Решение № 298 от 25.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Кюстендил, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500314 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 4345/10.04.2024 г. от *** АД, ЕИК ***9, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. ***, и съдебен адрес: гр. С., ул. *****, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М. Ц. от САК, насочена против Решение № 217 от 26.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 86/2022 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил Б. Н. да заплати на *** АД сумата от 3941,48 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***** год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 19.01.2022 год. до окончателното изплащане на сумите и е отхвърлил като неоснователен исковете до пълният им предявен размер,за основанията и сумите, както следва: за възнаградителна лихва в размер на 446,49 лева за периода от 29.01.2021г.до 05.01.2022 год., за мораторна лихва в размер на 285,77 лева за периода от 29.01.2021г. до 05.01.2022 год. и за такси и разноски по договора сумата от 564,70 лева,включваща : 2,95 лева начислена такса на 28.04.2020 г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 169,00 лева начислена годишна такса на 30.04.2020 г. за обслужване на кредита; 31,81 лева начислена такса на 07.05.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит; 34,36 лева начислена такса на 28.05.2020г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 23,37 лева начислена такса на 05.06.2020 г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит;

15,00 лева начислена такса на 12.06.2020 г. за блокиране на карта/кредитен лимит; 33,16 лева начислена такса на 26.06.2020 г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 32,00 лева начислена такса на 07.07.2020г. за обезщетение при превишаване на кредитен лимит;

34,39 лева начислена такса на 28.07.2020 г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 40,61 лева начислена такса на 07.08.2020г. за обезщетение при надвишаване 1 на кредитен лимит; 38,79 лева начислена такса на 28.08.2020 г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 49,26 лева начислена такса на 04.09.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит; 60,00 лева начислен на 04.11.2021г. адвокатски хонорар за изготвяне на покана до длъжника. С посоченото решение КнРС е осъдил Б. Н. да заплати на *** АД сума в размер на 1452,12 лв., представляваща сторени деловодни разноски в настоящото производство,съобразно уважената част от исковата претенция; респ.осъдил е *** АД да заплати на Районен съд - Кюстендил сумата от 908,56 лева, представляваща дължащо се възнаграждение на особен представител на ответника по делото, както и още 5 лева, представляваща държавна такса по делото в случай, че се пристъпи към принудително събиране на същата.

Въззивното дружество обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която предявените искови претенции са отхвърлени, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Възразява срещу изводите на решаващия състав за недействителност на договора за предоставяне на кредитна карта, и поддържа, че процесният договор отговаря на всички изисквания на чл. 11 ЗПК вр. чл. 10, т. 9 ЗПК. Изтъква, че в случая е уговорен постоянен лихвен процент, а не променлив, респ. достатъчно е да е посочен размерът на същия, което е изпълнено. Твърди, че чл. 10, т. 9а не е приложим в настоящия казус, а всички задължителни реквизити, посочени в чл. 11, т. 11 ЗПК относно съдържание на договора, са посочени в приложение № 1 към договора, с изключение дата на погасяване на задълженията /падеж/, чиито механизъм на определяне е уреден в чл. 9.1, вр. чл. 8.1 от ОУ.

Възразява срещу изложеното в обжалваното решение, че дължимите лихви били неясно посочени и за потребителя не ставало ясно и не можел да разбере какъв е процентът на дължимата от него договорна лихва, и подчертава, че в приложение № 1 изрично е посочен ГЛП за възнаградителна лихва в размер 17.9 % и лихвата за забава. Акцентира, че в процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и недвусмислен начин, респ. липсата на конкретни данни за начина на изчисляването му не ми могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на задължението си. Сочи, че определеният в договора размер на ГПР не противоречи на законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уточнява, че в приложение № 1 е посочен действителният размер на ГПР 41,65%, доколкото сключването на застраховка не е предпоставка за сключването на договора и не би могло да възпрепятства преддоговорните отношения между страните.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на решение, с което така предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, както и в заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б.

Н. чрез назначения му особен представител адв. В. Р., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания като неотносими. Подчертава се, че съгласно изискванията на ЗПК посочването на методика за изчисляване на годишен лихвен процент на разходите по потребителския кредит е задължителен реквизит от съдържание на договора, респ. липсата на такъв реквизит води до недействителност по силата на чл. 22 ЗПК на договора за кредит, в която хипотеза приложимост намира правилото на чл. 23 ЗПК.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната му част.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо в обжалваната част.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС - Кюстендил е подадена искова молба от ***** АД, ЕИК: ***9, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** срещу Б. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. Р. общ. К., ул. ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр. с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 5238,70 лева, дължима по Договор за кредит MK73213 от 04.05.2018г., от които:

3941,48 лева главница за периода от 29.01.2021г. до 05.01.2022г.; 446,49 лева възнаградителна лихва за периода от 29.01.2021г. до 05.01.2022г.; 285,77 лева мораторна лихва за периода от 29.01.2021г. до 05.01.2022г.; 564,70 лева такси и разноски по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда (18.01.2022г.) до окончателното й изплащане, както и сторените в производството разноски.

Ищецът е твърдял, че с ответника са в облигационни отношения по силата на договор за издаване на кредитна карта № *** от 04.05.2018 г., с който Банката предоставила на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5000.00 лева, и му издала персонална кредитна карта и допълнителна кредитна карта.

Ищецът твърди, че на 29.01.2021г. длъжникът преустановил плащанията на дължимите вноски по кредита, изпаднал в забава и допуснал просрочие по кредита, като задължението му по кредита към дата на предявяване на иска е в претендираните размери. С исковата молба на основание чл. 20 от ОУ и предвид забавата на ответника, ищецът твърди, че обявява вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми.

След допълнителни указания на съда, ищцовото дружество е уточнило как е формирана претендираната сума от 564,70 лева, представляваща дължими такси и разноски по кредита, а именно: 2,95 лева начислена такса на 28.04.2020г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 169,00 лева начислена годишна такса на 30.04.2020г. за обслужване на кредита ; 31,81 лева начислена такса на 07.05.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит; 34,36 лева начислена такса на 28.05.2020г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 23,37 лева начислена такса на 3

05.06.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит; 15,00 лева начислена такса на 12.06.2020г. за блокиране на карта/кредитен лимит; 33,16 лева начислена такса на 26.06.2020г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 32,00 лева начислена такса на 07.07.2020г. за обезщетение при превишаване на кредитен лимит; 34,39 лева начислена такса на 28.07.2020г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 40,61 лева начислена такса на 07.08.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит;

38,79 лева начислена такса на 28.08.2020 г. за застрахователна премия Покритие на задълженията; 49,26 лева начислена такса на 04.09.2020г. за обезщетение при надвишаване на кредитен лимит; 60,00 лева начислен на 04.11.2021г. адвокатски хонорар за изготвяне на покана до длъжника.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Р., който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа се липсата на възникнало валидно облигационно правоотношение между Банката и ответника.

Наведени са доводи за недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК на договора, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 20 ЗПК. Заявено е възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.

Пред РС Кюстендил са ангажирани писмени доказателства, приложени към исковата молба, които не са били оспорени за автентичност, поради което и документите следва са се преценяват от съда като писмено изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с ищеца.

С оглед посоченото, може да се приеме, че на 04.05.2018 г. между страните е бил подписан Договор за издаване на кредитна карта № ***** г. Съгласно последния банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5000.00 лева, и му е издава персонална кредитна карта „Mastercard World Premium“ и допълнителна кредитна карта „Mastercard World Premium “.

Основните параметри на договорения заем са както следва: годишен процент на разходите в размер на 41.65 %, изчислени съгласно чл. 10.8 от ОУ и при следните допускания: 1. Максимален кредитен лимит, в размер на 3000 лв., усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на Банката; 2. При годишен лихвен процент 17.90%; 3. при начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта на основен картодържател, такса за използване на карта за теглене на пари в брой; 4. При изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски, всяка в размер на 296.73 лева. Посочено е, че общо дължимата сума от заемополучателя е в размер на 3560.77 лева.