Решение № 149 от 27.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Хасково, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100379 по описа за 2024 година

Предявен е от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Кукуш“ №1, против Г. Д. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, ***************************, иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2042/2023г. по описа на Районен съд-Хасково .

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен Договор № 505587556 от 18.11.2020г., който бил с рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, по силата на който ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана абонаментна услуга А1 ONE S срещу месечна промоционална такса в размер на 13.99 лева за срок от две години.

Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни възоснова на подписването на допълнителни/нови индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор, като с ответника били подписани такива, както следва: Приложение № 1 от 01.12.2020г., като от тази дата абонатът заявил услуга А1 Сърф 10 за 2 години и промоционална месечна такса 10.99 1 лева, като същата услуга била сключена по партиден номер за телефон **********. По друга партида за номер ************ бил сключен нов договор за мобилни услуги, а именно А1 Сърф 18 от 30.10.2020г. за промоционална месечна такса 18.99 лева. На 03.01.2021г. било подписано ново Приложение № 1 за телевизионна услуга А1 ТВ 100+ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет за промоционална месечна такса от 6.50 лева и срок на договора две години. Ответникът бил запознат с всички условия, задължения и неустойки по договора, като освен общите условия, които се предлагали на всеки клиент, чрез допълнителни приложения бил запознат с всички видове цени и отговорности, които би носил при неспазване на договора и виновното му прекратяване. По повод договора за мобилни услуги от 01.12.2020г. абонатът сключил и Договор за лизинг, по силата на който взел мобилно устройство МОТ One Macro Blue+Moto на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 14.98 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план. Неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги ангажирало договорната му отговорност по чл.54 от ОУ – операторът имал право едностранно да прекрати договора за услуги и временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи, като процесният случай попадал в хипотезата на ал.1 от чл.54: „При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане“. Посочва се още в исковата молба, че абонатът потребил и не бил заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер **********, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, като задължението му било на обща стойност 1270.60 лева, формирано, както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 389.10 лева; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 224.70 лева; неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната – 656.80 лева. Тези неустойки били компенсаторни и били начислени за прекратяване на рамковия договор в частта му за услугите по партида № *******. Договорът бил прекратен на основание чл.54.12 от ОУ.

Твърди се също в исковата молба, че, когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без 2 отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължал на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Ответникът дължал и мораторна лихва в общ размер на 236.80 лева, формирана като сбор от следните суми: 21.46 лева – мораторна лихва върху сумата от 73.54 лева за периода от 10.07.2020г. до 01.06.2023г., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 21.09 лева – мораторна лихва върху сумата от 75.62 лева за периода от 10.07.2020г. до 01.06.2023г., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 194.25 лева – мораторна лихва върху сумата от 681.53 лева за периода от 24.07.2020г. до 21.04.2023г., претендирана като неустойки за прекратяване на рамковия договор № 501398074. Ищецът посочва, че вземането произтичало от неплатени суми, дължими по посочения договор за периода от 12.08.2021г. до 05.03.2022г. По силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане ищецът издавал ежемесечни фактури, като сгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. Във връзка с горното ищецът имал изискуемо и непогасено вземане срещу ответника, за което бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1270.60 лева - главница, формирана, както следва: 389.10 лв. – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 224.70 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 656.80 лева – неустойки, които суми са дължими за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ********, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ********, които задължения са за периода от 12.08.2021г. до 05.03.2022г.; 201.07 лева – 3 мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 19.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2023г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 2042/2023г. по описа на Районен съдХасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Назначеният на ответника особен представител подава отговор, в който оспорва по основание и размер предявения иск. Счита, че приложените към исковата молба договори не са подписани от ответника. Оспорва положените подписи и прави искане за задължаване на ищеца да представи договорите в оригинал, като в тази връзка се иска назначаване на съдебно-графологична експертиза.

С ъдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2042/2023г. по описа на Районен съдХасково като доказателство за развилото се заповедно производство.

Видно от същото е, че “А1 България“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Г. Д. Д. за сумите сумите, както следва: 389.10 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 224.70 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 656.80 лева – неустойки, които суми са дължими за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер *******, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер **********, които задължения са за периода от 12.08.2021г. до 05.03.2022г.; 201.07 лева – мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 19.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2023г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 29.43 лева за държавна такса и 537 лева – адвокатско възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 931/17.10.2023г., която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на 4 вземанията, предмет на заповедта.

С оглед основното възражение на процесуалния представител на ответника, че Договорът за мобилни услуги и Приложенията към него, както и Договорът за лизинг не са подписани от ответника, поради което същите се явяват нищожни поради липса на съгласие за сключването им , с проекта за доклад бе указано на ищеца да заяви най-късно до първото по делото съдебно заседание ще се ползва ли от оспорените документи и ако да – да представи оригинали на същите, с оглед откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК, разпределяне на доказателствена тежест в същото и назначаване на съдебно-графологична експертиза.

Ищецът не взе становище във връзка с дадените от съда указания, като не представи оригиналите на оспорените документи, поради което и не бе открито производство по реда на чл.193 от ГПК и не бе назначена съдебнографологична експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от уведомяването му за връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество предявените искове са неоснователни по следните съображения:

От събраните по делото доказателства не се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание писмен договор за мобилни услуги, приложения към него, и договор за лизинг. Ищецът, в качеството си на мобилен оператор, не установи по несъмнен начин ответникът да е подписал такива договори и приложения.

С оглед направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на процесните договори и приложения в частта на положените подписи за „абонат“, следваше ищецът да докаже основанието на иска - сключената между страните сделка, т.е. подписването на посочените по-горе документи от ответника в качеството му на абонат на мобилния оператор. Доколкото 5 ищецът не проведе пълно и главно доказване на претенцията си, съдът приема, че ответникът не е подписал процесните договори и приложения към тях, поради което следва да се направи извод, че същите са сключени при липса на съгласие. Ето защо, не може на ос нование тези договори, които са нищожни по смисъла на чл.26 , ал.2 от ЗЗД, да се търси имуществена отговорност от ответника на основание неизпълнение на договорно задължение.

Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от страните за сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Липсата на съгласие на която и да е от страните елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия. В случая, както вече бе посочено, договорите и приложенията към тях, съдът приема, че не носят подписа на ответника. Следователно, те са нищожни поради липса на съгласие за сключването им.