Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 23.06.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2609/2021
Вид
Решение № 185
Подписан
23.06.2021
В сила
06.07.2021
Състав
Женя Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530102609 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 101 във връзка с чл. 95 и сл. от Закона за социалните услуги и е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора

В молбата се твърди, че със съдебно решение от 23.05.2018 г. по гр. д.

№1933 по описа за 2018 г. на Старозагорски районен съд, поставената под пълно запрещение СТ. ИЛ. Т., ЕГН:********* е била настанена в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора, за срок от три години от влизане в сила на решението – 08.06.2021 г.

През месец май 2021 г. в ДСП – Стара Загора било подадено заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, от С.Г.

Т. и нейния настойник – СТ. П. Н., в което било декларирано желанието на Т. да продължи да ползва социални услуги в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора.

В молбата се твърди още, че Т. е на 48 години, неомъжена, без данни за деца. До настаняването й в ДПЛПР – с. Лясково на 04.06.2007 г. била живяла с родителите си в гр. Пловдив. След смъртта им тя останала сама, нямала братя и сестри, нямала данни за близки и роднини.

1

С ЕР на ТЕЛК № 3685 от 12.11.2019 г. СТ. ИЛ. Т. била освидетелствана с поставена диагноза: „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит" и определени 90% трайно намалена работоспособност за срок до 01.11.2022 г.

С Решение на Пловдивския окръжен съд по гр. дело 1517/2004 г. от 20.10.2004 г. било постановено поставяне под пълно запрещение на СТ. ИЛ.

Т.. След настаняването на Т. в социалната услуга, Органът по настойничество и попечителство при Кметство с. Ласково, община Стара Загора назначил за нейн настойник СТ. П. Н. – директор на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково.

Според настойника, комплексните условия – медицински и социални, които съществуват към настоящия момент в социалното заведение били на ниво, което не можело да бъде създадено в друга среда. Настойникът считал, че специализираните грижи, които се полагали в момента не можели да бъдат в такава степен осъществявани в домашна среда. По данни на настойника извеждането на СТ. ИЛ. Т., като лице с увреждане от тази среда и създадените в момента условия, ще бъдат в негова вреда.

Предвид поставената диагноза на лицето, представените от Дома за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, данни в „ДСП“ – Стара Загора индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за С.Т. към месец януари 2021 г., било видно, че лицето се нуждаело от частична подкрепа за ориентация в социална среда при концентрация на вниманието и дългосрочна памет и паметта в рамките на деня. Г-жа Т. управлявала сама паричните си средства, не използвала специализирани средства за комуникация. Понякога лицето било избухливо, нямало нападения и наранявания над други лица, не скитало и не бягало. Нуждаело се от непрекъсната подкрепа при прием на лекарства и поддържане на лична хигиена, и частична асистенция при събличане и обличане. Г-жа Т. можела самостоятелно да се храни, не се нуждаела от подкрепа при използване на тоалетна и самопочистване.

Със Заповед № СУ-Д-СТ/66-1/18.05.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Стара Загора, лицето СТ. ИЛ. Т., ЕГН:************* отново било временно настанено по административен 2 ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора.

Г-жа Т. ползвала социални услуги в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства. За да бъдат осигурени необходимите специализирани грижи за СТ. ИЛ. Т., редовен прием на предписаната медикаментозна терапия, организиране на ежедневието й съобразно индивидуалните потребности, осъществяване на подходящи социални контакти и организиране на свободното време, провеждане на терапевтични дейности, било необходимо да бъде настанена в подходяща социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с.

Лясково, община Стара Загора.

Искането до съда е да постанови решение, по силата на което СТ. ИЛ.

Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. Лясково, община Стара Загора, да бъде настанена дългосрочно в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора за максимално предвидения от закона срок, а именно три години.

В съдебно заседание процесуалният представител на Д”СП” – Стара Загора поддържа молбата.

