Присъда № 11 от 01.11.2023, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 11/01.11.2023 г. по НОХ дело № 192/2023 г. по описа на РС-Б..

Срещу подсъдимия П.В.Т. от с. Б.п., обл. В., е повдигнато обвинение затова, че на 29.09.2022 г., ок. 21.30 ч., направил опит да извърши полово сношение и действия на полово удовлетворение, с лице от същия пол, ненавършило 14 г. възраст – В.Р.С., роден на .............. г., а именно : целуване в областта на бузите, устните, пъхане езика в устата, стискане в областта на задните части, сваляне на панталоните и обръщане на задните му части към половия си орган /пенис/, с намерение да проникне в ануса на пострадалия, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, тъй като С. се отскубнал и избягал - престъпление по чл.157 ал.4 от НК във вр. чл.18 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода“, с приложение на чл. 66 от НК, отчитайки се от съда съдебното минало на подсъдимия – въпреки реабилитацията му, младата възраст на пострадалия, възможните вредни последици от деянието. Иска се също така да не се кредитират думите на свид. Г. Г., като заинтересована, а показанията на свидетеля на защитата – разпитан едва пред съда, не изяснявали нищо съществено според прокурора.

Подсъдимият П. Т. не признава вината си и авторството на деянието, не дава обяснения в хода на процеса, иска да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдаване, поради липса на доказателства за извършване на деянието въобще, противоречиви показания на свидетелите на обвинението, вкл. и на самия пострадал.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. П.В.Т. е роден на ..................г. в гр. Б., обл. В., живущ в с. Б.п., обл. В., българин, български гражданин, не женен, с начално образование, не осъждан /реабилитиран/, не работи, с ЕГН **********.

Подс. П. Т. и родителите, най-вече бащата на пострадалия В. С. – Р.С., се познавали от деца, израсли заедно – дружейки, в с. Б.п., обл. В.. Покрай това познанство с бащата на детето В. и факта, че самото дете на подсъдимия било в приятелски взаимоотношения с пострадалото - контактували си, като деца, подсъдимият познавал добре и самия В. С.. Случвало се, когато последният идвал в дома на подсъдимия – при сина му, подс. Т. да остава насаме с него. При това П. Т. докосвал – галел, пострадалия В. С. с ръка по бедрото и главата, и му намигал, което смущавало /притеснявало/ малолетния 1

В. С..

Преди малко повече от една година пострадалият свидетел С. и синът на подсъдимия се скарали – сбили се, и оттогава не контактували.

През м. септември 2022 г. родителите на пострадалия били в чужбина, за да работят, и той живеел при баба си – свид. М. А. и дядо си – свид. Сл. А., също в с. Б.п., но в друга къща, различна от тази на родителите му. В къщата на родителите на пострадалия обаче, отглеждали - в селскостопанска постройка, прасе, което самият малолетен тогава / на 13 г. / В. ходел да храни.

На 29.09.2022 г. вечерта, подс. П. Т. бил в компания на други хора, като употребил много алкохол, опиянил се. Когато след 20.00 ч. тръгнал да се прибира към дома си, се движел трудно – залитал, личало му, че е пил.

Ок. 20.30.-20.40 ч. пострадалият бил пред дома на баба си, където до тогава със своята братовчедка – свид. Гл. Г. се занимавали с телефоните си, тъй като имали достъп до интернет в района. В. С. решил да иде до дома на родителите си, за да нахрани животното, отглеждано там. Но тогава, навън забелязал пияния Т. да преминава покрай къщата, с чаша в ръка. Понеже не искал да влиза контакт с него, той се позабавил, изчакал и след минути тръгнал. На друга улица обаче, до магазин в селото, попаднал на Т., който бил приседнал до магазина. Т. помолил малолетния свидетел да го придружи до къщата му, защото трудно се движел, като заявил, че е приятел с баща му, което свидетелят С. знаел и не отрекъл. В. С. се притеснил, но не посмял да откаже на приятеля на баща си и тръгнали заедно по улицата, като подсъдимият започнал да целува, но по бузите, В. С.. Вървели, докато стигнали кръстовище, което разделяло посоките им – към дома на Т. и дома на родителите на С.. Тогава момчето казало, че ще се разделят на това място, но Т. го хванал за ръката /лявата/ и стискайки го, за да не се измъкне, го повел към края на селото, с обяснението, че отиват да приберат кон на подсъдимия, вързан да пасе там - на поляна. Малкият В. се уплашил, защото се сетил, че Т. няма кон и изпитал страх от държанието на подсъдимия, но не посмял и да вика, защото мислел, че последният ще му направи нещо по-лошо, ако се разкрещи. Така вървели ок. 10-тина минути, когато стигнали края на селото.

