Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 843 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2785/2025
Вид
Решение № 843
Подписан
02.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 11 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102785 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, против Д. Х. П. с ЕГН **********, за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват следните вземания, дължими по силата на Договор за потребителски кредит ******** от **.**.2021 г.: 17 943, 54 лева - главница;

833, 01 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 27.11.2023 г.; 1 097, 82 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 12.02.2024 г.;

75, 50 лева - такси за периода от 21.04.2023 г. до 12.02.2024 г.; 60 лева обезщетение за уведомяване за периода от 21.04.2023 г. до 12.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 1202/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 654 от 27.02.2024 г. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ******** от **.**.2021 г., по силата на който ответникът е усвоил на същата дата по личната си разплащателна сметка с IBAN: BG******** сумата от 22000 лева срещу задължението да я върне на 1 месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Отбелязва се, че ответникът дължи и такси в общ размер на 75, 50 лева, както следва: 3 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на обща стойност 10,50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора; 7 бр. такси на обща стойност 65,00 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XIV, б. “В”, т. 10. Погасителните вноски се изплащали до 20-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита бил до 20.08.2029 г. Отбелязва се, че поради неплащане на месечна вноска с падеж 20.04.2023 г. на основание 14.1 от договора банката е обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем чрез поканауведомление, връчена от ЧСИ И. Б., рег. № *** при КЧСИ на 27.11.2023 г.

Сочи се, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Правният си интерес ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Счита исковете за допустими. Моли съдът да се произнесе служебно относно наличието на неравноправни клаузи, включително по отношение на договорната лихва.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит с ******** от **.**.2021г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК и Д. Х. П.. По силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателите сумата от 22 000 лв., като кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

В чл.2 от условията по договора за кредит било уговорено, че разрешеният кредит се отпускал по посочената в същата клауза банкова сметка на името на кредитополучателя Д. Х. П., за откриването на която било необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между кредитополучателя и банката, като банката имала право служебно да дебитира сметката за целите по чл. 1, ал. 1 от договора, както и били 2 определени суми за погасяване на други задължения на лицето. В ал. 2 на същия член е посочено, че кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужване на разплащателната сметка, чието откриване било предвиждано.

В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката през първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5,600 %. За референтен лихвен процент по договора ще се използва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2 и следващите.

В чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно - ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, представляваща приложение №1 към настоящия анекс.

ПРАЙМ подлежал на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в методологията.

В чл. 3, ал. 3 е посочено, че в случай че в срока на договора, съгласно методологията, е налице основание за промяна на стойността на ПРАЙМ, новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която същата е публикувана, се обявявала на интернет страницата на Банката, като обявление за промяната се поставяло и на видно място в офисите на Банката, с указание за датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.

В чл. 3, ал. 6 от договора е посочено, че при всяко публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията на чл. 3, ал. 4, банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползвала за определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на ПРАЙМ. В чл. 3, ал. 9 от договора е посочен размерът на годишния процент на разходите - 7,86 % към датата на подписване на договора. В ал. 10 е посочен начина на изчисление на ГПР.

В чл. 4 е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, съгласно погасителен план. В чл. 5 са посочени таксите и комисионните, които се дължат от кредитополучателя. В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на промяна на референтния лихвен процент, като това води до необходимост и от промяна на размера на погасителните вноски, определени в действащия погасителен план, размерът на вноските се променя едностранно от банката, а промените се отразяват при изчисляване на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на приложимия референтен лихвен процент, за 3 което кредитополучателят дава изрично своето съгласие. В този случай банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите, като кредитополучателят има право да получи при поискване новия погасителен план във всеки офис на банката.

В чл. 14 от договора е уредена възможността на банката в случай на непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита да го обяви за изцяло или частично предсрочно изискуем.

В чл. 19 от договора е посочено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на кредитополучателя, адресът за получаване е вписаният в началото на договора или посоченият в искането за отпускане на кредита настоящ адрес, както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и представен пред банката документ. В случай, че някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми другата за промяната, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения ще се считат достигнали до последния деклариран от съответната страна адрес за получени.

По делото е представен погасителен план по отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит. Погасителният план е изготвен на **.**.2021 г.

Представена е и покана от „Юробанк България“ АД до ответника, с която банката го кани да заплати задължението си по кредита, което е в общ размер към момента на поканата в размер на 18995,13 лв. С поканата ответникът е уведомен, че банката обявява цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано от датата на получаване на уведомлението.

Представена е разписка от ЧСИ И. Б., видно от която поканата до ответника е била връчена на 27.11.2023г. на пълнолетно лице от адреса, със задължението тя да бъде предадена на получателя.

По делото е приета неоспорено от страните заключение по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Съгласно същото, размерът на задълженията на ответника е за главница в размер на 19756.81 лева, за възнаградителна лихва 833.01 лева, мораторна лихва - 2 101.52 лева, както и за такси и разноски в размер на 135,50 лв. Вещото лице е установило, че последното извършено погасяване на задълженията на Н. С. по договора за кредит било на 15.02.2023 г. в размер на 302 лв. Непогасени, просрочия, формирани по договора за банков кредит към 14.10.2021 г. били в размер на 3999, 74 лв. за главница, лихва в размер на 928, 86 лв., лихва в размер на 1209, 94 лв. Вещото лице не е установило първоночално посоченият в договора лихвен процент да е бил променян, съгласно предвидената такава възможност в чл. 3 от договора.

4

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата молба, настъпването на предсрочвана изискуемост на претендираните суми за главница и редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва следва да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забавата.

Съдът намира, че по делото се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит № ******** от **.**.2021г. Това обстоятелство се установява с категоричност от представените по делото писмени доказателства. От представения договор за кредит се установяват и неговите основни параметри, а от заключението на вещото лице се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя в неговия пълен размер. От представената разписка от ЧСИ Б. се установи, че кредиторът надлежно е уведомил длъжника, че счита всички вземания по договора за предсрочно изискуеми, поради настъпили предпоставки, съобразно уговореното между страните.

На базата на изложеното, съдът намира, че искът за главницата се явява основателен и доказан в рамките на претендирания от ищеца размер.

С разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Това положение се приема и безпротиворечиво в съдебната практика /Така и Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и предвид това, че ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен потребителски кредит, съдът дължи служебно проверка на клаузите в процесния договор за потребителски кредит по отношение на спазване на изискванията за потребителска защита, регламентирани по специално в ЗЗП и ЗПК.