Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 05.08.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 105/2024
Вид
Решение № 276
Подписан
05.08.2024
В сила
25.02.2025
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. С., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина М. като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100105 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. В. против ЗД „***“ АД гр.С., в която се твърди от ищцата, че на 12.06.2023г. в гр. С., ***, при управление на МПС „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на М. Н. Т., той и водач на автомобила, изгубвайки управлението е навлезнал в насрещната пътна лента и се ударил в насрещно движещия се автомобил, в който като пътник се е намирала ищцата. Във връзка с произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 12.06.2023г. и АУАН на водача М. Т.. Ищцата е пострадала при посоченото ПТП. В протокола за ПТП е констатирано наличието на травма в областта на носа.

В деня на инцидента, непосредствено след оформяна на необходимата документация от органите на МВР ищцата е посетила лекар специалист -травматолог, който е установил наличието на оток и болезненост в областта на левия долен клепач и носа и кръвонасядане в лявата подбедрица. В следващите няколко дни след инцидента, носа, очите, коляното и левия крак под коляното са продължили силно да оттичат. Болката е била много силна.

Появил се носен секрет, носът се е запушил и секрецията е започнала да се стича назад в гърлото. След намаляването на отока в областта на носа и очите ищцата е забелязала, че носът и е изкривен в дясна посока. Този факт в съчетание с наличието на затруднено дишане е породил силно притеснение у нея. Поради това на 03.07.2023г. е посетила в гр. П., д-р С. К.

- ***, който е диагностицирал наличието на двустранно оточна и ливидна назална лигавица със слузеста секреция и изкривена на дясно носна преграда. Според лекарят това състояние не е могло да бъде откоригирано в условията на извънболнична помощ и се налага оперативно лечение. Тази новина съвсем естествено е предизвикала силно безпокойство и 1 вътрешно притеснения у ищцата. Затова е потърсила второ мнение и на 25.07.2023г. е посетила в гр. В. доц. д-р Г. И.. Той е потвърдил поставената в гр. П. диагноза и е установил наличието на данни за девиация на ностната преграда, известно отклонение на ностната пирамида от срединната линия. Терапията следвало да се осъществи чрез оперативно лечение - риносептопластика. След цялостното спадане на отока и изчезване на всички кръвонасядания много ясно си личи изкривяването на носа в дясна посока.

Извън медицинската симптоматика изкривяването е загрозяващо и предизвиква психологически притеснения у ищцата. Тя е учител в гимназиален етап на средно училище и работи предимно с ученици в тинейджърска възраст. След открИ.ето на учебната година усеща подигравателните подмятания на децата свързани с изкривения й нос. Макар физическите болки да са отшумяли загрозяващото изкривяване на носа и свързаните с него затруднения в дишането, непрекъснато секретиране и използването на назални медикаменти продължава и към настоящия момент. Определянето на справедлив размер на обезщетението изисква да се даде оценка на възрастта и семейното положение на ищцата. Тя е в работоспособна възраст, работи с ученици, за които привлекателния външен вид е от значение. Същевременно тя е майка на две деца, едното от които малолетно, вдовица е и се грижи сама за децата и домакинството си. Търпените физически болки и страдания са се отразили неблагоприятно върху цялостното й душевно състояние. Тя не може да заспива нормално след ПТП-то, сънува постоянно неговото настъпване, изпитва страх да се вози в автомобили. Загрозяването на лицето и пречи в ежедневните контакти с други членове на обществото, изпитва притеснения дочува присмехулни забележки и подмятания.

Продължаващото състоянието на тревожност и безпокойство е породило необходимостта ищцата да направи консултация с психолог. След проведеното събеседване и направените тестове психолог Нели Г.ева - В. е диагностицирала влошено психологическо здраве при ищцата, след и в следствие на преживяното ПТП, както и отчита нива на средно изразена тревожност и лека депресивност. Физическите и душевни болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но тяхното обезщетяване следва да бъде равностоен еквивалент на всички търпени от увреденото лице щети. Известно е, че целта на законодателя, намерила проявление в чл. 429,ал.1,т.1 от КЗ, е всяко такова лице, в резултат на виновно причинено от водач на МПС, пътно транспортно произшествие да получи от застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите справедливо и адекватно обезщетение.

Твърдии се от ищцата също, че първоначално е заявила застрахователна претенция за изплащане на неимуществени вреди в размер на 2500 лева. Претенцията е заведена в ответното дружество под № 2310019232. В последствие е получила телефонно обаждане, с предложение да й бъде изплатено парично обезщетение в размер на 1500.00 лева. Предвид на настъпилите усложнения изразяваща се във видимо изкривяване на носа, причиняващо загрозяване, затруднено дишане и постоянно отделяне и стичане в гърлото на нослен секрет, ищцата е заявила претенция 15 000 (петнадесет хиляди) лева неимуществени вреди и 500 лева имуществени. Претенцията е получена от застрахователното дружество на 16.10.2023г.

