Определение № 39353 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39353 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110112047 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. М. А., с която срещу „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД, са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *************, сключен с „Неткредит“ ООД и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ****************, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Неткредит“ ООД на 08.08.2025 г. е сключен процесният договор за кредит, по силата на който ответното дружество му е предоставило в заем сумата 700 лв., при ГПР 57,61 %, ГЛП 46,37 %, общо дължима сума 888лв., която следвало да бъде възстановена в срок от 12 месеца. Във връзка с т.3.2.1 от Общите условия към договора за кредит, при сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на Дружеството обезпечение по кредита, както по искане на кредитора, така и по желания на кредитополучателя. Твърди се ищецът да сключил с втория ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД договор за предоставяне на гаранция № **************** г. за обезпечаване на сключения Договор за потребителски кредит, като възнаграждението за поръчителя възлизало на 510 лв., платимо разсрочено на 7 месечни вноски, всяка от които в размер на 73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл.

1, ал. 2 се изплаща заедно с погасителните вноски по Договора за потребителски кредит, съобразно уговорения в Договора за кредит погасителен план. Така общият размер на дължимата сума от ищеца по сключения договор за потребителски кредит възлиза на 1398 лв.а, представляващи 700 лв. главница, 188 лв. договорна лихва и 510 лв. възнаграждение по договора за гаранция. Излагат се подробни съображения, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие на закона, а именно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като от същия не ставало ядно начина на формиране годишния процент на разходите по кредита, т.е. какви са включени разходи в него, в това число и предвиденото възнаграждение по договора за гарант и как се формира същият. Наред с това се сочи, че заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора, заплаща се от потребителя, а и съставлявало скрито възнаграждение за кредитора. Така със сключването на друго правоотношение намира, че се заобикаляла разпоредбата на чл.

1

19, ал. 4 ГПК. Сочи и че посоченият в договора ГПР не е реално приложеният такъв, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т.1 ЗЗП, като сочи, че тази договорка е неравноправна по своя характер.

По отношение на договора за гаранция, сключен с „Кредит Гарант БГ“ ООД поддържа, че същият е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция. Наред с това поддържа същият да противоречи на добрите нрави, тъй като единствената цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитора, а не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит. Чрез сключването на договора за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на кредитора „Неткредит" ООД по друго правоотношение.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба е връчена на ответника „Неткредит“ ООД за отговор, който депозира такъв в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с твърдяното от ищцата съдържание, както и че на кредитополучателя е предоставена сумата от 700 лв., че дружеството е включило в ГПР единствено възнаградителната лихва, а прибавянето на възнаграждението за гарант към разходите за ГПР би довело до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва останалите фактически твърдения на ищеца. Изразява становище, че не е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че не е включил възнаграждението за гарант при изчисляване на ГПР по договора, тъй като обезпечението на заема не е задължително условие за неговото сключване, и към момента на сключване на договора за кредит не е било предоставено обезпечение, като наред с това не са му били известни други разходи по кредита. Сочи, че възнаграждението на ответника - гарант не следва да бъде включвано като разход при изчисляване на ГПР в процесния договор за кредит. Наред с това заявява, че потребителят не е бил задължен да представи гаранция от другия ответник. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, с който оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.

Не оспорва сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция с твърдяното от ищеца съдържание. Излага подробни съображения, че същият е действителен, като ищецът е потърсил услугите на този ответник, за да гарантира изпълнението на задълженията си по договора за кредит. Счита, че така постигнатите договорки не противоречат на добрите нрави. Изразява становище, че двете правоотношения не бива да се смесват. Поддържа, че ЗПК е неприложима към процесното правоотношение по договор за предоставяне на гаранция. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявения срещу този ответник иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

2

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да се отделят следните обстоятелства: че на 08.08.2025 г. между ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен процесният договор за кредит № *************, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем сумата 700 лв., при ГПР 57,61 %, ГЛП 46,37 %, 2) че на същата дата между ищеца и втория ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № **************** г. за обезпечаване на сключения договор за заем при договорено възнаграждение за гаранта в размер на 510 лв., платимо, ведно с погасителните вноски по договора за кредит; 3) че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, но не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца на „Кредит Гарант БГ“ ООД.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че следва да прикани страните към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2026 г. от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на „Неткредит“ АД в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл.

102з ГПК в размер на сумата от 0,20 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

УКАЗВА на „Кредит Гарант БГ“ ООД в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл.

102з ГПК в размер на сумата от 0,15 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно 3 доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.