Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3187 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2100/2026
Вид
Решение № 3187
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3187 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100502100 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20577 о т 13.11.2025 г. по гр.д. № 5523/2025 г. по описа на СРС, 159 с-в са осъдени С. Д. Б., ЕГН: ********** и С. П. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ж.к. ****, на основание чл.50, ал.2, т.1, чл.51, ал.1 ЗУЕС сумата от 38,00 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, дължима за периода от 01.11.2024 г. - 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 160,00 лева, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ж.к. ****, представлявана от домоуправителя Х.В.К., по чл.50, ал.2, т.1, чл.51, ал.1 ЗУЕС, за осъждане на ответниците С. Д. Б., ЕГН: ********** и С. П. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на ищеца, следните суми: сумата от 351,72 лева, представляваща дължима вноска за подмяна на хоризонтални тръби за топла вода в мазето на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 1 подаване на исковата молба- 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1038,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени от етажните собственици имуществени вреди, изразяващи се в това, че плащат за дистанционно отчитане на водомерите за топла вода, а по вина на ответниците се извършва обикновено такова, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответниците С. Д. Б. и С. П.

Б., с излагане на доводи, че решението, в обжалваната част, е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Поддържат, че домоуправителката касиерка на ЕС изисква заплащане на дължимите вноски за фонд Ремонт и за разходи за управление по своята банкова сметка. Това, според ответниците е причината да не заплатят част от дължимите суми.

Суми за ремонт на общи части в ЕС ответниците заплащат след представяне на официални документи за необходимите разходи.

Молят за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и за отхвърляне на исковете в цялост като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Е. С., находяща се в гр. София, ж.к. ****, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във 2 въззивните жалби съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ж.к. ****, срещу С. Д. Б., ЕГН: ********** и С. П. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на основание чл.50, ал.2, т.1, чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.

45 ЗЗД, сумата от 38,00 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, за периода 01.11.2024 г. - 31.12.2024 г., сумата от 160 лева, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2024 г., сумата от 351,72 лева, представляваща дължима вноска за подмяна на хоризонтални тръби за топла вода в мазето на сградата и сумата от 1038,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени от етажните собственици имуществени вреди, изразяващи се в това, че плащат за дистанционно отчитане на водомерите за топла вода, а по вина на ответниците се извършва обикновено такова, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2025 г. до окончателното плащане.

С постановеното решение, съдът е уважил в една част предявените искове по чл.50, ал.2, т.1, чл.51, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) за сумата 38,00 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, дължима за периода от 01.11.2024 г. - 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и за сумата от 160,00 лева, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото. В останалата част за сумата 351,72 лева, представляваща дължима вноска за подмяна на хоризонтални тръби за топла вода в мазето на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и за сумата от 1038,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени от етажните собственици имуществени вреди, исковете са отхвърлени като неоснователни.

За обосноваване на тези изводи, съдът е приел, че дължимата от ответниците, като собственици на апартамент № 23, находящ се в етажната собственост с адрес: гр.

София, ж.к. **** сума за управление и поддръжка на ЕС за периода от 01.11.2024 г. 31.12.2024 г., възлиза на 38.00 лв. / 19,43 евро/, както и че дължимата от ответниците, като собственици на апартамент № 23, сума за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2024 г., възлиза на 160.00 лева / 81,80 евро/, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2024 г.

3

Решението е правилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

В правомощията на Общото събрание на етажните собственици е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата - чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС. Дефиниция на понятието "разходи за управление и поддържане" се съдържа в § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС - това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно чл. 51, ал. 1 и 3 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, както и тези за портиер, се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

С разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС е предвидено, че Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", като средствата се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.

В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответниците, като собственици на апартамент № 23, находящ се в етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. ****, не са заплатили дължимата от тях стойност в размер на 160.00 лв., за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2024 г.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че дължима от ответниците е и сумата от 38.00 лв., като вноски за управление и поддръжка на ЕС за времето от 01.11.2024 г. до 31.12.2024 г. Нейната стойност е определена от ОС на ЕС с Протокол № 6/28.02.2023 г. от ОС на ЕС и Протокол от 26.03.2024 г.

Доводите на въззивниците, че управителя на ЕС не е издавал розходооправдателни документи за заплатените суми, съдът намира за основателни, но ирелевантни за настоящия спор.

В Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, е прието, че всеки доклад за управление на сградата - етажна собственост за определен период и отчет на управителя /управителния съвет/ на приходите и разходите на етажната собственост касае съществени въпроси, важността на които законодателят е 4 отчел, като е предвидил и квалифицирано мнозинство за приемането на тези решения, които ангажират имуществено етажните собственици /виж чл. 17, ал. 1, т. 3 ЗУЕС/.

Изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Това решение предизвиква правна промяна и подлежи на съдебен контрол. Същевременно приемането на решение за одобряване доклада за управление на етажната собственост и на отчета за приходите и разходите за определен период предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и доказване на тези разходи от органа, който разходва средствата на етажната собственост. Оспорването на отчета предполага необходимост от получаване на информация. Тъй като управителят /управителният съвет/ действа като представляващ етажната собственост в отношенията й с трети лица, то, при решение за неодобряване на направени разходи, те ще се считат като действия без представителна власт, респ. превишаващи представителната власт, за които няма потвърждение с произтичащите от това последици за представителя.

При така посоченото предявените искове по чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС се явяват основателни за посочените суми.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановеното от първата инстанция решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част, на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20577 от 13.11.2025 г. по гр.д. № 5523/2025 г. по описа на СРС, 159 с-в, В ЧАСТТА, с която са осъдени С. Д. Б., ЕГН: ********** и С.

П. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ж.к. ****, на основание чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС сумата от 38,00 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата, дължима за периода от 01.11.2024 г. - 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 160,00 лева, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 30.01.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.