Подсъдимият започнал да опипва по задните части С. и да го целува по лицето. Казал на В. да си „даде езика“, и че му „е хвърлил око още, докато бил малък“ /В./. На опита на момчето да възрази – че са от един пол двамата, Т. отвърнал „какво значение има“ и попитал детето - нали няма да каже на никого за разговора им. В. обаче, заявил, че ще каже на баба си, като се прибере. В близост до табелата за край на населеното място, където вече стояли, Т. извел момчето встрани от пътя, на поляна, като го повдигнал и отнесъл настрани. След това го бутнал на земята. В. С. паднал по корем, а Т. го натиснал с крак в гърба. Подс. Т. си свлякъл панталоните / гащите /, легнал до В., ребром и дръпнал, като свалил и неговите гащи. Тога свид. С. се извъртял, при което ударил подсъдимия и се отскубнал от захвата му. Станал и побягнал към къщата на свид. В. Аврамов – брат на дядо му Сладолин. В.

2

Аврамов живеел недалеч от края на селото и в близост до дома и на самия подсъдим. През това време подс. Т. също бил станал от земята и затичал след В. С., викал „че ще го хване“, но така и него настигнал. Още докато тичал, В.

С. се разплакал, и така плачейки стигнал до дома на В. А. и заблъскал с ръце вратата, викайки дядото да отвори. Св. В. А. бил вътре и отворил, видял плачещото дете, което разказало, че П. го дърпал, борили се и последния „искал да ходи с него“. Св. В. А. откарал с автомобила си св. С. до дома на баба му М.. Пътьом видели по улиците в селото самия подсъдим /пеша/, при което св. В. С. се стреснал и отново заплакал, викайки „ето го, ето го“, но се разминали и не контактували с него.

Свид. В. А. не бил в добри отношения с брат си – свид. Сл. А. и затова само оставил малкия В. С. пред дома на М. и Сл. А. и си тръгнал. Момчето влязло в тях, и виждайки баба си и дядо си, отново се разплакало. Плачейки, повтаряло „бабо, бабо, бабо“ без да може да говори отначало друго нещо, свързано по смисъл. След малко се успокоило и разказало, какво му се случило. Св. А. видяла трева по дрехите на внука си и одраскване на единия хълбок. Ядосана, свид. А. отишла с детето до дома на техни роднини – роднини по сватовство и на подсъдимия /тъща и тъст, неправилно назовани от свидетелката „свекър“ и свекърва“/. Споделила с тях за случката, но и те не били в добри отношения с П. и я посъветвали да си търсят правата чрез полицията.

Когато свид. А. и В. С. се върнали обратно в дома на бабата и дядото, били дошли и други техни роднини, други синове на св. М. и Сл. А., съседи също. Един от съседите - Н. Б. позвънил на тел.112 и съобщил за инцидента.

В. С. не можел да спи добре – спокойно през нощта, имал треска, вдигал температура, и пак повтарял неколкократно „бабо, бабо, бабо“. Оплаквал се от болка в стомаха и ръката – дето бил държан от подсъдимия.

По повод подадения сигнал на тел. 112 било отпочнато досъдебно производство в РУ-Б., с разпити на свидетели.

Полицейски служител предупредил с протоколи по ЗМВР, както свид.

