София, кв.“Враждебна“ ул.“8-ма“ №45, като дворните места са отделени с масивна ограда, на места висока около 2 метра. Върху самата ограда има поставени и здраво закрепени керемиди тип „турски”.

Двете жени са в крайно влошени отношения, датиращи от години. Имат образувани и приключили множество дела.

На 17.10.2022 г., в късния следобед подсъдимата К. Х. Л. се намирала в двора на къщата си и садила марули.

В същото време, в съседния двор се намирали тъжителката и нейният син – свидетелят К. И. Л., който хранел кучето и му сипвал 4 прясна вода.

Частната тъжителка започнала да снима с телефона си подсъдимата, както била правила и в предишни случаи. След това, започнала да бута в двора на подсъдимата керемиди тип „турски”, поставени върху самата ограда в двора на свекърва си.

Видимост към тях имал свидетелят Х. А. Л. /съпруг на тъжителката и син на подсъдимата/, който в този момент заедно със свой приятел ремонтирал таванско помещение, като поставял первази на прозорците. Той добре виждал къде се намират, както съпругата и синът му, така и подсъдимата – негова майка, но бил зает с работата, която вършил.

В отговор на поведението на тъжителката, подсъдимата започнала да хвърля парчета керемиди, като керемида /или част от такава/ ударила тъжителката в областта на главата, в лявата тилна област и лявата част на гърба, докато тя била с гръб към оградата в своя имот.

Ударът възприел 15-годишния към онзи момент свидетел К.

Л., който бързо се затичал към майка си, за да види какво е състоянието й. Тъжителката му извикала да се пази, разплакала се и казала, че й се гади.

Двамата бързо влези в къщата. Свидетелят Л. видял голям оток на главата на майка си. В същото време привлечен от плача на съпругата си, при тях, от таванското помещение слязъл свидетелят Х. А. Л.

Тъжителката му казала, че майка му я е ударила с керемида. Той набрал от нейния мобилен телефон, номер 112 и я оставил тя да съобщи за станалото.

Така, на 17.10.2022 г. в 18:44 часа тъжителката провела разговор с оператора, като му съобщила за станалото. Било й заявено, че веднага изпращат полицейски патрул на място.

Междувременно, чувайки, че тъжителката разговаря с оператора на тел.112, подсъдимата също звъннала на спешния телефон, като съобщила, че тъжителката я е замеряла с керемиди и ударила по ръката. Тъй като касаел един и същи адрес, системата автоматично „свързала” двата сигнала, като операторът установил, че се касае за един и същи адрес, на който бил изпратен един полицейски екип - свидетелите А. Й. Николчов и Н. В. Канчев – служители в 05 РУ-СДВР. Свидетелите изслушали и двете жени и им съставили протоколи по чл.65 ЗМВР. Предложили на тъжителката да я откарат до болнично заведение, но тя заявила, че сама ще отиде на преглед.

Разпечатката съдържа 40 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6e7114e-a2ae-469d-a869-1a5c71664ff8