Определение № 2306 от 25.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2306 гр. София, 25.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100031 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу въззивното решение № 798 от 22.06.2022 г. по в. гр. д. № 886/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2128 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 10106/2021 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени исковите претенции на Й. В. М. и В. И. М., като касаторът е осъден да им заплати по 8 279.83 лева, представляващи стойност от дължимо обезщетение в размер на увеличената стойност на собствения им имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вследствие извършени подобрения в периода от м. октомври 2013 г. до м. юли 2018 г., вкючващи следните дейности по пера: 1. ремонт на тераса през м. 10.2013 г. - монтаж на винкелна конструкция, грундиране и боядисване; остъкляване и затваряне на пространството под остъклението; боядисване на таван и стени, поставяне на плот с вратички; 2. разделяне на баня- тоалет през м. 08.2015 г.- изградена преградна стена между баня и тоалет; поставяне на П. врата на банята, смесителни батерии и мивка; замазка с поставяне на фаянс на стените на банята; замазка и поставяне на теракот на пода в банята; монтаж на бойлер, тоалетна чиния, тоалетно казанче, ВиК, водомер в тоалетната; замазка и поставяне на фаянс в тоалет, замазка и поставяне на теракот на пода в тоалет; 3. спалня през м. 09.2016 г. - поставяне на П. врата, П. прозорец, ролетни щори, комарник и климатик; замазка, шпакловка, боядисване стени и таван; замазка поставяне ламинат на под; 4. коридор през м. 08.2017 г. - входна врата, желязна, масивна; замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани; замазка и 1 поставяне на плочки на пода; допълнително изградено багажно отделение; 5. хол през м.

07.2017 г. - монтаж на П. врата и облицовка на касата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на ламинат на пода; 6. кухня през м. 07.2018 г. - монтаж на П. врата, замазка, шпакловка, боядисване на стени и тавани, замазка и поставяне на плочки на пода, кухненски плот с мивка, шкафове, смесителна батерия и фаянс, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.07.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответниците по касация - ищци по делото, не са подали отговори.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че на 02.03.1988 г. УС на АПК „Съби Д.“ [населено място] дол е взел решение за разпределение на апартаменти в жилищен блок, които впоследствие да бъдат изкупени. По силата на заповед № 920/30.12.1988 г. на председателя на АПК И. М. и семейството му са били настанени в[жк], [жилищен адрес].

На 23.11.2013 г. И. М. е починал и е оставил за наследници по закон ищцата Й. В. М. съпруга, и двама синове - ищеца В. И. М. и Красен И. М..

На 22.03.2019 г. имотът е бил актуван като частна държавна собственост с акт № 9683. На 30.03.2021 г. въз основа на заповед № РД-21-7712-5/09.03.2021 г. на областния управител е бил изготвен приемо-предавателен протокол, с който ищците са предали фактическата власт върху имота на представител на ответника.

В производство по чл. 207 ГПК по ч. гр. д. № 14441/2021 г. на Варненския районен съд по обезпечение на доказателства са били приети първоначална и тройна технически експертизи. Вещото лице по първоначалната експертиза в табличен вид е отразило всички установени на място и заявени от ищците като налични в имота подобрения, като изчисленията са базирани на извършен оглед и измервания на място, при което стойността на извършените строително-монтажни работи е определена общо на 14 368.26 лева, от които 6 476.46 лева труд и 7 891.80 лева материали, а стойността на разходите за общи части - на 360 лева. Експертът е посочил, че работите са извършени; че ролетните щори, комарник, смесителни батерии, кухненски шкафове са нужни за функциониране на жилището; че експлоатационната годност на боядисването е 2-5 години. Тричленната експертиза също е работила на база извършен оглед на място и заснемания. В приложение № 2 към експертизата са описани всички установени на място строително-монтажни работи, като тяхното остойностяване е обозначено в жълт цвят. И тези вещи лица не са могли да посочат точна година на извършване на работите. Посочили са, че стойността им е в размер на 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части, а остатъчната стойност е определена на 13 300 лева.

Вещото лице, депозирало заключение в производството по исковете за парични вземания, не е извършило оглед и е работило по фактическите констатации за вида и количествата, 2 установени на място от вещите лица по тричленната експертиза. Посочило е, че стойността на строително-монтажните работи е 16 560 лева и 360 лева разходи за поддръжка на общи части. Пазарната стойност на имота понастоящем е 87 000 лева, а без извършените подобрения - 18 000 лева. Увеличената му стойност, вследствие на извършените подобрения, е 22 384 лева. Стойността на увеличението на подобренията, които биха могли да бъдат отделени от имота, е 1 734.85 лева.

