Решение № 6593 от 01.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6593 гр. София, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20221100101822 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Й. В. Х., Г. Д. С. и М. Д. С., с която е предявен иск срещу Община Г., „П.-Г.“ АД, ЕТ „М.-93 – Ц. А.“, „К.С.С.“ ЕООД и И.Е.К.Г.“ ООД, с който се иска солидарното им осъждане да заплатят на ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 130 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на вредоносното събитие, а именно – 23.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ИЩЦИТЕ- Й. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г., ул. ******* Г. Д. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Г., ул. *******; М. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. *******, в качеството им на наследници на Д.С.Х., твърдят, че същият е починал на 27.02.2017г. в 5:00 ч. в резултат на претърпян от него инцидент на 23.02.2017г., около 20:00 ч. Поддържат, че техният наследодател паднал в необезопасен и неосветен строителен изкоп с дълбочина около 5-6 м. Твърдят, че същият е бил направен във връзка с изграждането на подпорна стена на ул. „Марин Дринов“ в изпълнение на обществена поръчка с предмет „Изграждане на част от Източна градска улица, гр. Г.“, по която възложител е Община Г., а изпълнител – ДЗЗД Градска среда – П.Г. (със съдружници П.Г. АД и ЕТ М. – 93 – Ц. А.) съгласно Договор № BG16RFOP001-1.016-0001-C01-S-03/897-УР-16 от 29.08.2016г. Навеждат, че строителният надзор на обекта е бил осъществяван от ДЗЗД КССИКГ (със съдружници К.С.С. ЕООД и И.Е.К.Г. ООД) съгласно Договор № 843-УР-16 от 11.08.2016г., сключен между Община Г. и ДЗЗД КСС-ИКГ. Твърдят, че по случая има образувана пр. пр. № 587/2017г., която към настоящия момент не е приключила. Намират, че виновни за настъпването на смъртта на техния близък са служителите на ответниците, които със свои действия и бездействия не са изпълнили задълженията си да обезопасят – да 1 поставят ограждения, да сигнализират и осветят процесния изкоп, който е бил с дълбочина около 5-6 метра, в резултат от което починалият, преминавайки покрай него, е загубил равновесие, паднал е вътре и е получил травма, която е довела до неговата смърт. В тази връзка сочат, че Община Г. носи отговорност за причинените им вреди, в качеството си на възложител, т.к. деликтът е причинен при и по повод изпълнението на възложена от нея обществена поръчка. На самостоятелно основание, намират, че Община Г. носи отговорност за приемането от нейна страна като възложител и компетентен орган на План по безопасност и здраве (ПБЗ) на строежа, който не отговаря на изискванията на чл. 10 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2).

Поддържат, че ответниците П. -Г. АД и ЕТ М. - 93 -Ц. А. като съдружници в ДЗЗД Градска среда - П.Г., с БУЛСТАТ: *******, са изпълнители (строител) по обществената поръчка, които на осн. чл. 163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) носят отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на закона, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

Сочат, че техническият ръководител на строежа, назначен от изпълнителя на обществената поръчка, е допуснал изпълнение на СМР на обекта, без да извърши проверка и да предприеме нормативно установените мерки за сигурността и обезопасяването на изкопите.

На самостоятелно основание намират, че строителят в рамките на своята компетентност е бил длъжен по реда на чл. 260 от ЗЗД да уведоми възложителя относно негодните мерки за безопасност на строежа, предвидени в ПБЗ, както и да изиска промени в проекта. Излагат, че строителят на осн. чл. 163, ал.з от ЗУТ носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия, изразяващи се в липсата на нормативно установено обезопасяване на строителната площадка и самия строеж, което е довело до падането на пострадалия в строителния изкоп и последвалия фатален край, като така е нарушил при изпълнение на възложените му работи разпоредбите на Наредба № 2, уреждащи законоустановения минимум за безопасност, което в пряка връзка е причинило настъпването на инцидента и смъртта на техния близък. По отношение на ответниците К.С.С. ЕООД и И. Е.К.Г. ООД като съдружници в ДЗЗД КСС-ИКГ ищците поддържат, че те са лицата, на които съгласно договора с възложителя Община Г., е възложен строителният надзор на строежа. Посочват, че на основание чл. 168, ал.1, т.3, т.4 и т.5, както и ал.3 от ЗУТ надзорникът носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват в нарушение на изискванията за безопасност, за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия в строителството, за недопускане увреждане на трети лица вследствие на строителството, както и за съставяне и подписване на всички актове и протоколи по време на строителството, относно изискванията за безопасност на строежите. Твърдят, че въпреки горното и независимо от факта, че през строежа се е преминавало свободно, надзорът в рамките на своята компетентност не е изискал или разпоредил промяна на приетите мерки за безопасност, както и не е констатирал тяхната липса или негодност. Ищците поддържат, че възложителят, строителят 2 и техническият ръководител на обекта, както и лицето, осъществяващо строителен надзор, не са изпълнили задълженията си да осигурят здравословни и безопасни условия с оглед на извършваните изкопни работи на строежа, не е извършена и надеждна и адекватна оценка на риска. Намират, че допуснатото от всеки един от участниците в обществената поръчка виновно противно поведение, изразяващо се в действие и бездействие, е довело до настъпване на увреждащото събитие. Конкретно посочват, че същото е настъпило в пряка връзка с непоставянето на временни плътни огради, ограждащи строителния обект и възпрепятстващи навлизането на трети лица на строежа; необозначаване на маршрути и незаграждане на опасните за движение участъци; липсата на схеми с означение на местоположението на строителния обект и на маршрутите за движение на ППС и пешеходци; неосветеност на строежа; липсата при изпълнените изкопни работи на откоси или подходящо укрепване, които биха предотвратили падането на хора и/или предмети в изкопа; непоставянето на С.ни сигнали, които през тъмната част на денонощието и/или при намалена видимост биха сигнализирали за наличието на повишена опасност. Ищците Г. Д. С. и М. Д. С. поддържат, че са деца на починалия и неговата смърт им е отнела човека, който ги е отгледал, обичал безпрекословно и с който са имали много близки отношения на обич, уважение и разбирателство. Те винаги можели да разчитат на него за морална подкрепа и опора. Помагал им за отглеждането на децата им и продължавал да се грижи и за самите тях. Ищцата Й. Х. твърди, че макар и да няма сключен брак с починалия Д.- С., тя живяла с него в едно домакинство на съпружески начала повече от 30 години преди събитието.

