Решение № 69 от 17.01.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./17.01.2019 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1605 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Образувано е по предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., чрез адв. Д.М., срещу Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, частичен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64 554,75 швейцарски франка, представляваща частично дължима главница в общ размер от 103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д № 11742/2017 год. на Варненски районен съд.

Ищецът твърди, че на 29.11.2007 год. между

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Д.Р.К. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойност на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към деня на усвояване на кредита, а именно 118 338 швейцарски франка, с краен срок на погасяване 300 месеца. Сочи, че между страните е уговорена годишна лихва в размер на БЛП на банката плюс надбавка от 1.65 пункта, наказателна лихва при просрочие и такси. Излага, че е уговорено погасяването на кредита да се извършва в швейцарски франкове, като при неизпълнение на вноска банката може да го обяви за изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че с нотариална покана от 30.05.2017 год. връчена на 03.07.2017 год. при условията на чл. 47 ГПК предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, като след тази дата не са последвали плащания. Излага, че предвид неизпълнението на задължението е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за част от главницата в размер на 64 554,75 швейцарски франка, като към този момент са били налице 31 непогасени вноски за лихва и главница, считано от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год., а именно 103 093.33 швейцарски франка главница, 18 414,98 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода 03.02.2015 год. – 03.07.2017 год., 2 480,19 швейцарски франка наказателна лихва за периода 03.02.2015 год. – 08.08.2017 год., 1 301,57 швейцарски франка банкови такси за периода 05.02.2015 год. – 08.08.2017 год. и 127,20 лв. банкови такси за периода 11.07.2017 год. – 08.08.2017 год. Твърди, че заповедният съд му е издал заповед за незабавно изпълнение за частта от главницата в размер на 64 554,75, срещу която е подадено възражение от длъжника, което обосновава интереса му от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д.Р.К. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че банката е прехвърлила вземанията си с договор за цесия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, като впоследствие с нов договор за цесия ищецът отново е станал титуляр на вземанията, но вече правата му се уреждат по силата на този договор и не притежава качеството банка, което се изисква за използване на облекчената процедура по чл. 417 ГПК. По същество оспорва настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, доколкото изявлението на кредитора за обявяването и́ не е достигнало до длъжника. Оспорва размера на исковата претенция.

Позовава се на влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС, с което са приети за неравноправни редица клаузи по договора свързани с размера на дължимите лихви и за поемане на валутния риск. Сочи, че с решението е прието, че валутата по кредита следва да бъде евро, а не швейцарски франкове. Релевира редица пороци обосноваващи нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата молба. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като сочи, че иска е допустим. Твърди, че договорите за цесия не са относими към легитимацията на ищеца по настоящото дело. Излага, че длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост независимо от отсъствието му от страната. Сочи, че цитирането от длъжника решение е в противоречие с практиката на СЕС, защото погасяването по кредита следа да става във валутата уговорена в него и исковете за курсови разлики са неоснователни. Излага, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и исковата молба са редовни.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора.

С определение №

1942/01.06.2018 год., съдът е приел за съвместно разглеждане в производство предявения от Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., насрещен установителен иск за приемане установено между страните, че долупосочените клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL

31067/29.11.2007 год., а именно:

- чл. 1, ал. 1 – Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро (седемдесет хиляди евро) по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита…;

- чл. 1, ал. 3 – В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове;

- чл. 2, ал. 1 – Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на Кредитополучателя Д.Р.К. в швейцарски франкове IBAN … ***вията на ал. 3 и 4;

- чл. 2, ал. 3 – Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на Кредитополучателя IBAN… ***. С подписването на настоящия договор Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия;

- чл.3, ал.1 – „За усвоения кредит

Кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовият лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити в шв.франкове /БЛП/, валиден да съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на настоящият договор БЛП на на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е в размер на 4.5 %

- чл. 3, ал. 5 – Действащият

Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят;

- чл. 21, ал. 1 –

Кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката.

- чл. 23, ал. 1 –

Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

- чл. 23, ал. 2 –

Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им, са неравноправни, съответно нищожни, поради уговарянето им във вреда на потребителя, на основание чл. 146 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е потребител по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. Сочи, че клаузите от него са изготвени едностранно от банката и не е имал възможност да влияе върху тях. Излага, че за срока на договора размера на договорената възнаградителна лихва се е увеличил многократно. Цитира редица клаузи от договора, като твърди, че същите са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Подробно посочва, че банката няма право да прехвърля валутния риск на потребителя, че отказва да приеме плащане в предоставената валута - евро, че не му е предоставена ясна и цялостна информация относно последиците от сключването на договора, че носи риска свързан с обменния курс, че има възможност да се откаже от договора без да търпи санкции и др. Сочи, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие относно размера на отпуснатите швейцарски франкове, доколкото ищецът не е подписвал Приложение № 1 и е уговорен единствено размера на отпуснатата сума в евро. Твърди, че умишлено в въведен в заблуждение от търговеца да избере точно този кредитен продукт за отпускане на швейцарски франкове при по-ниска лихва без да бъде предупреден за очакваните съществени изменения в курса, които утежняват положението му. Сочи, че в тази връзка му е предоставена рекламна брошура, която изтъква предимството на този тип кредитиране без да посочва рисковете. Излага, че банката си е запазила правото едностранно да увеличава цената на кредита без да е посочено в договора на базата на какви фактори се променя БЛП, поради което тази клауза също се явява неравноправна, съобразно практиката на СЕС и ВКС. Във връзка с изложеното предявява установителен иск за приемане за установена неравноправността, съответно нищожността на чл. 1, ал.

1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл.3, ал.5, чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. и моли за присъждане на разноски.

В срок, ответникът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че има влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС с идентичен предмет. Отделно сочи, че искът поставя за разглеждане клаузите за определяне на лихвените проценти, а главния иск е предявен единствено за дължимата главница. Излага по основателността, че по договора е предвидено погасяването да става във валутата на кредита – швейцарски франкове, която е имала стабилен курс към датата на сключването му.

Подробно обяснява за възможността за промяна в курсовете, които не са фиксирани. Сочи, че банката не е действала недобросъвестно, че посочените в договора клаузи са ясни, че увеличаването на франка е нямало как да бъде предвидено, за да се оповести на клиента. По отношение на формирането размера на възнаградителната лихва, сочи, че това обстоятелство е ясно и разбираемо посочено в договора и се влияе от обективни фактори, поради което не се нарушават правата на потребителя.

Разпечатката съдържа 37 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6e0e409-124f-4109-871c-945202fd5eae