С. А., така и роднина на подсъдимия – негов брат, да не се саморазправят по между си, с П. и въобще с членовете на семействата на П. Т. и В. А..

На 30.09.2022 г. В. С., следобеда, бил прегледан от съдебен лекар, който установил нормалното му иначе физическо развитие за съответната възраст и пол - нормално развитие на отделните органи от тялото, вкл. и половите, вкл. и без данни за травматични увреждания и зацапвания на ануса.

В хода на разследването по случая, бил проведен следствен експеримент, при който пострадалият В. А. показал на присъстващите при извършване на това действие лица – мястото, където били с подсъдимия в края на с. Б.п., посоката, от която са дошли, позицията, в която бил поставен той на земята, преди да се отскубне и избяга от местопрестъплението, посоката на бягството си и къщата, към която е отишъл.

За престъпното посегателство спрямо малолетния тогава В. Аврамов и 3 образуваното досъдебно производство, от полицията била уведомена Д“СП“Димово, отдел „Закрила на детето“ с оглед преценка за вземане компетентни мерки, спрямо детето С., като дете „в риск“.

В хода на досъдебното производство е проведена комплекса Съдебно психиатрично и психологична експертиза. Съгласно заключението по нея, няма данни за психично страдание у В. С. – преди и по време на посегателството към него, нито към момента на прегледа по повод експертизата, отразено е, че той е разбирал свойството и значението на действията си, бил е в състояние да ги контролира и предвижда последствията от тях, няма психични или умствени заболявания, изостаналост и най-вече: може да дава достоверни показания и да участва в извършване на процесуални следствени действия, няма данни да е завишено податлив на внушения и обясненията му съответстват на неговите възраст и интелект.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на: показанията на свидетелите М. А., Сл. А., В. А., Ив. К., Т. Д. частично – на св. Г. Г. – всички дадени в с. з., показанията на пострадалия свидетел В. С. дадени в с. з. и тези – прочетени в с. з. по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 404/2022 г. на РУ-Б..

Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите фактически и правни изводи.

Подс. П. Т., разпитван като обвиняем в хода на ДП и след това в съдебната фаза на процеса, е отрекъл вината си и авторството към деянието, без да дава обяснения за случая въобще, но това е негово право по закон – сам да прецени каква защитна позиция да заеме.

Съдът обосновава генералния си извод – за виновно извършено престъпление и то от подсъдимия Т., на база на първо място, на оценените като идентични, не противоречащи си гласни доказателства – възприетите като истинни показания на свидетели. Това са думите на самия пострадал, малолетен към момента на деянието, но при протичане на съдебното следствие - навършил вече 14 г., св. М. и Сл. А., В. А., частично казаното от свид. Г.. От показанията на свидетелите В. С. , М. А., Сл. А. и В. А. според съда, се изясняват факти и обстоятелства относно предходни отношения, такива към момента на деянието и последващи го, досежно и извършените действия от подсъдимия, и поведението и състоянието на пострадалия, непосредствено след посегателството към него, макар и останало недовършено, като изпълнително деяние. Действително, свид. М. и С. А. найвече, но и свид. В. А. са роднини, първите двама много близки, на В. С., но съдът отчита фактите, че именно това са хората, възприели не само думите, а и външния вид и емоционалното състояние на детето В., още вечерта на 4

29.09.2022 г., и всички те в корелация изложиха категорично и убедително своите възприятия относно малолетния тогава засегнат. И тримата роднини на пострадалия съобщават както за разказаното им от В. С. - като думи и действия на подсъдимия, изразеното намерение за задоволяване на полово желание, осъществените физически действия, за да се стигне / опит / до такова задоволяване у Т., пияното му състояние, причината да не се стигне до довършване престъплението, уплаха на детето, емоционалното разстройство, последвалото му психическо състояние. Съдът намира, че показанията на посочените трима свидетели – родини, не следва да се приемат за пристрастни само въз основа на обстоятелството за биологичната връзка с В.

Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6e03134-a47f-4c67-8eb2-ad67a0e0cfd0