Определение № 281 от 07.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 269/2022
- Вид
- Определение № 281
- Подписан
- 07.02.2022
- В сила
- 07.02.2022
- Състав
- Анелия Цанова, Христо Лазаров, Николай Станков Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 247, 248 и 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, 248 и 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, 248 и 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281 гр. София, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20221000500269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава деветнадесета от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. В. С., ЕГН **********, чрез адв. М. срещу определение № 261199 от 30.09.2020г., постановено по гр.д. № 8691/2020г., по описа на СГС, IVг въззивен състав, с което като недопустима е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 27.02.2020г. по изп. дело № 20209210400238 на ЧСИ С. П., с рег. № *** на КЧСИ.
Подадена е и втора частна жалба от Д. В. С., ЕГН **********, чрез адв.
М. срещу определение № 265572 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. № 8691/2020г., по описа на СГС, IVг въззивен състав, с което е оставено без уважение искането й за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение в частта за разноските и допълване на първото обжалвано от нея определение, и е оставено без разглеждане като недопустимо евентуалното й искане за неговата отмяна по реда на чл. 253 от ГПК.
Частният жалбоподател - Д. В. С. твърди, че произнасянето на СГС било в нарушение на основните принципи на правото, диспозитивното начало и било очевидно неправилно. Моли САС да отмени обжалваните определения и да се даде ход на жалбата за разглеждането й. Процесуалният представител на частния жалбоподател, претендира разноски за производството по частните жалби, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр.с чл. 36 от ЗА.
Препис от частните жалби са връчени на насрещната страна/взискателят - „Кредит 1 фактор“ ЕООД, който не е подал писмен отговор.
Частните жалби са подадени в законния срок, от надлежна страна, и срещу определения на СГС, които подлежат на въззивно обжалване.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.
Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частния въззивник, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното копие на изп. дело се установява, че жалбата на длъжника по изпълнението срещу действията на съдебния изпълнител е била върната с разпореждане от 09.06.2020г./л.97/. Това разпореждане е връчено на длъжника по изпълнението, чрез адв. М. на 12.06.2020г./л. 142/. По делото няма данни разпореждането за връщане на жалбата срещу действията на ЧСИ да е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че необжалването на разпореждането за връщане на частната жалбата има за правна последица прекратяване на производството по нея. С влизане в сила на разпореждането за връщане, съдебното производството по частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител е недопустимо и тя не подлежи на разглеждане по същество.
Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че са неоснователни исканията направени по реда на чл. 247, 248 и 250 от ГПК, с които се цели преразглеждане на прекратителното определение и разглеждане по същество на недопустимата частна жалба.
Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че е недопустимо заявеното в условията на евентуалност искане, на основание чл. 253 от ГПК, съдът сам да отмени определението, с което се слага край на делото.
С определение № 2767173 от 21.12.2021г., постановено по гр.д. № 8691/2020г., по описа на СГС, IVг въззивен състав, частният жалбоподател е освободен от задължение за внасяне на държавни такси и разноски по делото. Ето защо са ирелевантни останалите му доводи, досежно нарушаването на правото му на защита, поради неосвобождаване му от задължението за внасяне на държавна такса.
Ирелевантни са и останалите доводи на частния жалбоподател, касаещи незаконосъобразността на действията по принудително изпълнение, извършени от СИ С. П., които са въпрос по същество на недопустимата частна жалба.
Предвид изхода на правния спор в производството по частните жалби, е неоснователно искането на адв. М. за присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното, двете частни жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение, а обжалваните определения са законосъобразни и правилни и следва да бъдат потвърдени.
На основание т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. , по тълкувателно дело № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.
2
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261199 от 30.09.2020г. и определение № 265572 от 03.12.2020г., постановени по гр.д. № 8691/2020г., по описа на СГС, IVг въззивен състав.
Определението е окочателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3