Определение № 484 от 30.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Благоевград, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500455 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба с вх.№2935/19.03.2024 г., подадена от “Нитов Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 200031631, със седалище и адрес на управление: ************,, представлявано от управителя си Д.Н., чрез адв. И. Н., против Определение № 263 от 21.02.2024 г. по гр.д № 181/24г. по описа на Районен съд – Разлог. Възраженията в нея са, че молбата за обезпечение на бъдещ иск не е подкрепена с убедителни писмени доказателства обосноваващи вероятна основателност на предявимите бъдещи искове. В т.ч. липсват приложени доказателства за съгласие от страна на бъдещия ответник за изменение на таксата за поддръжка и управление на общите части. Сочи се, че въобще липсвали доказателства срокът на договора за поддръжка и управление, сключен на 09.01.2013 г. да е продължен. На следващо място жалбоподателя посочва, че липсвало доказателства и за изпълнение на задълженията от страна на дружеството – молител. Възраженията са, че представените с молбата на „България Холидейз“ ООД частни документи – фактури, не обосновават вероятна основателност на обезпечените искове, както и че не е налице обезпечителна нужда. Отделно според жалбоподателя е налице несъответствие между наложената от първоинстанционния съд обезпечителна мярка и обезпечителната нужда за молителя.

Ето защо иска да бъде отменено обжалваното определение.

Отговор на ЧЖ е постъпил от пълномощника на „България Холидейз“ ООД, в който са изложени съображения за правилност на атакувания съдебен акт и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Съдът констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна с правен интерес. По същество, съдът приема следното:

С определение № 263/21.02.2024 г. по ч.гр.д. №181/2024 г. по описа на РРС е 1 допуснато обезпечение на бъдещ иск за заплащането на неиздължените от етажния собственик вноски в размер на 3 425.72 евро и 864.00 лева, предявим от „България Холидейз“ ООД, ЕИК 101644903, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Гоце Делчев“ № 24 А, представлявано от управителя Й.И.К., чрез адв. Т. Д., със съдебен адрес:

***** против „НИТОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 200031631, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Д.М.Н., като НАЛАГА обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр.

Разлог, община Разлог, област Благоевград, с адрес на имота: *******, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: *** и

***, находящ се в сграда № 2, построена върху поземлен имот с идентификатор ***, придобит на основание Нотариален акт № 114, том I рег.№ 1042, дело № 64 от 2013 г. на нотариус М.К., вписан в Службата по вписванията гр. Разлог с вх.рег.№ 1201 от 27.03.2013 г., Акт № 170, том III, дело 393/2013 г. Обезпечението е допуснато след внасяне на парична гаранция за обезпечението в размер на 756.40 лв.

Съдът е изложил мотиви, че предметът на исковите претенции, с оглед очертания в молбата правопораждащ ги фактически състав и искане за разрешаване на спор, представляват допустими искове, произтичащи от неизпълнение от страна на ответника на задължения като страна по сключен договор за услуга. Районният съд е мотивирал, че искането за допускане на обезпечение е подкрепено с убедителни писмени доказателства, тъй като от представения към молбата договор за управление и поддръжка е видно, че молителя е приел да предоставя на собственика изчерпателно изброени в договора услуги по управлението и поддръжката на комплекса срещу възнаграждение, назовано в договора като годишна такса. Счел е районният съд, че гореизложеното и твърдението за неизпълнение на възникналите от страна на ответника по делото договорни задължения обосновават вероятната основателност на предявените искове. Мотивирал се е, че търсенето на повече доказателства, извън представените и преценката на същите извън рамките на обезпечителното производство е предмет на исковото производство, извън целите на обезпечаването и касае окончателното произнасяне на съда по претенциите. По отношение на наличието на обезпечителен интерес, съдът е изходил от осъдителния характер на исковете, като е намерил, че без допускане на исканото обезпечение, за ищеца би се затруднило реализирането на правата му по бъдещото решение.

Въззивният състав счита, че целта на обезпечителното производство е да се защити спорният предмет от посегателства. Предвид това, разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК постановява, че обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Ето защо, това което следва да съобрази съдът е дали искът е допустим и вероятно основателен, както и дали е налице интерес от обезпечаването. Съдът намира, че предявимите бъдещи искове, за които е допуснато обезпечение по ч.гр.д. № 181/2024 г. по описа на РС Разлог са допустими, защото 2 са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването им - правен интерес от търсената защита, процесуална легитимация на страните в производството, процесуалната правоспособност на ищеца, както и подведомствеността на спора на съдилищата. От друга страна, този извод се обосновава и с липсата на процесуална пречка за упражняването на правото на иск от „България Холидейз“ ООД . Безспорно е, че предявимите бъдещи искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД,чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими. С оглед на изложеното е налице първата кумулативно предвидена предпоставка, а именно допустимост на исковете. Втората такава е бъдещият иск да е вероятно основателен. Според т. 5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. Д. № 6/2013 г., ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от молителя/ищеца твърдения и подкрепящите го писмени доказателства – така и чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. В обезпечителното производство трябва да се извърши непълно доказване на относимите фактически обстоятелства, при което е достатъчно да се създаде вероятност, че твърдяните факти са се осъществили. Не е нужно да може да се формира извод за доказаност на претенцията. Преценката на сезирания съд на представените от ищеца писмени доказателства следва да е най – обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане. При искове с предмет парични притезания документите следва да установяват съществуването на процесните вземания и настъпване на тяхната изискуемост, което в настоящия казус е налице.

