Решение № 1434 от 12.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100504219 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на “К.Б.“ЕООД срещу Решение 2004209 от 16.02.2022г., постановено по гр. д. № 62744/2019г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя като цесионер срещу Д. Н. О. иск по чл. 79 ЗЗД вр. с чл.

9 ЗПК за главница от 1000,00 лева и такса от 206,31 лева по договор за потребителски кредит 9932229007/13.06.2016г, сключен между трето за делото лице (цедент) и ответника.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи на СРС за недоказване на факта на прехвърляне на вземанията с представените по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение 1 към (представено във вид на извлечение със заличаване на данни).

Посочва, че не може по силата на Регламент 2016/679 да предостави копие на приложение 1 към договора, защото то съдържа личните данни на множество други длъжници, чийто задължения са били прехвърлени с договора.

Оспорва извода, че не било доказано идентичност на прехвърлените вземания с процесните, понеже предявените не съвпадали по размер с посочените в приложение 1.

Това не бил вярно, а кредиторът не е предявил всички прехвърлени срещу длъжника 1 вземания, което било негова собствена преценка и право.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

След служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира предявения иск за главница от 1000,00 лева за основателен.

СГС не споделя изводите на СРС, че ищецът не е доказал, че вземането предмет на договора за потребителски кредит между трето за делото лице и ответника му е било прехвърлено.

Представения по делото договор за цесия и приложение едно към него установяват прехвърлянето на вземането, което е и надлежно индивидуализирано в договора за цесия.

Заличаването на данни за други правни субекти в Приложение 1 към договора за цесия не може да наложи извод за оборване доказателствената стойност на това приложение. Предмет на делото е конкретно вземане срещу конкретно лице и няма необходимост на съда да бъдат известни всички субекти, вземанията срещу които са прехвърлени с договора за цесия и приложение 1 към него. В този смисъл е необоснован изводът на СРС за наличие на съмнение, че се крият данни неизгодни за ищеца. Видно от представеното заверено копие на извлечение от приложение 1 в заличените графи (за които е посочено какво съдържат) се касае за имена и единни граждански номера на физически лица. Не е ясно защо СРС е счел, че тези данни са му необходими по делото и какви неизгодни за ищеца факти биха могли да се скрият от съда чрез заличаване на тези имена и ЕГН-та.

Що се касае до липсата на съвпадение между вида и размера на прехвърлените вземания към датата на цесията и вида и размера на предявените по делото вземания следва да се има предвид, че единствено носителя на едно вземане по силата на диспозитивното начало в процеса може да преценява в какъв размер да го предяви съдебно и от това, че той не го предявява в пълен размер е недопустимо да се правят изводи във вреда на ищеца, нито може да се налага извод за липса на идентичност между прехвърлените и предявените вземания.

От неоспорените оригинали на разписки за получени чрез дружество за парични преводи и електронни пари „Изи пей“АД парични суми се доказва, че ответника е получил суми именно по конкретния процесен договор за потребителски кредит, чийто номер е и посочен в разписките. Получената главница е в размер на 1000,00 лева.

2

Това потвърждава съгласието за сключване на договора и предоставяне на сумата.

Уведомяване за цесията може да става и с връчването на исковата молба на особен представител съгласно трайната практика на ВКС.

Липсват доказателства за нейното връщане и следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Това налага отмяна на обжалваното решение в частта му по иска за главница.

По иска за такса за експресно разглеждане решението е правилно и следва да се потвърди. трайната практика на съдилищата възприема клаузи от типа на процесната като нищожни поради нарушение на закона чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно предвиденото в ОУ на ответното дружество такса за експресно разглеждане се дължи за допълнителна, но незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредита при сроковете и условията в ОУ. С оглед формулировките на ОУ следва извод, че услугата по експресно разглеждане на документи се изчерпва с приоритетно разглеждане на искането за кредит и изплащане на разрешения кредит преди искания на други потребители, при принципно общо задължение на този доставчик да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне по подписан от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик на финансова услуга за подписване след първоначалното отправено от клиента искане /т. 3. 2 от ОУ/. Естеството на така уговорената "допълнителна" услуга налага предоставянето преди окончателното сключване на договора за кредит, тъй като тя е предназначена да осигури именно приоритетно одобрение на кандидата.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че предметът на тази услуга е непосредствено свързан със самия кредит, а доводите на въззивника относно обособяването на тази престация като отделна услуга, отличаваща се от типичната престация на търговец, кредитиращ потребители, са необосновани. Видно от съдържанието на клаузите в ОУ, регламентиращи заплащане на такса за експресно разглеждане, е че предлаганата от кредитодателя незадължителна услуга представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение и по същество касае обещано поведение от страна на кредитора при изпълнение на основното му задължение при кредитиране на ФЛ, изразяващо се в отпускане на кредит след извършване на предварителна оценка за кредитоспособността на клиента, като същевременно чрез така предлаганата срещу допълнително заплащане услуга на практика кредитодателят прехвърля върху потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица. С оглед изложеното въззивният съд намира, че естеството на услугата по експресно 3 разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на кредит изключва квалификацията като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение за търговеца. Предвидената такса за експресно разглеждане на документи е свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и като такава е нищожна. Посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява "цената на кредита" и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба.

При този изход на делото само въззивникът има право на разноски съобразно уважената част от жалбата, която е 83 % от обжалвания интерес от 1206,31 лева. За държавна такса има право на 41,50 лева за въззивната жалба и на 83,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело което СГС определя на 100,00 лева, като присъжда само съответната уважената част сума. Има право и на 261,57 лева за депозит за особен представител.

За първа инстанция има право на разноски за държавна такса в размер на 83 лева.

Има право и на съответната част от платения депозит за особен представител, която е в размер на261,57, както и на съответната част от разноските за вещо лице, която е в размер на в размер на 290,50 лева.

Не следва да се присъжда адвокатски хонорар. Единствено исковата молба е подписана от адвокат. Всички други действия по делото са предприемани от юрисконсулти на ищцовото дружество. Страната има право на възнаграждение за един процесуален представител. Пламена Тотева не е адвокат, както е записано в протоколите от ОСЗ погрешка-видно от подаваните от нея книжа и от пълномощното към жалбата тя е юрисконсулт. Същата се явила и във всяко от проведените ОСЗ.

Искането да се присъжда адвокатски хонорар при положение, че процесуалното представителство е осъществено от юрисконсулт не следва да се уважава. Следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, от което да се присъдят 83,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 2004209 от 16.02.2022г., постановено по гр. д. № 62744/2019г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, в частта, с която е отхвърлен иск на “К.Б.“ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. **** като цесионер срещу Д. Н. О. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв. Овча купел, ул.

* * * * за сумата от 1000,00 лева-главница по договор за потребителски кредит 4

9932229007, сключен между Д. Н. О. и „*ф.“ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на“К.Б.“ЕООД КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. Н. О. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв. Овча купел, ул.

**** ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Б.“ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. **** СУМАТА ОТ 1000,00 /хиляда/ лева- невърната главница по договор за потребителски кредит 9932229007, сключен между Д. Н. О. и „*ф.“ЕООД с ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени на“К.Б.“ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска за сумата 206,31 лева-такса за експресно разглеждане.

ОСЪЖДА Д. Н. О. ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Б.“ЕООД разноски за двете инстанции за държавни такси, вещо лице, депозити за особен представител и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 1104,14 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5