Решение № 20 от 20.01.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Димитровград, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101349 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство, сключен между страните.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №100259454 към Договор за кредитна линия №3-1-10947-230640, подписан с „**“ЕАД. Съгласно договора тя трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1205,52 лева, при сума на получаване 1000 лева, при непосочен по размер ГПР, ГЛП-36%, при срок на кредита от 12 месеца. Във връзка с горепосочения договор бил сключен с „Кредит гаранция“ЕООД и Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г. По силата на последния договор ищецът трябвало да заплати на „Кредит гаранция“ЕООД сумата от 1398,48 лева, разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 116,56 лева, като общото задължение по договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство е в размер на 2604 лева. Счита, че Договора за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., съгласно който ищеца трябвало да върне сумата в размер на 1398,48 лева е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът за възлагане на поръчителство бил нищожен, като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез него1398,48 лева, не е включена в ГПР, както и сумата, която се претендира по него се заплаща директно на кредитора, а не на поръчителя. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство и задължението което се уговаря чрез него в размер на 1398,48 лева, изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Посочва ,че на основание чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, била нищожна.

Предвидената клауза, с която се уговаряло сключване на договор за поръчителство, както и самия договор за поръчителство са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Счита, че с уговорената сума по договора за поръчителство в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено 1 обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Наред с това ,в договора за кредит не бил посочен ГПР, а чрез включването на възнаграждението, предвидено в договора за поръчителство в размер на 1398,48 лева, действителния ГПР бил различен от посочения размер, с което потребителя бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на заема. Счита, че предвидената сума в договора за поръчителство е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП и в ГПР. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., сключен между ищеца и „Кредит гаранция“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена неговата невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „Кредит Гаранция“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита, че за ищеца не съществувал правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване нищожността на Договора за възлагане на поръчителство. Същият се явявал акцесорен спрямо договора за кредит, като прекратяването на главния договор водело до прекратяване и на акцесорния договор. Представя удостоверение, от което било видно, че Договора за кредит бил прекратен на 12.08.2021г., като процесния договор бил също прекратен на тази дата. Посоченото обстоятелство обуславяло и пълната липса на правен интерес от предявяване на настоящия иск. В тази връзка, посочва, че по силата на процесния договор ищеца възложила на ответника да й предостави гаранционна услуга по смисъла на чл.2 ал.2 т.7 от ЗКИ срещу уговорено в договора възнаграждение. Ответникът предоставил услугата, както и заплатил задълженията на ищеца по договора за кредит и в последствие след като необходимостта от услугата за ищеца отпаднала, последната оспорвала договора, въз основа на който е предоставена тази услуга. Предявеният иск бил недопустим и предвид насочването му към ненадлежна страна. В исковата молба се посочвали аргументи за нищожност на договора за кредит, но липсвали такива за претендираната такава на договора за възлагане на поръчителство. Ответникът не бил страна по договора за кредит и не бил пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на същия. Липсата на процесуална легитимация обуславяла недопустимостта на предявения иск. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г. Твърди, че на 17.08.2020г. между „Кредит Гаранция“ЕООД, в качеството на поръчител и „**“ЕАД, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за поръчителство, като ответника се задължил солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. След падежа на последните две погасителни вноски и предвид неплащането им от ищеца, ответникът бил поканен да заплати в едномесечен срок остатъка от задължението по кредита. В резултат на това, той заплатил общо 1004,60 лева по кредита, от които главница- 699 лева и договорна лихва- 305,60 лева. На 12.08.2021г. било сключено споразумение с кредитора, съгласно което той потвърдил, че задълженията по процесния договор за потребителски кредит са погасени, а ответника се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Намира за неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за възлаган на поръчителство. Неоснователни и неправилни били и изложените доводи за нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като сключения от ищеца договор бил за кредитна линия и тя можела многократно да тегли сумата от 1000 лева, като по този начин разходите за поръчителя можело да нараснат значително над уговореното възнаграждение в размер на 1398,48 лева.

Посочва, че ищецът не е заплатила твърдяната сума в размер на 1398,48 лева, като поръчителя е получил 233,08 лева и е заплатил 1004,60 лева. Предвид изложеното счита че предявения иск е неоснователен и недоказан и иска съдът да го отхвърли. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от представения с исковата молба препис от Договор №3-1-10947-230640 за потребителски кредит тип кредитна линия от 11.08.2020г., „**“ЕАД се е договорил с ищеца да й отпусне кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“, който тя имала право да усвоява и погасява многократно, изцяло или частично до размера на предоставения кредитен лимит. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора, кредитополучателят се съгласява в 5дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева; одобрено от кредитора дружество –поръчител; или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „**“ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитора банки. Параметрите на предоставения на ищеца потребителски кредит са уговорени в чл.1 ал.4 от Договора, като кредитния лимит е 1000 лева, минималната сума, която може да бъде усвоена е 200 лева, а лихвения процент по кредита е 36%. Не е конкретизиран по размер ГПР. Потвърдена е необходимостта от обезпечение на кредита, така както е посочено в чл.1 ал.2 от Договора.

С Договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, в качеството му на поръчител, страните се договорили, че поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на процесния договор за потребителски кредит от 11.08.2020г., сключен с „**“ЕАД. В чл.2 от Договора за възлагане на поръчителство, страните се договорили, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителство по кредита, ищеца заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от Договора. Възнаграждението по смисъла на настоящия договор, представлявало сбора от вноските по Погасителен план.

Възнаграждението трябвало да бъде заплащано на части, съгласно Погасителния план, заедно с вноските в полза на кредитора.

От приетия като доказателство по делото Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение се установява, че в случай на възползване на услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, общо дължимата сума по усвоения кредит №100259454 в размер на 1000 лева и възнаграждение за предоставяне на обезпечение, следва да бъде платено разсрочено на 12 бр.месечни вноски за времето от 11.09.2020г. до 11.08.2021г., като размера на всяка вноска по кредита е 100,46 лева, а размера на вноската за възнаграждение за поръчителството е 116,54 лева. Общата стойност на месечната вноска е 217 лева.

Съгласно представения като доказателство с отговора на исковата молба Договор за поръчителство от 17.08.2020г., сключен между „**“ЕАД, като кредитодател, и „Кредит Гаранция“ЕООД, като поръчител, второто дружество се е задължило да отговаря спрямо първото за изпълнението на задълженията на Г. СТ. Л. по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640 от 11.08.2020г. Същият отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя, в т.ч. и за последиците от неизпълнението на тези задължения. В случай на изпълнение на задължението на кредитополучателя от поръчителя, последния встъпва в правата, които кредитора има към длъжника.

Видно от представеното от ответника Споразумение от 12.08.2021г. е, че „**“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД са се споразумели за това, че второто дружество, като поръчител, е изпълнило изцяло задълженията на длъжника Г. СТ. Л. по договора за потребителски кредит, а именно: главница в размер на 699 лева и лихва в размер на 305,60 лева.

Поръчителят „Кредит Гаранция“ЕООД встъпва и се суброгира в правата на кредитора „**“ЕАД по договора за потребителски кредит от 11.08.2020г. и се счита, че кредитора е прехвърлил на поръчителя всички свои права и вземания по посочения договор.

Отговорността на поръчителя към кредитора е погасена и той няма задължения към него по 3 горепосочения договор.

От приетото като доказателство по делото Удостоверение от 27.09.2021г., издадено от „**“ЕАД, се установява, че към датата на издаване на същото, са погасени всички задължения по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №3-1-10947-230640 от 11.08.2020г., както и че същия е прекратен на 12.08.2021г.