Решение № 51 от 17.10.2025, Районен съд - Свищов

МОТИВИ към Решение №51/17.10.2025г., постановено по НАХД №233 по описа за 2025г. на Районен Съд–гр.Свищов

Районна Прокуратура–Велико Търново, ТО-Свищов е внесла против обвиняемия А. И. А. с ЕГН:**********, постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК - за извършено престъпление по чл.296, ал.1, алт.2, пр.1-во от НК, за това, че на 23.11.2024г. в гр.Свищов не изпълнил заповед за защита от домашно насилие Заповед № 7/08.08.2024г. по описа на Районен съд- Левски, по гр.дело №2024441010513 /връчена му на 13.08.2024г./, като не се въздържал от упражняването на домашно насилие по отношение на С.Г.Ю. /упражнил психическо насилие, влизане в нежелана комуникация, принудително ограничаване на личния жИт, личната свобода и личните права/, нарушил забраната да приближава С Г.Ю. и се приближил в непосредствена близост до нея.

Обвиняемият – редовно призован, не се явява и не взема становище по обвинението, не е представляван от защитник.

Прокурорът при Районна Прокуратура–Велико Търново, ТО-Свищов поддържа предложението във вида, в който е повдигнато, пледира за признаване на обвиняемия за виновен и за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А. И. А. - на 40г. и свид. С.Г.Ю. - на 31г., живели на съпружески начала в периода от края на 2012г. до юни месец 2024г., като през време на съжителството им, се родило тяхното общо дете Е.

През годините отношенията между А. и Ю се влошавали, като за това са посочени причини като хазартна зависимост и скандали, поради което двамата се разделили. След раздялата А. продължил да притеснява свид. Ю, която била и причината тя да се обърне към РС-Левски, търсейки защита от домашно насилие. Следствие на това по гр.дело 513/2024г. по описа на РСЛевски, била издадена Заповед за защита №7 от 08.08.2024г., съгласно чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), с която се налагало по отношение на обвиняемия А. И. А. мерки по ЗЗДН. Със заповедта обвиняемият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.С. Ю, така също му било забранено да я приближава, включително жилището, което обитавала, находящо се в гр.*, както и местоработата й в гр. ** за срок от 18 месеца. Същата заповед била връчена лично на обвиняемия А. срещу подпис на 13.08.2024г., което връчване било извършено от полицейския служител- П.Б.П., видно от приложеното разпореждане на лист 29 от ДП. На 23.11.2024г. свид. Ю с нейната близка свид. И.И. посетили нощен клуб „Джубокс“ в гр.Свищов, където пристигнали около 23:00 часа, пътувайки от гр.Левски до гр.Свищов двете с автомобила на И. Въпреки, че обв.А. бил уведомен и знаел за поставените ограничения с влязъл в сила съдебен акт, по негова иниацитива на 23.11.2024г., заедно с 1 неговия приятел свид.И М, посещават същия нощен клуб в гр.Свищов, пристигайки около 23:00-23:30 часа с автомобила на М. За умисъла и намерението на обвиняемия, относно извършване на престъплението, целта на посещението точно в този момент на това място /нощен клуб „Джубокс“/, може да се съди от споделеното от него със свид. М, че „неговата жена Сиси“ е възможно да е в дискотеката, като по пътя към дискотеката му уточнява, не само че е възможно, а че тя е там с увереност. Той излага че и жената на М, може да е там и вървейки към дискотеката отивали да ги видят. Влизайки в заведението обв. А. и свид М срещат и се присъединяват, към настанените там вече свид. И и свид. Ю, където и остават. Свид. М и свид. Ю били в семейни отношения, но към този момент били разделени. В заведението обв. А. се доближава непосредствено близко до свид. Ю и започва да комуникира с нея, като и държи сметка каква работа имала в нощен клуб, тъй като имала дете.

Обвинява я, че е оставила детето си само и я е попитал, как не я е срам.

Обиждал я с твърдения, че посещава заведението с цел да си търси мъж. Ю е възприела изказа на обвиняемия като, не като нормален, а като агресивен. При опит от нейна страна да отвърне глава в друга посока, А. я е хванал леко за брадичката и и завъртял така главата, че да имат очен контакт. Въпреки нежеланието на Ю да комуникира с него, конфликтната ситуация между тях е продължила около половин до един час. А. е държал сметка и е бил в близост с Ю без да е поканен, без да има каквато и обективна причина за това или основание. След престоя в заведението, свид. Ю и свид. И го напускат и се прибират с автомобила на И в гр.Левски. След като те излезли от нощен клуб „Джубокс“, където се разиграла случката, обв. А. и свид. М излезли след тях, когато обвиняемия отправил реплики и заедно а автомобила на М си тръгнали към гр.Левски.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели - С. Ю, И.И., И М, от писмените материали- приложени по досъдебно производство №60/2025г. по описа на РУ-Свищов – приобщени като доказателства по рЕ на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установени следните обстоятелства: - на процесната дата 23.11.2024г., свид.Ю и свид.И били в дискотека „Джубокс“ в гр.Свищов, когато свид.М и обв. А. се присъединили към тях, като последния застанал непосредствено до Ю. Обв. А. отправил реплики от към свид.Ю, засягащи личния и жИт, личната свобода и правата на същата; - налице е издадена заповед за защита от домашно насилие Заповед № 7/08.08.2024г. по гр.дело №2024441010513 по описа на Районен съд-Левски /връчена му на 13.08.2024г./, чрез която заповед обв.А. А. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.С. Ю, така също му било забранено да я приближава, включително жилището, което обитавала, находящо се в гр.*, както и местоработата й в гр. ** за срок от 18 месеца Съобразно разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК: „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет 2 хиляди лева.“

