Решение № 5642 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5642 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20211100107793 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1061,28 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със лихва за забава от 19.04.2021 г. до окончателното плащане.

Ищeцът Ц. - М. Б. В. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – ПТП на 04.01.2021 г., вследствие противоправното поведение на застрахования при ответника водач на л.а. с рег.№ ******* е получил увреждания на здравето, а в следствие на тях болки и страдания.

Твърди да е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, но той не е сторил това в срок.

Ответникът ЗД Б.И.“ АД оспорва исковете, както и наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да е настъпило при условията на случайно деяние. Оспорва и размера на исковете.

Евентуално прави възражение за съпричиняване от ищеца, който като пешеходец е нарушил правилата за движение по пътищата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

1

Видно от служебно изпратеното Решение по н.д. № 7811/2021 по описа на СРС, 135-ти състав е налице влязло в сила решение, с което подсъдимият П. Д. ТТ. е признат за виновен за това, че на 04.01.2021 г. около 19:00 ч. в гр. София при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел “ЦЛС 500 ”, с peг. № ******* по бул. “Ген.М.Д.Скобелев”, с посока на движение от площад „Руски паметник” към бул. “Христо Ботев” в района на номер 59, нарушил правилата за движението по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП-„ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”; чл.116 от Закона за движение по пътищата: „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора“, като водачът на автомобила Т., движейки се по бул.” Ген.М.Д.Скобелев” не бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка Ц. - М. Б. В., ЕГН: **********, в резултат на което управляваният от Т. автомобил я ударил с предно - страничната лява зона на автомобила и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане: Счупване на костите на лявата предмишница - лакътната кост и лъчева кост, наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти, при оздравяване без усложнения по отделно и в съвкупност е реализирало медико - биологичният признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, предл.ІІ, вр.чл.342, ал.1, предл.ІІІ от НК.

На лице е задължително решение на наказателен съд, като съгласно чл.300 ГПК следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи обстоятелства. Първо, според чл. 300 от ГПК следва да се счете за задължително за този съд, че на 04.01.2021 г. около 19.00ч. на бул. “ Ген .М.Д.Скобелев” , П. Д. Т. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел “ЦЛС 500 ”, с peг. № ******* е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Второ, пак на същото основание следва да се счете за задължителен установеният механизъм за причиняване на ПТП- непосредствената причина за възникване на произшествието са неправилните действия на водача на л.а.“Мерцедес ЦЛС 500 ”, с peг. № ******* – същия не е бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка . Трето, задължително за СГС е, че при ПТП има пострадало лице – Ц. - М. Б. В., като 2 пешеходец, на която е нанесена средна телесна повреда.

С оглед задължителния за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, характер на влязлата в сила присъда, не следва да се коментират отделно документите, представени към исковата молба, изготвени в административната процедура по установяване на произшествието, както и в досъдебното производство.

По делото са депозирани показания от П. Д. Т., които обаче следва да бъдат обсъждани единствено досежно направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца. Посочва, че още излизайки от кръговото на Руски паметник забелязал, че по булевард “ Ген.М.Д.Скобелев” има голямо задръстване. Той се движел в най-лявата лента, по средата, като имало по 60-70 см от всяка една от страните на автомобила до маркировъчната лента. Движели се в колона, с ниска скорост. В средната лента имало коли както пред, така и зад автомобила на свидетеля. Малко преди първата пряка, която мисли, че се казва „Лайош Кошут“, забелязал, че има стоящ пешеходец на осевата линия между двете платна, като в този участък няма пешеходни пътеки, поради което на свидетеля му се сторило странно, че пресича в дъждовно време на такова място. П р и приближаване към пешеходката, която стояла непосредствено преди втората пряка, която е „*******“ със „Скобелев“, колите преди управлявания от свидетеля автомобил преминали покрай пешеходката. Той също преминал с предната част на автомобила си и в този момент усетил, с периферното си зрение, тъмен обект, който се приближавал към автомобила. В следващия миг се чул някакъв удар и свидетеля погледнал инстинктивно наляво. Забелязал, че страничното огледало липсва, било счупено, висяло на кабелите си и спрял веднага след кръстовището. Свидетелят отбелязва, че огледалото е било повредено и преди произшествието, поради което е било по-лесно да се отчупи. Веднага излязъл от колата, обърнал се назад и видял, че въпросният пешеходец, който сед я л на двойно прекъснатата линия бил седнал на асфалта, като очевидно е имала съприкосновение с автомобил. В последвалия разговор пешеходката му съобщила, че я боли гърба, свидетеля я огледал за отворени рани и след като не намерил такива, се обадил на тел. 112. В последствие му съобщила, че я боли ръката.

Обяснява си случката, с това, че водачите в другата лента вероятно са шофирали по-близо до осевата линия, поради струпани контейнери от едната страна на платното, пешеходката се е стреснала от по-близо движещ се автомобил и е направила крачка назад. Посочва,че в момента на удара вече я е бил възприел като преминато препятствие.

