Определение № 32 от 19.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20262001000017 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Производството е образувано по повод частната жалба на И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. с адрес за връчване: гр. София, бул. „Цар Борис III“ 86, вх.А, ап.2 - адв. Б. Г., против Определение № 1148/ 30.12.2025 г., постановено по т.д. № 221/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено.

Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за липса на правен интерес от предявяване на иска на частния жалбоподател. Сочи се, че установяването със сила на пресъдено нещо на нищожност или относителна недействителност на процесния запис на заповед е първият етап от действията на страната, която впоследствие ще разполага с последващи процесуални възможности, породени от положителния изход като искове с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.439, ал.2 ГПК или чл.424, ал.3 ГПК, както и иск по чл.26 ЗЗД и/ или иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване на нищожност, респективно относителна недействителност на самата Заповед за изпълнение по гр.д. № 1068/ 2024 г. на Районен съд Несебър. Изтъква се също, че при евентуално положително решение по настоящото дело, ищецът ще разполага с възможност за обезсилване на посочената заповед за изпълнение, на основание липса на изпълняемо право, доколкото документът по чл.417 ГПК ще е признат за нищожен, респективно относително недействителен.

Позовава се на неустоечно вземане в негова полза, което го легитимира като 1 кредитор на „Виккал“ ЕООД и правоимащ да се присъедини към образуваното от поемателя по процесния запис на заповед изпълнително дело и да предяви иск по чл.464 ГПК. Сочи се наличието на допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 20248010400309/ 2024 г. по описа на ЧСИ Трифон И..

Моли се за отмяна на обжалваното прекратително определение.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Виккал“ ЕООД, ЕИК 200012232, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас 8000, ул. „Георги Шагунов“ № 18, ет.1, представлявано от Катерина Калоянова Петрова – управител, и „Мел 49" ООД, ЕИК 206563370, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, к.к. „Слънчев бряг“, ул.

„Първа“, хотел Палма, представлявано от Борислав Любомиров Христов управител, двамата с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 - адв. Г. Н.. Изразява се позиция за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и се въвежда искане за неговото потвърждаване. Заявява се становище, че положителен за ищеца резултат от делото няма да има за последица отмяната на изпълнителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която е образувано посоченото изпълнително производство и е вписана възбраната на имота в полза на „Мел 49“ ООД. Изтъква се, че наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, като отсъствието му не е отстранима нередовност на исковата молба.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, отговора, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството по т. д. № 221/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по предявени искове от И. С. И. против „Виккал“ ЕООД и „Мел 49“ ООД, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, с искане за установяване на нищожност, поради абсолютната симулация, на запис на заповед за сумата от 54 000 лв., издаден от „Виккал“ ООД, с поемател „Мел 49“ ООД, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2

1068/ 2024 г. на Районен съд Несебър. При условията на евентуалност с горния, е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с искане да бъде обявена относителната недействителност на процесния запис на заповед, по отношение на ищеца.

В исковата молба се въвеждат твърдения, че на 9.09.2021 г. между И.

С. И. и „Виккал“ ЕООД е сключен предварителен договор за покупко продажба и строителство на недвижим имот - вилна сграда № 4, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, кв. Ветрен, и продажба на 669,75/ 2679 кв.м идеални части от поземления имот, в който ще бъде изградена сградата. С договора е уговорен срок до 15.11.2021 г. за сключване на окончателния договор за продажба на правото на строеж за вилната сграда, а относно частта от поземления имот е уговорено прехвърлянето да се осъществи в седмодневен срок от въвеждане в експлоатация (акт образец 16) на сградата.

Окончателен договор относно сградата е сключен на 9.11.2021 г. договор за покупко - продажба на вещно право на строеж, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № * от 2021 г. на нотариус Гергана Чинева, с рег.

№ 772 на НК, действащ в района на Районен съд Бургас. С него страните са уговорили нов срок за сключване на окончателен договор за идеалните части от поземления имот – до един месец след въвеждане в експлоатация (акт образец 16) на сградата, както и са посочили, че предмет на прехвърлянето следва да е новообособен самостоятелен УПИ с площ от 669,75 кв.м.