Свидетелят И. Г. е установил, че се познава с ищците от 1980 г., когато са се нанесли да живеят заедно в [жилищен адрес]. Посочил е, че М. /както и той самият/ не са заплащали наем; задействали се да изкупят жилището, но поради заболяване на роднина това не се осъществило; когато са се нанасяли, жилищата им били на голи панели - без мазилка и оборудване, в банята и кухнята имало само изкарани тапи за вода; преди 10-12 г. М. извършили остъкление на терасата с винкел и стъкло и там обособили кухненски кът.

Няколко години по-късно започнал ремонтът на другите стаи. Преди това било с тапети или мазилка, балатум на пода. Първо бил направен ремонт на банята, разделили я на две, сложили плочки. След това направили ремонт на спалнята и хола. Всички стени били шпакловани и боядисани, вратите сменени. Дограмата била сменена с П.. Цялостен ремонт на покрива на кооперацията е направен в периода 2012-2015 г. и в продължение на три години събирали пари за това. След това бил направен ремонт на стълбището - шпакловка и боядисване, козметичен ремонт на асансьора, сменили дограмата на стълбището.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че се касае за владелци, а не за държатели, каквото е било виждането на държавата, и е присъдил обжалваните суми.

Като обсъдил противопоставените от страните правни доводи, формирани въз основа на установените по делото факти, по които липсва спор между тях, въззивният съд е приел, че ищците са установили фактическа власт върху имота и са я упражнявали със съзнанието, че го държат за себе си, т. е. имат качеството на владелци, предвид отсъствието на доказателства за заплащан наем, установено от показанията на св. Г.. Държавата, при все че е оспорила това обстоятелство, не е представила доказателства за противното. Ето защо е прието, че фактическата власт изначално е била установена, без да е налице наемно правоотношение, което да изключи владението, тъй като в този случай би било налице държане. Ищците са предприели процедура по изкупуване още през 1993 г., поради което намерението им да владеят имота като собствен е обективирано по ясен и недвусмислен начин пред ответника.

По противопоставеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд се е позовал на разрешенията, дадени в Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС и е посочил, че вземането за подобрения върху чужд имот става изискуемо не от извършването на самото подобрение, а от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. В случая ищците са загубили владението върху имота на 30.03.2021 г. и от тази дата започва да тече и погасителната давност.

Въззивният съд не е сподели доводите на ответника за наличието на допуснати съществени 3 процесуални нарушения при разглеждане на делото в първата инстанция. Макар в изготвения доклад да липсва ясно изразена правна квалификация, такава е налична в решението, поради което опущението не е съществено. Правото на защита на ответника не е било накърнено и по причина, че семантиката на заявените искове сама по себе си обуславя квалификацията на чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС. За неоснователен е приет и доводът, че съдът не бил указал коя от страните какво следва да доказва, тъй като самият доклад включва ясни указания, при това и до двете страни, като на ответната е указано да установи наведените правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици, т. е. да установи наличието на наемно отношение и да го докаже с допустимите от процеса способи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите:

1. Какво е качеството на подобрител в чужд имот /частна държавна собственост/, получил фактическата власт като държане, и при липса на манифестирана спрямо собственика на имота промяна в намерението да държи имота като свой;

2. Доказва ли се наличие на манифестирана промяна в намерение по отношение на собственика на имот /с/ твърдение за започване на процедура по закупуване на имот пред орган, различен от собственика на имота;

3. Достатъчно ли е намерението на държателя да реши да свои имота при липса на манифестирана по отношение на собственика на имота промяна в намерението, за да се приеме, че е налице субективният елемент на владението, както и че последното е явно и несъмнително;

4. При липса на плащане на наемна цена по възникнало по Закона за наемните отношения /отм./ правоотношение и при недоказан или неосъществен фактически състав за закупуване на имот - частна държавна собственост, променя ли се правоотношението между обитателите на имота и държавата от облигационно във вещноправно, респ. променя ли упражняването на фактическа власт за другиго в упражняване на фактическа власт за себе си; това достатъчно основание ли е да се приеме, че извършвани стоително-монтажни работи в имот - частна държавна собственост, са направени с намерение за своене;

5. Владелец или държател е подобрителят на имот - частна държавна собственост, при недоказан или неосъществен фактически състав за придобиване на имот и при липса на предприети действия за защита на владението, по придобиване на имота /участие в търг за закупуване/, при липса на позоваване на придобивна давност или при направено твърдение за неоснователно обогатяване на собственика; от кой момент започва да тече погасителната давност за това вземане;

6. Налице ли е намерение за своене при отказ от закупуване на имота /неосъществена процедура по придобиване на имот/ и/или липса на предприети действия за защита на владението; от кой момент започва да тече погасителната давност по вземането за подобрения в този случай;

7. При липса на субективния елемент на владението /намерение за своене/ може ли съдът да го изведе служебно и да приеме, че ищецът е владелец, а не държател.

По тези въпроси касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по 4 чл. 280, ал. 1, т. 3, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д.