Настоящият състав споделя становището на РРС, че представените писмени доказателства индицират вероятна основателност на исковете с предмет заплащане на възнагражденията по договор за поддръжка и управление за собствения на бъдещия ответник недвижим имот за 2023 г. и 2024 г., за заплащане на обезщетение за забава и неустойка за съответния период. Доказателствата установяват притежаването на описаните в ИМ недвижими имоти от „Нитов Инженерниг“ ЕООД, както и негова договорна обвързаност като собственик с ищцовото дружество по договор за поддръжка и управление от 09.01.2013 г. В тази връзка съдът приема за необосновани доводите в частната жалба срещу наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, тъй като договорът бил със срок на действие 10 години. Видно от приложения Анекс към договор за поддръжка и управление от 01.09.2015 г., е, че страните са се съгласили, считано от 01.09.2015 г. „България Холидейз“ ЕООД да встъпи в правата на задълженията на управител по сключения договор за поддръжка и управление, с което заместване собственикът се съгласява. По силата на постигнатите договорености са променени и размерите на дължимите такси за поддръжка на квадратен метър, изчислени съобразно притежаваната обща площ на имота, ведно с идеалните части към същия за една календарна година. Налице са и приложени договори за заместване в дълг и прехвъляне на права, задължения и вземания. Към молбата са приложени и счетоводни документи, за вида и размера на задълженията на собственика по договора, които доказателства на настоящия етап от производството са достатъчни, за да наложат извод за вероятна основателност на исковете. Заедно с това, първоинстанционният съд е допуснал обезпечението при условията на парична гаранция в размер на 757.00 лева, определена съобразно разпоредбата на чл. 391, 3 ал. 3 от ГПК, съответстваща на размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, като по този начин е изпълнил условието на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно и следващото възражение на жалбоподателя за съответствие на наложената обезпечителна мярка с обезпечителната нужда. Критерий за определянето на мярката като „подходяща“ е съответствието й на обезпечителната нужда. В този смисъл обезпечителната мярка ще бъде адекватна, ако постига задачата на обезпечителната защита – да осигури възможност на ищеца да осъществи правата си, произтичащи от решението, което цели да бъде постановено в негова полза – така Определение № 28 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 40/2014 г., II г.о., ГК.

Възбраната се явява подходяща за обезпечаване на искове с предмет парични вземания, чието осъществяване допуска принудително изпълнение върху възбраненото имущество. В случая исканата обезпечителна мярка е адекватна, защото не засяга неоправдано правната сфера на трети лица. При налагането на въпросната обезпечителна мярка върху апартамента на ответника не следва да се преценява съответствието и да се търси съразмерност на цената на исковете и стойността на обекта, като условие за допускане на обезпечението – така изрично и Определение № 188 от 04.03.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4705/2013 г., I т.о., ТК.

Евентуално несъответствие между цената на иска и цената на имота, който се възбранява, не прави тази мярка априори неподходяща, ако на кредитора не е известен друг имот, движима вещ или вземане на длъжника, които да съответстват по стойност на цената на иска и да могат да бъдат предмет на обезпечение. Това е така, тъй като в закона не се съдържа изискване за съответствие между цената на иска и стойността на имота, който се възбранява, понеже чл. 133 от ЗЗД предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори /Определение № 223 от 16.04.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 2209/2014 г., I г.о., ГК/. Освен това, несъразмерността на обезпечителната мярка с цената на иска не е основание за отказ за допускане на обезпечението, защото ответникът има право да поиска замяна на допуснатото обезпечение със залог в пари или ценни книги, уреден по реда на чл. 180 – 181 ЗЗД, съгласно чл. 398, ал. 2 ГПК. Молителят в обезпечителното производство не разполага с възможност за проучване на имуществото на ответника, за да му бъдат вменени задължения да посочи подходяща и съответна на цената на иска обезпечителна мярка.

По изложените съображения Благоевградският окръжен съд счита, че подложеният на въззивна проверка съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263 от 21.02.2024 г. по гр.д. № 181/2024 г. по описа на РС –гр. Разлог.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5