По делото е изготвено заключение на САТЕ, отново необходимо с оглед наличието на възражение за съпричиняване, съгласно което е определено мястото на произшествието, като е установено, че в близост до мястото на удара не е налична 3 пешеходна пътека. Посочено е, че водачът е забелязал намиращия се на разделителната линия пешеходец от 87 м. Същата е стояла с гръб към процесния автомобил, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара и ПТП чрез аварийно спиране. Установено е, че когато пострадалата е стояла на разделителната линия, обърната с лице към лентите за движение в посока от бул.“Христо Ботев“ към площад „Руски паметник“, в изчакване на подходящ момент, за да премине през лентите за насрещно движение, тя не е виждала приближаващия л.а.“Мерцедес ЦЛС 500 ”, с peг. № *******. Посочва се, че както водачът е имал възможност да вижда пешеходеца, така и пешеходецът е имал пряка оптична видимост към автомобила, ако се обърне и погледне към автомобила преди да предприеме движение назад. Поради изложеното заключението е, че Ц. - М. Б. В. е имала възможност да предотврати произшествието, като съобрази поведението си с приближаващия автомобил. Вещото лице при защита на заключението в о.с.з. посочва, че по делото няма данни за наранявания по пешеходеца или деформации или забърсване по автомобила в областта на преден калник или броня, които да сочат на удар с друг елемент на автомобила, различен от огледалото. Вещото лице с оглед показанията на водача, приема, че автомобилът се е движел по една и съща траектория от Руски паметник – на 60-80см. от осевата линия с близо 40км/ч., не е предприел заобикаляне, поради което за да настъпи ПТП е следвало пешеходеца да е променил статичното си състояние.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка Гражданска отговорност на посочения в исковата молба водач.

По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от страните. Според вещото лице ищцата в следствие на ПТП от 04.01.2021 г. е получила счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на горния край на лявата лъчева кост и навяхване на шията. По отношение на счупването на лявата лакътна кост е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с игли и тел, по метода Вебер. Поставена мека имобилизация. По отношение на навяхването на шията е поставена мяка шийна яка.

Ищцата е ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни от 04.01.2021 г. с диагноза: Счупване на горния край на лъчевата кост.

Посочва се, че счупването на костите на лявата предмишница – лакътна кост и лъчева кост, наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти, по отделно и в съвкупност, реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Навяхването на шията, наложило поставянето на мека шийна яка, реализира критериите на медико-биологичния признак временно 4 разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва се, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Установено е, че при този вид увреди, лявата ръка е била с мека имобилизация за срок от 45 дни, като през този период ищцата е имала затруднения в хигиенно и битовото си самообслужване. Вещото лице посочва, че лечението – оперативното такова, приема на антикоагуланти, носенето на мека шийна яка, е било необходимо и адекватно на увредите.

От анализа на приложените по делото финансови документи, вещото лице установява следното: направените разходи по фактура №7000037533/07.01.2021г., ведно с касов бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на стойност 792лв. за заплатен остеосинтезен пакет и фактура №0000001396/08.01.2021г., ведно с касов бон, издадени от „С.“ ООД на стойност 204,28лв. за заплатени медикаменти са във връзка с проведеното лечение. Разходите по фактура №0300628271/27.01.2021г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на стойност 65лв. за копие на документите, съдържащи се в историята на заболяването от болничното заведение, са с административен характер.

По делото са депозирани и свидетелски показания от Б.В.И., баща на ищцата, който посочва, че след като разбрал за инцидента, отишъл в травматологията на „Пирогов“ и видял дъщеря си, която изглеждала зле, била в шок, стресирана, плачела, личало си, че много я боли. Посочва реда на посещение на кабинетите в болницата и споделя за препоръката от невролог за необходимостта от мека шийна яка. Посочва, че лекарите им съобщили, че е нужна спешна операция на счупената ръка и за това, че ако не се направи дъщеря му ще има много ограничено движение в лакътя. Заявява, че я изписали от „Пирогов“ след три дни за домашно лечение. Тя била с превръзка, с гипс на лакътя и с улей. На практика само лежала в леглото. Трудно ходе ла до тоалетна, но все пак ходела, но не можела да се храни сама, не можела да се къпе сама и поради това, че живее само с баща си, не се къпала около 20 дни. Свидетелят сочи, че той се е грижел за дъщеря си и виждал колко много я боли, като болките били интензивни един месец. Имала нужда от чужда помощ 2-3 месеца. Провела физиотерапия. Гипсът бил махнат след седмица, две, но улея останал месеци. След това махнали и улея, но й забранили да вдига тежки неща, да излиза навън известно време. След няколко месеца тя започнала да излиза, но много я било страх специално от пресичане, дори на пешеходна пътека и не искала да пресича без придружител. Държала се за баща си при пресичане и той чувствал как т я трепери. Това състояние на страх и с придружител продължило 1-2 месеца. През цялото време я мъчели кошмари, не можела да спи.