Решение № 13607 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13607 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110141012 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу Х. П. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2755.31 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 462.54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 26.09.2023 г., сумата от 29.22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.63 лева лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 55960/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната 1 поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът , чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по размер, така и по основание. Посочва, че липсвали доказателства за качеството и количеството на доставената топлинната енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С тези аргументи моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от ОС на ЕС с адрес *************, съгласно който е избрана фирма за извършване на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представена молба-декларация от 28.12.1993 г. подадено от Х.

П. К., в която е посочил, че желае да му бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес ******************. В случая по делото от представената молба-декларация, се установява, че именно Х. П. К. е бил титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по делото от представените доказателства за право на собственост не се установи в условията на пълно и главно доказаване, че ответникът е собственик на целия процесен имот през процесния период, това 2 обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от Х. П. К. воля е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между Х. П. К. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил Х. П. К. и той е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е Х. П. К. по силата сключения договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период в имота е имало 2 броя радиатори и щранг-лира, като не бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което имало съставени констативни протоколи от 08.05.2021 г. и 23.05.2022 г., като била начислена служебно ТЕ за трите тела на база инсталирана мощност. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата на база пълна отопляема кубатура 95 куб. м. През процесния период нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми за топлинна енергия през процесния период възлиза на 2755.33 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 44 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период нямало извършени плащания, размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 29.22 лв., както и че счетоводството на ищеца било водено редовно.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по 3 реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2755.33 лв. В случая с оглед на диспозитовното начало в процеса, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно 2755.31 лв., то именно в този размер следва да се уважат предявения иск.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 462.54 лв. изчислена по реда на чл.

162 от ГПК.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение за част от процесния период от 01.07.2018 г. до 24.09.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.