Сочи се, че сградата е въведена в експлоатация на 16.10.2024 г. и предвиденият към сградата терен е обособен в самостоятелен УПИ, но „Виккал“ ЕООД е отказало да сключи окончателен договор за прехвърляне право на собственост върху този поземления имот, като, по данни на ищеца, е изисквало допълнително заплащане.

Ищецът заявява, че е установил, че на 11.10.2024 г. по изп.д. № 20248010400309 на ЧСИ Трифон Димитров е вписана възбрана върху процесното УПИ от взискателя по делото - ответника „Мел 49“ ООД.

Изпълнителното дело е било образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед от 31.05.2024 г., за сумата 25 000 €, с издател – „Виккал“ ООД и поемател – „Мел 49“ ООД. По това изпълнително дело е насрочена публична продан на поземления имот, 3 предмет на сключения между ищеца и първия ответник предварителен договор.

С исковата молба са въведени твърдения за абсолютна симулация на посочения запис на заповед поради липса на каузално правоотношение между издателя и поемателя, като е изразена позиция, че единствената цел на записа на заповед е създаването на привидно задължение на „Виккал“ ЕООД, с предназначение да направи невъзможна реализацията на правата на ищеца по предварителния договор за покупко-продажба на поземления имот.

Обосновава се свързаност на двете ответни дружества и управителите им.

Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на процесната претенция по чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като ще се установи със сила на пресъдено нещо, че записът на заповед е нищожен, ще отпадне изпълнителното основание и изпълнителното дело ще бъде прекратено, а ищецът ще може да реализира правата си по чл.19, ал.3 ЗЗД, като предяви иск по чл.135 ЗЗД.

Правният интерес от евентуално предявения иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, е обусловен от ищеца с обстоятелството, че процесният запис на заповед е увреждащо го действие.

Видно от данните по делото, с невлязло в сила решение, предварителният договор е обявен за окончателен.

С атакуваното в настоящото производство определение на първостепенния съд същият е изложил съображения, че на взискателя по горепосоченото изпълнително производство не може да бъде противопоставено решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната по изпълнителното дело. По-нататък съдът е посочил, че положителното за ищеца решение по предявените в настоящото исково производство искове няма да отмени изпълнителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която е образувано изпълнителното дело и е вписана възбраната върху имота. Подчертано е, че изпълнителното основание е самата заповед за изпълнение, а не записът на заповед.

Настоящата инстанция отбелязва, че за да постигне частният жалбоподател – ищец в исковото производство, целта си да премахне 4 възбраната, наложена в изпълнителното производство, която му пречи да упражни правата си като кредитор с потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД, то той трябва да изчерпи едновременно основанията си за оспорване както на основанието, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, така и на самата заповед за изпълнение, за да постигне прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл, не е достатъчно да атакува само основанието, а следва да потърси защита срещу самия съдебен акт – заповедта за изпълнение, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство, като тази задача изисква предявяването в кумулативност на съответните два иска.

Доколкото в настоящия процес иск за атакуване заповедта за изпълнение няма предявен, следва да се подкрепи изводът на съда от първа инстанция за отсъствие на правен интерес от въведените претенции.

Без значение за направения извод са наличието на наложена обезпечителна мярка по делото, както и проектираните от ищеца бъдещи последващи претенции. За пълнота, искът по чл.464 ГПК е на разположение на кредитор с парично вземане, във фазата по разпределението, следователно, при обстоятелствата по искова молба, няма как да бъде предявен в този процес и да послужи за обосноваване на правен интерес от него, както се поддържа в жалбата.

Ето защо, подадената частна жалба против определението за прекратяване на производството следва да се остави без уважение.

Постановеното от първата инстанция определение подлежи на потвърждаване.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1148 от 30.12.2025 постановено по т.д. № 221/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас. г.,

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, едноседмичен срок от връчването, пред Върховния касационен съд. в

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6