Решение № 1119 от 25.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300502346 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Г. И. от гр.Пловдив, в качеството му на баща и законен представител на детето В. И. срещу решение № 3164/15.07.2024г. по гр.д. № 4498/2024г. по описа на РС Пловдив, V гр.с., с което е отхвърлена подадената от Б. Г. И., ЕГН ********** в качеството му на законен представител на В. Б. И., ЕГН ********** срещу А. Д. М., ЕГН ********** – ** на детето молба за постановяване на мерки за защита за осъществени актове на домашно насилие на ***.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че е оборена доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Сочи се, че по делото са събрани писмени доказателства за извършени актове на домашно насилие. Също така се сочи, че са събрани и устни доказателства за фактите, посочени в молбата за защита от домашно насилие, като съдът неправилно е преценил достоверността на 1 събраните свидетелски показания по делото и не е тълкувал правилно противоречието между свидетелите. Иска се отмяна на решението и изцяло уважаване на подадената молба за защита. Претендират се разноските по делото.

Постъпило е становище по въззивната жалба от А. М., чрез адв. Ч., с което същата се намира за неоснователна, а решението за правилно и обосновано по подробно посочени мотиви. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от легитимирана страна, изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б. И., че не е оборена доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Както и че по делото са събрани писмени доказателства за извършени актове на домашно насилие. Също така, че са събрани и устни доказателства за фактите, посочени в молбата за защита от домашно насилие, като съдът неправилно е преценил достоверността на събраните свидетелски показания по делото и не е тълкувал правилно противоречието между свидетелите.

Доказателствената сила на декларацията на Б. И***/л.5/ по чл.9 от ЗЗДН е опровергана от други доказателства по делото и правилно РС Пловдив не е зачел доказателствената й сила по чл.13 ал.3 от ЗЗДН.

Като тук следва да се посочи, че РС Пловдив неправилно е процедирал при определяне на предмета по това дело като се е произнесъл по актове за домашно насилие извършени на три дати ***. При условие че подадената първа молбата за защита от домашно насилие и декларацията подадена с тази молба касаят само една дата 08.03.2024г., то другите две дати и домашното насилие сочено като извършено по тях са приобщени по това дело по неясен и незаконосъобразен начин. В чл.10 ал.2 от ЗЗДН е предвидено, че всяка една молба за защита от домашно насиле се завежда в специален регистър с 2 отделна поредна номерация /индекс/ на делата и се разпределя в деня на постъпването. Това означава, че законът изисква всяка една молба за защита подадена до компетентния съд да бъде образувана незабавно в самостоятелно дело и разпределена на съдия-докладчик още същия ден. Тази норма на закона изключва възможността за съединяване в едно дело на няколко различни молби за защита от домашно насилие от и срещу еднакви страни.

Препращащата норма на §1 от ЗР на ЗЗДН не препраща изрично към част втора, глави 15 и 16 от ГПК свързани с отклоненията във връзка с предмета и страните по исковите дела. Това е така, защото производството по ЗЗДН не е исково и чл.10 ал.2 от ЗЗДН изрично посочва принципа за самостотятелност на всяко едно дело за защита от домашно насилие. С решение № 1001/14.11.2008г. по гр.д. №962/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. е дадена възможност продължителни и чести актове на домашно насиле да се обединят в една молба за защита, но не и няколко молби за защита от домашно налие да се обединят в едно дело в нарушение на принципа въведен в чл.10 ал.2 от ЗЗДН.

Събраните устни и писмени доказателства по това дело са правилно преценени от РС Пловдив и правилно е прието, че доказаните по делото действия на майката А. М. не представляват актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо детето й В. и спрямо бившият й фактически съжител Б. И.. Напълно правилно РС Пловдив при преценката на достоверността на показанията на двете групи свидетели /В. И. и Г. И., които са родители на молителя Б. И./ и /С. Б. и С. Т., които са съседи на майката А.

М./ е приел за достоверни показанията на втората група свидетели. Това решение на съда е правилно, защото първата група свидетели са заинтересувани от изхода на делото и то в твърде голяма степен. Това е така, защото те не са само са родители на бащата и молител по делото Б., но и поради факта, че те живят с него в едно домакинство и същите са още посилно лично засегнати от отношенията между родителите и имат голямо участие в отглеждането на внучката им В., когато същата живее при баща си, тоест при тях.

С оглед горните съображения и на основание чл.172 от ГПК РС Пловдив правилно е отчел силната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото и не ги е кредитирал като достоверни. При това РС Пловдив правилно е приел, че показанията на свидетелите *** и С**са достоверни, защото са дадени от незаинтересувани лица относно изхода по делото – случайни съседи 3 на майката. Това, че между майката и детето има проблеми при общуването и възпитанието е потвръдено и от свидетелката С** Т** но никакви побои и физическа или словесна агресия спрямо детето не са доказани по това дело от тази достоверна група свидетели. Ето защо твърденията в молбата за защита за такива действия от майката спрямо детето са напълно недоказани по това дело. Това се потвърждава и от писмените доказателства – медицински документи. Последните не сочат на физическо насилие от майката спрямо детето. Правилно РС Пловдив е приел, че от приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че диагнозата лекостепенно мозъчно сътресение се поставя по субективни данни, дадени от детето, а не вследствие на обективно установено състояние. В казуса детето е малко и е подложено на непрестанно психическо въздействие и от двамата си родители, ето затова и обясненията на детето не могат да се считат за съответстващи на обективната истина. Произволните и хипотетични тълкувания на медицинските документи за предполагаемия механизъм за тяхното настъпване, не представляват доказателства по съдебното дело. При това положение единствените такива доказателства в насока подкрепяща молбата за защита по ЗЗДН са показанията на свидетелите В. И. и Г. И., които правилно са преценени като недостоверни. Поради което обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на А. М. следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива по делото се доказват реално направени в размер на по 1 000 лв. за адвокатски хонорар по договор за правна помощ /л.489 от делото на ПРС/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3164/15.07.2024г. по гр.д. № 4498/2024г. по описа на РС Пловдив, V гр.с.

ОСЪЖДА Б. Г. И., ЕГН ********** от гр.Пловдив да заплати на А. Д.

М., ЕГН ********** от гр.** сумата от 1 000 лева за разноски направени пред 4 въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5