В цитираната разпоредба е регламентирана защитата на обществените отношения, свързани с изпълнението на съдебните актове (решения, присъди), с които е дадено окончателно разрешение на правен спор. След влизането им в сила тези актове следва да бъдат приложени и да се осъществяват очакваните с тях правни последици. Престъплението по чл.296, ал.1 от НК може да се извърши както чрез действия, така и чрез бездействия, като и в двата случая деецът цели да препятства реалното осъществяване на очакваните от изпълнението на решението последици. Активните действия са само една от проявните форми, в които може да се изрази неизпълнението на съдебното решение. Ако деецът действа протИправно, т.е. възприема активно поведение, без да се съобрази с това, което е предписал съдебния орган при постановяването му, тогава ще е налице съставомерност от обективна страна по смисъла на чл.296, ал.1 от НК. Неговото поведение ще покрива състава на нормата, ако от данните по делото се установи, че неоснователно е действал, въпреки налична възможност за осъществяване и изпълнение на постановеното с решението по гражданското дело за защита от домашно насилие.

Изводите за съставомерността на деянието от обективна страна, обаче, следва да бъдат направени тогава, когато се изяснят фактическите обстоятелства по делото. В настоящия случай действията на обвиняемия са пределно ясни. Ясно е и неговото намерение да не се съобрази с предписаното в заповедта. В разпита си свид. М сочи обстоятелството, че А. е знаел къде отиват и че там ще срещне Ю. Последващите му действия, това че я приближава непосредствено, това че я докосва, това че и държи сметка за нейно поведение, а именно къде е тя в определен момент като време и място и интересувайки се от нейните мотиви да е на едно или друго място, като поведение. Идеята за издаване на заповед за защита по ЗЗДН е именно да се възпре извършителят на домашно насилие от извършването на други подобни прояви и да не навлиза в личното пространство и да тормози жертвата, доближавайки я. Обв.А. е имал необезпокояваната възможност, дори и да не е имал изградена представа, че Ю е в нощния клуб да забележи, че тя е там и да коригира поведението си, към правно предписаното и се отдалечи, не влиза в непосредствена близост с нея и комуникация от типа на проведената, а в случая той е имал ясна представа, че тя е там и въпреки това е отишъл. Без значение е повода да се срещнат, доколкото идеята за ограничителната заповед е именно неприближаване на пострадалите от домашно насилие. Изключения от постановената съдебна заповед не са били предвидени, както и обстоятелства, при които да се счита, че извършителят не нарушава издадената заповед. Отправянето се към св.Ю, е действие, което обв.А. е предприел с ясното съзнание, че нарушава издадената му заповед да не приближава непосредствено това лице.

В тази връзка Съдът намери обвинението за установено и доказано.

Показанията на разпитаните свидетели Ю, И и М съдът възприе и кредитира като правдиви, доколкото същите са последователни и безпротИречиви по отношение на правно-релевантните факти. Според тези свидетели, И и Ю са 3 били в нощния клуб, когато М и А. са се присъединили към тях, като А. се е доближил непосредствено до Ю. По отношение на тези обстоятелства не са налице разминавания между свидетелските показания, поради което и Съдът ги възприе и кредитира. Като такива кредитира и показанията на св.Ю относно отправените към нея реплики от обв.А., съобразявайки специфичната обстановка и озвучение типични за нощен клуб, които имат значение за възможността на другите по-отдалечени лица да възприемат разговора между обвиняемия и Ю, както и отношенията между четиримата.

От обективна страна обвинението бе доказано по несъмнен и категоричен начин.

От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл.

Обвиняемият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.

Обвиняемият А. И. А. е роден на 01.12.1984г. в гр.П, живущ в град ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни.

За извършеното от обвиняемия престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до три години или „глоба” до пет хиляди лева, като престъплението е извършено умишлено. Обвиняемият не е осъждан (реабилитиран), не е освобождаван от наказателна отговорност по рЕ на раздел четвърти, глава осма от НК (също изтекли сроковете за реабилитация, които се прилагат само при преценка възможността за приложението на чл.78а от НК), по делото не се установиха причинени от деянието имуществени вреди, поради което съдът счете, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.78а от НК - института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид както степента на обществена опасност на деянието, така и тази на дееца- висока и в двете отношения. Следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, доколкото видно от приложената справка за съдимост, същият е реабилитиран за осъждането си. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие недобрите характеристични данни.

Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на обв.А. И. А., следва да бъде наложено административно наказание „глоба” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка, и предвид че обвиняемия е безработен, съдът прие, че предвиденото административно наказание следва да е в минималния предвиден размер, а именно в размер на 1000 (хиляда) лева.

Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се постигне целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на обществото.