Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 65 от 16.01.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 2353/2025
Вид
Определение № 65
Подписан
16.01.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Татяна Димитрова Богоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Благоевград, 16.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20251210102353 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. А. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Б......чрез адвокат Н. А. И., със съдебен адрес гр.

В...... против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. ......представлявано заедно от всеки от двама изпълнителни директори.

Настоящият съдия-докладчик в своите правомощия по чл. 129 ГПК е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което трикратно с изрични разпорежданя я е оставил без движение с конкретни указания за отстраняване на нередовностите.

След представяне на последната поправена искова молба от 04.11.2025г. съдът е предприел процедура по размяна на книжа по чл. 131 ГПК, като съобщението е връчено на ответника на 18.11.2025г. Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 18.12.2025г. е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в което е сторено и възражение за нередовност на исковата молба.

Съдът, след като е извършил отново проверка на подадената поправена искова молба и като е взел предвид и сторените възражения за нередовност в отговора и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК е намерил, че исковата молба е нередовна, поради което с Разпореждане № 62/06.01.2026г. я е оставил отново без движение.

Съобщението е връчено ан ищеца на 07.01.2026г., като видно от данните по делото на 13.01.2026г. е постъпила молба, ведно с поправена искова молба.

Съдът, след като се запозна с представената поправена искова молба намира, че със същата не са отстранени указаните от съда нередовности.

В поправената молба ищецът излага нови твърдения за наличието на сключени застрахователни договори и преди процесния, които с нищо не са относими, предвид, че претенцията произтича, видно от твърденията, именно от застрахователния договор, сключен на 02.09.2024г. В останалата част продължават да се излагат същите твърдения че се касае до застрахователни събития, посочени като улягане на земни маси, породено от земетръсни 1 процеси, които датират от 2023г. /преди сключване на процесния застрахователен договор/ и продължават и към настоящия момент, както и от срутване на земни маси и свлачищни процеси в района, които са породени както по повод заметръсните процеси, така и от обилните дъждове в района и от осъществено в непосредствена близост ново строителство. Продължава да не са конкретизирани датите/периодите на настъпване на всяко едно от посочените застрахователни събития, като началото на посочените земетръсни процеси е от преди застрахователния договор, неясно кога настъпили обилни валежи, неясно кога и в кой имот извършвани строителни дейности в близост до застрахования обект. Ищецът е посочил какво е установено при огледи, извършени от представители на застрахователя, както и вредите, което обаче не може да изключи задължението на ищеца да посочи кога, респ. на коя дата или в кой период са настъпили всяко едно от твърдените застрахователни събития и какви са те.

Посочването на конкретна дата или период на настъпване на застрахователните събития е от значение с оглед предмета на делото. Липсата на конкретизация на обстоятелствата, на които се основава иска е пречка и за ответника за организира защитата си, като съдът намира за неоснователни твърденията в придружаващата молба, че ответникът, видно от отговора му бил наясно. Напротив, ответникът е сторил възражения в насока неяснота на исковата молба относно застрахователните събития.

И в поправената искова молба ищецът не е посочил както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума на същата дата, респ. период на твърдяните застрахователни събития, не е разграничил същите от вредите.

Съдът намира, че дадените указания с разпореждането, с което е оставена исковата молба са пълни и ясни и като не са отстранени същата следва да бъде върната.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да предоставя нова възможност на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, указани от съда. На първо място би било мислимо оставяне отново без движение в случай, че ищеца отстрани поне част от указаните с последното разпореждане за оставяне без движение на исковата молба нередовности.

Указанията, които дава съда на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и съответно възможностите за това, а именно продължаване на срока за отстраняването им с оглед отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал.1, чл. 8, ал.2 и 3 от ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. С даването на многократна възможност за отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът би се превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права.

В тази насока и задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК Решение № 315/07.12.2010г. гр. д. № 3555/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение на ВКС. Още повече, че в случая съдът е предоставил нееднократно възможност на ищеца да отстрани нередовностите.

Предвид обстоятелството, че ищеца не е отстранил визираните 2 нередовности на исковата си молба, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като нередовната искова молба не е в състояние да постави началото на процесуално правоотношение пред първата инстанция, тъй като гражданският процес е подчинен на строго определени правила, които следва да бъдат спазвани, като гаранция за правилен и стабилен акт. Неизпълнението на дадените от съда указания по привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на закона е процесуално бездействие, имащо за последица връщане на нередовната искова молба, тъй като процесуалните срокове са преклузивни и след изтичането им се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

В придружаващата поправената искова молба молба от ищеца е сторено искане в слчай, че не се администрира исковата молба на основание чл. 22, ал.

1 т. 6 ГПК настоящият съдия-докладчик да се отведе и делото да се разпредели на друг състав на РС-Б....... Макар, че искането за отвод не е обсоновано, съдът намира, че същото е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ГПК, съдията- докладчик се отстранява, ако е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; ако е съпруг или родН. по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; ако живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; ако е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; ако е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото, както и ако съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Посочените в чл. 22 ГПК основания за отвод на съдията са посочени изчерпателно, поради което разпоредбата не може да се прилага разширително, предвид логичесто и систематическо тълкуване на нормата.

В настоящия случай, ищецът поддържа като основание за отвода чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Съдът намира същото за неоснователно.

В случая ищецът не е навел доводи за пристрастност на настоящия съдия-докладчик. Настоящият съдия-докладчик не се счита за предубеден или пристрастен по делото. Съдът продължава да поддържа становище, че е действал съобразно разпоредбите на закона и че исковата молба е нередовна, поради което е предприел и съответните процесуални действия, като обстоятелството, че преценката на съда за редовност на исковата молба съвпада с възраженията на ответника не могат да обосноват предубеденост и пристрастност. Наличието на процесуална дейност на съда, предвидена в процесуалния закон, не е само по себе си обстоятелство, което може да породи основателно съмнение в неговото безпристрастие. Не следва да се уважават отводи, основани на неудовлетворение на страната от извършените по вътрешно убеждения процесуални действия на съда. Основанията за отстраняване на съдия от участие по гражданско дело се съдържат в разпоредбата на чл. 22 ГПК. Обстоятелства от вида на тези, че съдиятадокладчик е оставил без движение искова молба и е дал указания за отстраняване на нередовности; че е прекратил производство по дело; че не е уважил доказателствени искания и др. подобни, поначало не представляват основания за отвод, както и не представлява основание за отвод това дали страната е съгласна с извършените от съдията-докладчик процесуални действия.

3

Неприемането на направен отвод по реда на чл. 22, ал. 1 от ГПК, от друга страна, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол чрез частна жалба, а може да бъде обсъждан с жалбата против постановен акт по същество.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно обективираното в молба с вх. № 682/13.01.2026 година, депозирана от Н. А. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.

.........чрез адвокат Н. А. И., със съдебен адрес гр. В...... искане за отвод на съдия Т.. Б. като съдия- докладчик по гр. дело № 2353/2025 година по описа на Районен съд-Б......

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2353 по описа на Районен съд - Б..... за 2025 г. и ВРЪЩА исковата молба , подадена от Н. А. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........... чрез адвокат Н. А. И., със съдебен адрес гр.

В..... ведно с приложенията към нея, поради неотстранени нередовности на исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Б.......в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца и на ответника.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4