Заявява, че с неговата загуба е загубила своя спътник в живота, с който очаквала да сподели старините си, загубила и подкрепата, която имала както в емоционален, така и в материален план. Претендират осъждането на ответниците при режим на солидарност, като искат същите да им изплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 130 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на вредоносното събитие, а именно – 23.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата. Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.

ОТВЕТНИКЪТ- „П.-Г.“ АД, ЕИК ******* твърди, че по отношение обезопасяването на обекта са били взети всички необходими мерки. В тази връзка намира всички твърдения на ищците, свързани с нарушения на условията за безопасност на труда за неотносими, тъй като пострадалият не е сред служителите, осъществяващи трудова дейност на процесния обект, евентуално за неоснователни. Навежда, че дейностите по изграждане на обекта са разпредели измежду участващите в ДЗЗД и изграждането на подпорните стени, включително на мястото, където е възникнало процесното събитие, е възложено конкретно на ЕТ М.-93 Ц. А., съответно той като изпълнител следва и да предприеме необходимите мерки по обезопасяването на извършваните СМР. Съответно намира, че не е налице основание да се търси от него репариране на причинените вреди, включително при условията на солидарност. Евентуално заявява, че починалият със собственото си поведение е станал причина или поне е допринесъл за настъпването на вредоносното събитие. Досежно това излага, че на мястото, през което той е преминавал няма предвидена улица или друго съоръжение за достъп до къщата му, предвид което строителните работи не са го лишили от 3 регламентиран достъп до имота му и изпълнителят не е следвало да предвижда специален подход ( специален мост с парапети) към дома му поради извършването им на конкретното място. Твърди, че в 14:00 час,а в деня преди инцидента, е била организирана среща между служители на община Г., техническия ръководител на обекта и Д.- Х., на която на място са му показали регламентираните подходи към жилището през ул. „Извора 1“ и ул. „Череша“, които той е познавал добре. Изрично са го предупредили, че е недопустимо ползването на пътеката, преминаваща през строителния обект, защото е опасно. Сочи, че въпреки това още на следващата вечер, в нарушение на всички правила и изрични предупреждения, Д.С.Х. е опитал да мине по опасната пътека през строителния обект и затова е настъпил инцидентът.

Намира, че при така изложените обстоятелства е видно, че причина за настъпване на събитието и вредоносния резултат е собственото небрежно поведение на починалия, което е било в разрез с елементарните правила и чувство за самосъхранение. Оспорва и размера на претендираните обезщетения като намира същите за прекомерни с оглед настъпилите вреди.

ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНА Г., представлявана от кмет Т. Х., оспорва превения иск по основание и размер. Посочва, че ден преди настъпване на процесното събитие починалият е бил приет от компетентни лица в общината и му е било обяснено, че ще се извършва ремонт и че преминаването към дома му не е предвидено да става по пътя през строежа, като му е указано ясно от къде са регламентирани подхода до имота му. В същия ден след обяд била проведена посочената и от предходния ответник среща на място с починалото лице, и въпреки това то явно е продължило да използва нерегламентирано мястото на инцидента и съответно в резултат от това е паднало в изкопа. Отделно от това посочва, че доколкото мястото, на което е настъпило събитието, е строеж, то отговорността за настъпилите вреди следва да се понесе само от строителя на основание чл. 16,3, ал.3 ЗУТ, който е специален по отношение на ЗЗД. На следващо място оспорва основанието за ангажиране на отговорността на общината въз основа на чл. 9, ал. 7 от договор № BG16RFOP001-1.016-0001-C01-S03/897-УР-16 от 29.08.2016г., съобразно който изпълнителят се задължава да поеме цялата отговорност към трети лица за каквито и да било причинени вреди при изпълнението на проекта. Намира, че на основание чл. 168, ал.1, т. 4 и т.5 ЗУТ и чл. 19, ал.1, т.6 от договора солидарна отговорност заедно със строителя носи и строителния надзор – включените в обединение „КСС-ИКГ“ лица. Евентуално оспорва твърдението, направено в исковата молба, че процесният строителен обект и конкретно процесният изкоп не е бил обезопасен по съответния начин, а в случай, че съдът приеме, че е налице противоправно поведение, за което и общината следва да понесе отговорност за причинените вреди, заявява оспорване на размера на претендираните обезщетения като прекомерни и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Прави възражение за погасяване на претенциите за присъждане на законна лихва поради изтекла погасителна давност.