С писмо изх. № *** от 30.10.2023г. ЗК „***“ АД е отказало да заплати застрахователно 2 обезщетение с мотива, че не са ангажирани безспорни доказателства за вината на водача причинил ПТП. С Уведомление получено от застрахователя на 20.11.2023г. му е представено писмо УРИ № 105800-11-513, с на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - С., в което безспорно е посочен виновния водач. В последствие в телефонен разговор й е предложено обезщетение в размер на 3000 лева, което също не я удовлетворява. Във връзка с оформяне на повторната застрахователната претенция по настъпилото

ПТП ищцата е платила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което за нея е имуществена вреда и също подлежат на обезвреда.

Моли съдза да постанови решение с което ответното застрахователно дружество бъде осъдено да й заплати сумата от 10 000 (десет хиляди) лева част от заявените със застрахователната претенция 15000 лева (петнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 500 (петстотин) лева имуществени вреди, претърпени в следствие пътен инцидент причинен от водач на застрахован в ЗК „***“ АД автомобил по застраховка „Гражданска от говорност“, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба-26.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и за разноски по водене на делото.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил „*** ***", с рег. № ***. Оспорваа механизма на ПТП. Съставения констативен Протокол за ПТП с пострадали лица не следва да се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице, което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента.

Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Оспорва ищеца твърдения относно механизма на ПТП.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „*** ***", с рег. № ***. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 от ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва доводите на ищеца за допуснати от водача на МПС „„*** ***", с рег. № *** нарушения на правилата за движение от ЗДвП. Не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП.

Твърди, че ако и доколкото бъде установен факгьт на противоправно поведение, 3 осъществено от водача на МПС „*** ***", ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени и от пострадалата, който с поведението си са създали предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че настъпилите увреждания на ищцата не са резултат единствено от виновното поведение на водача на МПС „*** ***", с рег. № ***. Налице е съпричиняване от страна на ищцата, която е бил водач на МПС „***" с рег. № ***, като същата е управлявала автомобила без правилно поставен предпазен колан, в противоречие с императивните норми на ЗДвП, като по този начин значително е допринесла за настъпилите увреждания. С поведението си - непоставяне на предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван, ищцата е извършила нарушение на императивните норми на чл. 137а от ЗДВП - което се намира в пряко причинно - следствена връзка с последвалия вредоносен резултат. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. На отделно, самостоятелно основание по възражение за съпричиняване счита , че водачът на МПС „***" с рег. № *** е допринесъл за настъпилото ПТП и също има вина за настъпване на вредите, тъй като той също частично е навлязъл в насрещната лента за движение и е станал причина за настъпване на ПТП.

Оспорва твърдените от ищцата увреждания да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищцата е била прегледана непосредствено след инцидента от ортопед- травматолог с поставена диагноза и описани само повърхностни травми на клепача и околоочната област. Няма данни за други травми. Няма характеристика на тази диагноза, не става ясно в каква степен и какъв е характера на увреждането в околоочната област. Няма предписано и приложено лечение и няма медицински документи за настъпили усложнения.

По отношение на твърдяното в исковата молба изкривяване на носа, което се твърди, че е получено вследствие на процесното ПТП, счита , че то не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. На първо място, не става ясно защо ищцата не е посетил лекар веднага след ПТП за болките в носа и отока, който е получила, а чак на 03.07.2023 г. /три седмици след ПТП/ е посетила специалист УНГ в гр. П.. Още по-смущаващото е, че същата е отказала два пъти да бъде направена операция на носа, което и е препоръчано от двама специалисти УНГ. Такова лечение е единственото, което може да постигне лечебен ефект по повод на травмата на носа и оплакванията. Счита , че с това поведение ищцата сама се е поставила в риск от трайно загрозяване на лицето и в частност носа и застрахователят не следва да отговаря, както за нейното поведение, представляващо неспазване за лекарските предписания, както и за възпитанието на децата в училището, в което тя работи. Относно твърденията, че събитието се е отразило негативно и върху психиката на ищцата и е предизвикало стрес и душевни страдания, считам, че същите са силно преувеличени, а не са представени доказателства в тази насока. Дори и да се приеме, че ищцата е изпаднала в депресивно състояние от външния си вид, то това не е следствие от настъпилото ПТП, а е следствие от неспазване на лекарските предписания за извършване на наместване на носната преграда. Оспорва и оздравителния процес да е бил продължителен, тъй като не са представени документи и липсват данни такъв да е протичал. В случай, че се установи 4 някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес – твърди,че същото е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на пострадалата, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания.