Решение № 7138 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7138 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20251110145353 по описа за 2025 година

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 49, вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Застрахователна компания ........ твърди, че на 30.04.2021 г. в ......., лек автомобил „........“, с рег. № ........, е претърпял имуществени вреди. Посочените вреди са настъпили в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно. За инцидента е съставен Протокол за ПТП № ......... от 30.04.2021 г. от СДВР „Пътна полиция“. Към датата на събитието автомобилът е имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. В изпълнение на застрахователния договор, ищецът е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 300.21 лева. Ищецът поддържа, че пътят се стопанисва от ответника ......, която носи отговорност за поддържането му в изправно състояние. Претендира се възстановяване на платената главница, ведно с мораторна лихва, законна лихва и разноски по делото.

Ответникът ...... оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Твърди, че исковата молба е нередовна, мястото на ПТП не е точно определено и липсва описание на твърдяната дупка. Оспорва настъпването на ПТП, причинно-следствената връзка и валидността на застрахователния договор. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача поради движение с несъобразена скорост. Не се оспорва фактът на извършеното плащане от застрахователя.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, приема следното:

От Протокол за ПТП № ........./30.04.2021 г. и Докладна записка от СДВР, съставена от мл. автоконтрольор, е видно подробното отразяване, че на посочената дата и място, което е в достатъчна степен конкретизирано, автомобилът е преминал през дупка. Протоколът за ПТП 1 по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма (предвид изрично предвидената в ЗДвП компетентност на органите) и причинените вреди.

Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От свидетелските показания на свидетеля М. В. (водач) се установява, че същият е видял дупката в последния момент и тя е била „голяма“, разположена в средата на платното. В своите показания свидетелят излага последователен и подробен разказ за събитията. Той заявява, че при управление на лек автомобил „........“ по ........, неочаквано е попаднал в дупка на пътното платно. Свидетелят пояснява, че въпреки нормалната пътна обстановка и наличието на движение, е възприел препятствието в последния момент, което е направило маневрата по заобикаляне невъзможна. Свидетелят детайлизира и последвалите действия – незабавно уведомяване на органите на МВР и застрахователната компания, като изрично посочва, че на място са пристигнали служители на КАТ. По отношение на вредите водачът установява, че непосредствено след удара са увредени двете леви гуми на автомобила – предната е била срязана, а задната е получила деформация („балон“).

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като обективни, ясни и логични. Макар същият да е застрахованото лице, неговите твърдения не са изолирани, а се подкрепят напълно от събраните по делото писмени доказателства – Протокола за ПТП и Докладната записка от СДВР, в които контролните органи изрично са вписали наличието на „необезопасена дупка“. Описанието на повредите по гумите съвпада и със заключението на приетата по делото автотехническа експертиза. Липсата на прецизен спомен за точните размери на дупката, предвид изминалия период от време, не разколебава достоверността на показанията му.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че описаните повреди съответстват на механизма на преминаване през неравност с остър ръб.

Вещото лице изчислява пазарната стойност на вредите на 351.34 лв., което надвишава претендирания от ищеца размер от 300.21 лв. Експертът налага категоричен извод, че установените щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в протокола произшествие.

От правна страна, съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за появили се препятствия по него и да ги отстраняват в най-кратък срок. В допълнение, чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 48, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата императивно разпореждат, че общините организират управлението, поддържането и ремонта на общинските пътища. Следователно ...... е стопанин на общинската пътна мрежа и е длъжна да поддържа пътищата в състояние, безопасно за движение.

2

Поддържането на пътя в „изправно състояние“ означава съвкупност от дейности, които не позволяват наличието на дефекти по пътната настилка, застрашаващи сигурността на участниците в движението. Установената по делото дупка е категорично доказателство за неизпълнение на тези норми и съставлява грубо нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебната практика се приема, че отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД е обективна и гаранционно-обезпечителна. Тя възниква, когато вредите са причинени от лица, на които е възложена поддръжката на пътя. След като по делото се установи, че увреждането на автомобила е настъпило поради съприкосновение с неравността, е налице пряка причинна връзка. Същевременно, съгласно чл. 45 от ЗЗД, при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не бяха представени доказателства, които да опровергаят вината или да установят, че е положена необходимата грижа на добър стопанин. Не бяха ангажирани и доказателства за наличие на непреодолима сила или за съпричиняване от страна на водача (направеното възражение е бланкетно и недоказано).

С оглед на горното, съдът намира искът за изцяло основателен. Налице са всички предпоставки за уважаване на регресния иск на застрахователя, който на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице. Ответникът следва да понесе пълната регресна отговорност в размер на 300.21 лв. главница.

Относно акцесорната претенция: При непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана съгласно закона. В конкретния случай ищецът е отправил и официална покана до ......, получена на 10.09.2021 г. Претендираният период за мораторна лихва от 02.09.2022 г. до 02.09.2025 г. попада в рамките на давностния срок. Изчисленият размер от 117.00 лв. съответства на законовите разценки и следва да бъде уважен изцяло. При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Воден от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ......, ЕИК ......., с адрес: ......., да заплати на ЗК ........, ЕИК ........, с адрес: ........, следните суми: 300.21 лв. или 153.49 евро – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ....... за имуществени вреди, настъпили при ПТП на 30.04.2021 г. около 10:30 часа в ......., причинен на лек автомобил „........“, рег. № ........, вследствие на попадане на превозното средство в необезопасена и необозначена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на искова молба 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 117.00 лв. или 59.82 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2022 г. до 01.09.2025 г., както и сумата в размер на 100.00 лв. или 51.13 евро за държавна такса, 100.00 лв. или 51.13 евро - възнаграждение за юрисконсулт и 450.00 лв. или 230.08 евро за съдебна автотехническа експертиза - разноски по настоящия спор.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4