Решение № 77 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100513707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника И. К. З. по изпълнително дело №2024/2025 г. на ДСИ при СРС срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 06.11.2025 г., да бъдат отменени приетите за събиране разноски по изп.д. от 24,00 лв., такса по чл.53 Тарифата за ТД от ГПК в размер на 18,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. Излага оплаквания, че разноски не следва да се дължат до произнасянето по оспорване на вземането, както и че юрисконсултско възнаграждение не следва да се дължи, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

С жалбата е направено е искане по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената жалба. С молба от 23.03.2017 г. ищецът е представил по делото декларация по чл.83 ал.2 ГПК относно семейното и имотното и състояние. В декларацията ищецът е декларирал, че не притежава движимо и недвижимо имущество, не притежава влогове, и на получава месечен доход.

Взискателят по изпълнителното дело Прокуратурата на Република България в законовия срок оспорва жалбата.

ДСИ при СРС е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в изп. производство всички разноски и такси, свързани с изпълнението се събират от длъжника.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

По искането с правно основание чл.83 ал.2 ГПК:

Съгласно чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, 1 като преценката си за това съдът формира, като взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Трайно установена е практиката на ВКС, обективирана в определение

№607/10.12.2013 г. на І ГО на ВКС по ч.гр.д. №6826/2013 г., определение №534/04.07.2014 г. по ч.гр.д. №3461/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение №811/12.11.2014 г. по ч.гр.д.

№6447/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение №654/15.09.2014 г. по ч.гр.д. №3882/2014 г. на ІV ГО на ВКС, определение №152/15.04.2016 г. по ч.гр.д. №776/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС и др., постановени в производства по чл.274 ал.3 ГПК, че ако по делото не са представени доказателства – декларация по чл.83 ал.2 ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства да се платят съдебните такси и разноски, или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за притежаваното от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако е необходимо да даде указания за представянето им. Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането.

В настоящия случай представената от молителя декларация по чл.83 ал.2 ГПК доказва твърденията на жалбоподателя за липса на достатъчно средства и имущество за заплащане на държавна такса и разноски по производството, поради което и искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

По жалбата:

Въз основа на молба за образуване на изп. дело, вх. №31258/21.10.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България, и въз основа на представен в оригинал изпълнителен лист, издаден на 12.12.2024 г. от СГС, ГО, І-6 състав вр. определение №266736 от 30.11.2023 г. по гр.д. №14344/2019 г. е образувано по описа на ДСИ при СРС, изп.д. №2014/2025 г. срещу длъжника И. К. З.. Предмет на образуваното изпълнително производство парично притезание в полза на взискателя, обективирано в посочения изпълнителен титул. Според приложения по делото оригинал на изпълнителен лист, длъжникът е осъден да заплати сумата от 100,00 лв. – разходи за юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване взискателят е претендирал и разноски по повод образуването и процесуалното представителство по изп. дело, а именно: юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Н а 23.10.2025 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, изх.

№54166/23.10.2025 г., с която ДСИ е уведомила длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане, дължимите такси и разноски. Към поканата ЧСИ е приложила и копие от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело срещу И. К. З..

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда 2 на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 29.10.2025 г., видно от разписката към поканата за доброволно изпълнение. В поканата сумата за такси и разноски по изпълнителното дело са включени разноски по изп.д. от 24,00 лв., такса по чл.53 Тарифата за ТД от ГПК в размер на 18,00 лв. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на 29.10.2025 г. двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на 12.11.2025 г. По отношение на разноските за такси в изпълнителното производство не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба срещу отказа на намаляване на размера им.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, в които разноски се включват таксите за образуване на изп. дело, пропорционалните такси и разноските за процесуално представителство. Отговорността на длъжника за разноски в изп. производство е на основание липсата на доброволно изпълнение на задължението, предмет на изпълнителния титул.

Ангажиментът на юрисконсулт със защита интересите на взискателя в самостоятелното изп. производство налага приложение по аналогия на нормата на чл.78 ал.8 ГПК. Характерно за това вземане за разноски е, че то не почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано в ГПК производство, да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в съответното производство. Тази особеност на вземането за юрисконсултско възнаграждение обяснява и установения механизъм за неговото определяне – следва да отчита реално извършените действия, обективиращи защита по смисъла на закона в рамките на съответното производство.

Нормата на чл.27 НЗПП определя рамките на дължимо възнаграждение, произтичащо от предоставена защита в изпълнително производство, а именно – не по-малко от 50,00 и не повече от 100,00 лв.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ДСИ правилно е постановил отказ за отмяна на таксите и разноските по изпълнението, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК жалбоподателя И. К. З., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, от задължението за внасяне на държавна такса по депозираната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника И. К. З., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, по изпълнително дело №2014/2025 г. на ДСИ при СРС, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 06.11.2025 г., да бъдат отменени приетите за събиране разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4