Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 734 от 23.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 397/2024
Вид
Определение № 734
Подписан
23.12.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Росица Стоянова Стоева, Яна Вълкова Ангелова, Красимира Веселинова Тагарева

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Ямбол, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500397 по описа за 2024 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на Н. В. В. от гр.* против Определение №1996/25.09.2024 г., постановено по гр.д.№296/2024 г. на ЯРС, с което е върната частната й жалба, вх.№12102/24.07.2024 г., поради неизпълнение в определения срок на дадени от съда указания.

Жалбоподателката иска отмяна на атакувания съдебен акт, без да излага основанията си за това, т.е. подадената частна жалба е бланкетна.

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната частна жалба е с правно основание чл.262, ал.3, вр. чл.275 от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок, а преценена по същество е основателна по следните съображения:

На 24.07.2024 г. Н. В. е депозирала въззивна частна жалба, вх.№12102/24.07.2024 г. против Разпореждане №1597/07.05.2024 г., постановено по гр.д.№296/2024 г. на ЯРС. С Разпореждане №2618/24.07.2024 г. частната й жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката е даден едноседмичен срок да представи документ за внесена ДТ по сметка на ЯОС в размер на 15 лв. За описаните указания на съда В. е уведомена с призовка, връчена й лично на 09.08.2024 г. С молба, вх.№5072/20.08.2024 г. В. изпълнила указанията на съда, като представила вносна бележка за дължимата ДТ.

С Разпореждане №2954/21.08.2024 г. частната й жалба отново е оставена без движение, като на жалбоподателката е даден едноседмичен срок да посочи в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане. Тъй като в дадения от съда срок, жалбоподателката не е изпълнила описаното указание на съда, с обжалваното определение частната й жалба, вх.№12102/24.0.2018 г. е върната.

Обжалваното определение е неправилно.

В ТР №6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, със задължителна за съдилищата сила, е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

В мотивите на ТР е разяснено, че съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на задължението си по чл.5 ГПК и чл.7, ал.1 ГПК. Страните не могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения. Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на 1 процесуален спор. Нормативен израз на това разбиране са изискванията за редовност на частната жалба, установени с чл.275, ал.2 ГПК по метода на препращането към чл.260, чл.261 и чл.262 ГПК. Законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение (като е използвано родовото понятие за порочен /незаконен/ съдебен акт). Същевременно, отсъствието на такова указание не е основание частната жалба да бъде оставена без движение и да бъде върната. Същата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл.278, ал.2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната.

В конкретния случай действително подадената от В. частна жалба, вх.

№12102/24.07.2024 г. е бланкетна, но в светлината на ТР №6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, неправилно е приета за нередовна, съответно обездвижена с указания за посочване в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане. Неправилно, в последствие, с атакуваното определение частната жалба е върната, поради неизпълнение на дадените указания.

Ето защо и при проверка на правилността на постановеното определение за връщане на въззивната частна жалба, настоящия съд намира, че даденото разрешение на въпроса за неотстраняване на нередовността й е в противоречие с цитираното тълкувателно решение, поради което постановеното от ЯРС определение следва да бъде отмененено, .

Така мотивиран, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1996/25.09.2024 г., постановено по гр.д.№296/2024 г. на ЯРС, с което е върната частната жалба, вх.№12102/24.07.2024 г., подадена от Н. В. В. от гр.* ВРЪЩА делото на Ямболски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2