Решение № 21 от 06.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1786

Гр. П., 06.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03692/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Я.Ж.Х. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 812,51 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 19.04.2006 г. до 09.02.2011 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2011 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 230,07 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.06.2006 г. до 18.02.2011 г. и сумата от 25 лв. – разноски, които суми са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на сумите по давност.

Ищцата твърди, че е титуляр на партида с абонатен № ***, открита при ответното дружество във връзка с доставката на питейна вода и отвеждане на отпадни води до имот, находящ се в гр. ***.

Поддържа, че по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 05.05.2011 г., с които Я.Х. е осъдена да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумите, предмет на исковите претенции.

Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на взискателя – настоящия ответник от 02.06.2011 г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б..

Твърди се, че в хода на същото не са предприети никакви изпълнителни действия, поради което същото следва да се счита за прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Посочва, че към настоящия момент вземанията са погасени по давност. Счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Въпреки това, ответното дружество продължава да претендира вземанията като дължими от ищцата. С тези доводи същата обосновава правния си интерес от търсената защита и основателността на исковите си претенции.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковете с твърдението, че същите са допустими, но неоснователни. Посочва, че производството по изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Вземанията продължават да съществуват, но само като естествени такива, тъй като дружеството е лишено от възможността за принудителното им събиране. Посочва се, че ответникът не е дал повод за образуване на делото с действия, насочени към предприемане на допълнителни способи за принудително изпълнение. На ищцата се следва само едно договорно възнаграждение в минимален размер – в случай на присъждане на такова, тъй като се касае за вземания, удостоверени в един изпълнителен лист.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.в полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу третото за процеса лице Я.Ж.Х. е издадена Заповед № 1908/06.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 812,51 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 19.04.2006 г. до 09.02.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2011 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 230,07 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.06.2006 г. до 18.02.2011 г. и сумата от 25 лв. – разноски по делото. Изяснява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 18.04.2011 г. по реда на чл.

46, ал. 2 ГПК, както и, че по разпореждане на съда от 05.05.2011 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила за сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с вх. № 7074/02.06.2011 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от 05.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде изискана справка за установяване на регистрирано трудово правоотношение за длъжника Я.Х., както и справка за декларирано движимо и недвижимо имущество и в случай на получавано трудово възнаграждение или пенсия да бъде наложен запор върху вземането.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на длъжника Х. е връчена покана за доброволно изпълнение считано от изтичане на двуседмичения срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 05.10.2011 г. Изпратено е съобщение до ТД на НАП – гр. П.от 07.06.2011 г., с което е изискана и информация относно открити банкови сметки от Х., декларирани МПС-та и недвижими имоти, данни за регистрирани трудови договори и за работодателя.

Други относими доказателства не са приобщени по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при които в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват.

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на производството по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.в полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу ищцата Я.Х. е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото като кредитор във всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищцата Х. да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в този см.

Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, Определение № 775 от 06.11.2018 г. по в. ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – П./.

В настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания.

Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.

Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Установи се, че препис от тази заповед е получен от длъжника на 18.04.2011 г.

Следователно, същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 03.05.2011 г. – след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това, считано от този момент петгодишната давност за удостоверените в заповедта и листа вземания поначало изтича на 03.05.2016 г.