Решение № 124 от 07.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. ХАСКОВО, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г.ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500200 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

С Решение № 919/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2270/2023 г., РС – Хасково е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1172, Район „Изгрев“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, адрес: **, съдебен адрес: **, Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: 177430738, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, сумата в размер на 779,00 лева, представляваща част от обезщетение в общ претендиран размер от 1 558,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разход за закупуване на анкерен винт и за заплащане на потребителска такса, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2021 г. между *** и ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя - 07.09.2021 г. до окончателното и изплащане.

С Решението РС – Хасково е осъдил „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД 1 да заплати на Г. Н. Г. сумата в размер на 650,00 лева, разноски по делото.

С Решението РС – Хасково е осъдил „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД да заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков сумата в размер на 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Излага аргументи, че вредите са недоказани.

Претендира, че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия. Счита, че неправилно е определен началният момент, от който се дължи лихва за забава.

Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. Същата счита въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрк. Н. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в 2 резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На 29.07.2021 г., около 21:55 ч., между третокласен път „III – 506“ и третокласен път „Ш-806“ на около 2 км. и 800 м. след **, в посока към ***, е настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети. Отразено е в протокола, че виновен за катастрофата е водачът на л.а. „Деу Матиз“ с рег. № *** - Х. С. Ш., спрямо когото е съставен АУАН серия GA № 477001/29.07.2021 г. При реализираното ПТП е пострадал ищецът Г. Н. Г., който се намирал непосредствено до аварирал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** и на когото са били причинени травматични увреждания.

Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Деу Матиз“ с рег. № ** е била застрахована при въззивника по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/120002670666, със срок на действие от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г.

Според Епикриза от отделение по ортопедия И.З. № 10647/2021 г. по КП 217.1, издадена от МБАЛ - Хасково АД, ищецът Г. Н. Г. е постъпил за лечение на 30.07.2021 г. и е бил изписан на 09.08.2021 г. с окончателна диагноза: S 83.1 „Луксация на дясно коляно.

Представени са по делото Фактура № 1000068340 от 30.07.2021 г. за сума в размер на 1 500,00 лв., издадена от „МБАЛ-Хасково“ АД с получател ищеца Г. Н. Г. с посочено наименование на стоките и услугите „анкерен винт Титаника“, ведно със стикер за закупен имплант - 3,5 мм, както и Фактура № 1000068809 от 09.08.2021 г. за сума в размер на 58,00 лв., издадена от „МБАЛХасково“ АД с получател ищеца Г. Н. Г. с посочено наименование на стоките и услугите - „потребителска такса - КП“ и количество 10 при единична цена 5,80 лв.

Въззиваемият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди в размер на 1500 лева с писмена претенция по пощата, получена от застрахователя на 14.03.2023 г., видно от представено известие за доставяне, който с уведомление изх. № 2989/13.06.2023 г. е отказал заплащането на такова.

Назначени са и са приети

3 по делото съдебномедицинска, автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява вероятният механизъм на процесното ПТП: На 29.07.2021 г., към 21:55 ч., на пътя, свързващ третокласните пътища от Националната пътна мрежа „III- 806“ и „III- 506“ и преминаващ през селата *** и **, възниква ПТП между движещият се в посока от *** към *** л.а. „ДЕУ Матиз“, рег. № *** и спрелият, поради отказ на двигател, л.а. „Опел Корса“, рег. № **.

Произшествието е станало на 2815 метра от изходната табела на ***.

Посочено е в кои части на двата автомобила е бил първоначалния удари какъв е бил ъгъла на съприкосновение при първоначалния контакт. Установено е, че въззиваемият е бил извън купето на л.а. „Опел Корса“ с рег. № *** и като пешеходец, през отворения прозорец на лявата врата се е опитвал да отклони управляващите колела за по-бързо и лесно изтегляне.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза плащанията по Фактура № 1000068340 от 30.07.2021 г. и Фактура № 1000068809 от 09.08.2021 г. били извършени в брой и били издаден фискални бонове съгласно информацията от КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ от фискалната памет на ЕКАФП /Електронен касов апарат с фискална памет/.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза става ясно, че в резултат на процесното ПТП на ищеца е било причинено телесно увреждане, изразяващо се в изкълчване на дясно коляно, разкъсване на външна странична формация, които увреждания са наложили открито наместване на разместеното коляно. Това наместване е осъществено чрез оперативна интервенция - открито наместване на изкълчването на коляното и фиксация с анкерен винт.

Първоинстанционният съд е обосновал, че следва да бъде приложена императивната разпоредба на чл. 297 ГПК, като се зачете силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила Решение № 26/07.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 395 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Хасково, изменено с Решение № 117/28.06.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 230 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Пловдив между същите страни по повод същото застрахователно събитие. Аргументирал е, че настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца и причинно4 следствената връзка между тях и деянието се установяват категорично както от събраните писмени доказателства, така и от приетите заключения на назначените експертизи. Формирал е краен извод, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД спрямо Г. Н. Г. и е уважил предявения частичен иск.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният иск е основателен, поради което го е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.

В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства се доказва настъпилото застрахователно събитие на 29.07.2021 г., в периода на действие на застрахователния договор. От посочените доказателствени източници се извежда извод за механизма на ПТП и се налага извод за доказано противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил „Деу Матиз“ с рег. № ***, който е причинил процесното ПТП. Доказани са също и настъпилите имуществени вреди на въззиваемия и ищец по делото – представените две фактури са заплатени в брой.

Действително от страна на ищеца не са представени фискални бонове, 5 удостоверяващи направените плащания. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза обаче безспорно се установява, че според данните от ЕКАФП фискални бонове със съответните суми и дата са били издадени, тоест извършените плащания по процесните фактури се явяват доказани. С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по основание и размер.

Действително, ищецът не е поставил светлоотразителен триъгълник зад авариралия автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** и не е носил светлоотразителна жилетка. В случая обаче не намира основание в доказателствата по делото възражението за допринасяне от негова страна за настъпването на произшествието и от там и на причинените му увреждания, тъй като водачът на лекия автомобил „Деу Матиз“ е имал възможност да възприеме авариралия автомобил и своевременно да реагира на констатираната пътна обстановка и наличието на друго МПС.

Не може да бъде споделено и възражението във въззивната жалба относно моментът, от който се дължи лихва за забава. Според чл.429, ал. 3, изр. 2 от КЗ лихвите за забава, дължими от застрахования, се дължат считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По аргумент от посочената разпоредба първоинстанционният съд правилно е приел, че лихва се дължи от датата на уведомяване на застрахователя - 07.09.2021 г.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество, представлявало въззиваемия, сумата в размер на 480 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал.