Решение № 21 от 08.06.2026, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Гражданско дело 1059/2025
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Иван Христов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 и ал.5 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Тополовград, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20252320101059 по описа за 2025 година и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Д. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********; В. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************** и П. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, чрез процесуалния си представител адв.Г. И. М. от АК – Хасково, със съдебен адрес: ************* против О.Т., ЕИК ***********, с адрес: ************, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и предявения иск са следните:
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици по наследство и давностно владение с Нотариален акт № 86, том 1, дело № 167 от 01.08.1968 г. на РС – Тополовград и Нотариален акт № 127, том 1, рег.№ 146, дело № 128 от 06.02.2006 г. на съдия по вписванията при РС – Тополовград на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1920 кв.м., представляващо ПИ284, в кв.12 по Подробния устройствен план на село Българска поляна, общ.Тополовград, обл.Хасково, при съседи на имота: Г.К.Г., улица, Д.Х.М. и дере. Видно от издадената скица от О.Т. е, че целият имот е заграден и е с 1 площ от 1920 кв.м., то които 1002 кв.м. са в регулация, а останалите 918 кв.м. са извън регулация, като частта, която е извън регулация попада в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 1393 кв.м., частта от имота която е в регулация не е предмет на настоящия спор.
Границите на имота не са били променяни от владението в сила на плана от 1962 г. до настоящия момент. Имотът е владян от ищците без прекъсване, явно и спокойно и никога не е имало спор с когото и да е било, относно собствеността на имота. Имотът е стопанисван само от ищците, като в него са отглеждали през годините различни видове земеделски култури, безпроблемно, същите са прибирали плодовете за себе си и са демонстрирали собственическите си намерения пред всички, като всички в селото възприемат ищците за собственици на целия имот. Тъй като ищците са възприемали целия имот като дворно място, в регулацията на селото, те не са го заявили за възстановяване по ЗСПЗЗ и поради това, частта от имота извън регулация, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ е станала общинска собственост. Частта от имота извън регулация представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1393 кв.м., с адрес на имота: село Българска поляна, местност „Чукарата“, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план: 096005, при съседи: имоти с идентификатори ***; ***„ *** и ***.
Ищците твърдят още, че този имот никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важи забраната по чл.86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ и не следва да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не е бил включен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
2
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответника О.Т., че Д. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********; В. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************** и П. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ************* по силата на давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-658 от 09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на имота: село Българска поляна, местност „ЧУКАРАТА“, с площ от 1393 кв.м.
/хиляда триста деветдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план: 096005, при съседи: имоти с идентификатори ***;
*** *** и ***.
Претендират се и направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 05.01.2026 г. В законоустановения срок същият не е подал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
Ищците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, вместо тях се явява пълномощникът им адв.Г.М. от АК – Хасково, който счита, че са налице условията на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът по делото не е представил отговор на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.
Ответникът по делото редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът след като обсъди искането на пълномощника на ищците за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства го намира за основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед 3 посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 128/26.03.2026 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищците, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищците писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск.
Пълномощникът на ищците е представил списък на разноските по делото, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено от съда на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, вр.чл.36, ал.2 от ЗАдв., във вр.чл.2, ал.2 и ал.5, и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на МРАВ, както и останалите разноски за държавни такси, скици и удостоверения, направени от ищците.
Съдът, съобразявайки се с факта, че съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение, както и предвид материалния интерес на делото, правната и фактическа сложност, намира, че справедливия размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците би бил 400 лева /204,52 евро/ – минималния размер от Наредба № 1 - по чл.7, ал.2, т.1.
4
Следва да бъдат присъдени и направените от ищците разноски за държавни такси, скици и удостоверения в размер на 51,13 евро.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация, относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.
240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника О.Т., с адрес:
***********, ЕИК ***********, че ищците Д. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********; В. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
****************** и П. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
************* по силата на давностно владение са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-658 от 09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на имота: село Българска поляна, местност „ЧУКАРАТА“, с площ от 1393 кв.м. /хиляда триста деветдесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план: 096005, при съседи: имоти с идентификатори ***; *** *** и ***.
ОСЪЖДА ответника О.Т. с ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ищците в общ размер на 51,13 евро/петдесет и едно евро и 13 цента/ - /100 лева/
ОСЪЖДА ответника О.Т. с ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г.
И. М. от Адвокатска колегия – Хасково, с личен номер при ВАС № ***********, с адрес на дейност: ************, обл.Хасково присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /двеста четири евро и 52 цента/ - /400 лева/.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Тополовград, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20252320101059 по описа за 2025 година и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Д. Д. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********; В. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************** и П. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, чрез процесуалния си представител адв.Г. И. М. от АК – Хасково, със съдебен адрес: ************* против О.Т., ЕИК ***********, с адрес: ************, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и предявения иск са следните:
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици по наследство и давностно владение с Нотариален акт № 86, том 1, дело № 167 от 01.08.1968 г. на РС – Тополовград и Нотариален акт № 127, том 1, рег.№ 146, дело № 128 от 06.02.2006 г. на съдия по вписванията при РС – Тополовград на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1920 кв.м., представляващо ПИ284, в кв.12 по Подробния устройствен план на село Българска поляна, общ.Тополовград, обл.Хасково, при съседи на имота: Г.К.Г., улица, Д.Х.М. и дере. Видно от издадената скица от О.Т. е, че целият имот е заграден и е с 1 площ от 1920 кв.м., то които 1002 кв.м. са в регулация, а останалите 918 кв.м. са извън регулация, като частта, която е извън регулация попада в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, целият с площ от 1393 кв.м., частта от имота която е в регулация не е предмет на настоящия спор.