В съдебно заседание настойникът СТ. П. Н. моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на СТ. ИЛ. Т. и предвид липсата на близки и роднини, които да желаят поемането на грижите за лицето, както и предвид изричното желание на лицето да остане в Дома, където се задоволяват адекватно потребностите му.

Лицето, чието настаняване се иска - СТ. ИЛ. Т. , изслушано в съдебното заседание, заяви, че желае да остане в Дома, в който е настанена, че от 15 години е там, че се грижат за нея много добре, че директорът е много добър, че й осигуряват вкусна храна, сама разполага със средствата си от пенсията, има приятели в Дома и че няма близки и роднини, които да я посещават и при които да отиде.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

3

Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 20.10.2004г. по гр.д. № 1517/2004г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, СТ. ИЛ. Т. е поставена под пълно запрещение, като видно от удостоверение № 1/15.10.2013г. на Кметство село Лясково на Община Стара Загора за настойник на същата е назначен СТ. П. Н..

Представено е ЕР на ТЕЛК № 3685 от 12.11.2019г., от което се установява, че СТ. ИЛ. Т. е с поставена диагноза: Параноидна шизофрения непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит, лека умствена изостаналост, с определени 90 % трайно намалена работоспособност, за срок до 01.11.2022г.

Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 08.06.2018г. съдебно решение по гр.д. № 1933/2018г. СТ. ИЛ. Т. е настанена в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора, за максимално предвидения от закона срок, а именно три години.

По делото е представено заявление, подадено на 10.05 .2021 г. от СТ.

ИЛ. Т. до ДСП – Стара Загора, за пренаставянето й в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства, с. Лясково, както и становище от настойника й СТ.

П. Н. със същото искане.

Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на ДПЛПР – с. Лясково индивидуален план за подкрепа на СТ. ИЛ. Т. и индивидуална оценка на потребностите, в които са изследвани потребностите й и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.

При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Стара Загора е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95, ал.3, т.1 ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7, ал. 1 от ППЗСУ, от които се установява, че СТ. ИЛ. Т. е несемейна, няма деца, не притежава собствено жилище и след смъртта на родителите си е останала сама, няма установени близки, като считано от 04.06.2007г. ползва услугите в ДПЛПР – Лясково, където й се осигуряват адекватни медицински, битови и социални условия на живот, които не могат да й бъдат осигурени в домашна среда, предвид липсата на близки и роднини, подходящи да осигурят 4 необходимата грижа. Лицето не е посещавано в Дома от близки и роднини.

Посочено е още, че С., предвид заболяването си, се нуждае от напътствия и контрол за извършване на определени действия, като напр. прием на лекарства (лицето е на поддържаща терапия), поддържане на лична хигиена и частична асистенция при събличане и обличане, както и че не е способна да организира самостоятелно ежедневието си, поради което извеждането й от ДПЛПР – Лясково би било в нейна вреда. Посочено е още, че доходите от получаваната от нея лична социална пенсия са изключително ниски и не позволяват да се издържа сама с тях. Поради хроничния ход на заболяването си – параноидна шизофрения и липсата на трайни умения за самостоятелно съществуване и организиране на ежедневието, същата не би могла да води самостоятелен пълноценен живот с осигуряване на безопасна среда на живот извън специализираната институция. Освен това е посочено, че лицето желае да ползва предоставените й социални услуги – настаняване в ДПЛПРЛясково.

Представена е заповед № СУ-Д-СТ/66-1/18.05.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" Стара Загора, лицето СТ. ИЛ. Т., ЕГН:************* отново било временно пренастанено по административен ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с. Лясково, община Стара Загора, до произнасяне на съда.

Видно от справка за местата, предоставящи социални услуги – държавна отговорност, към м.04.2021 г. няма възможност за настаняване на СТ. ИЛ. Т. в друга социална услуга в общността от резидентен тип.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 101 , ал. 1 ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа и преместването в друга услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по 5 настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване (в т.ч. и за услуга за резидентна грижа е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга (чл.91 във връзка с чл. 95, ал.2 ЗСУ).

От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание, с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че СТ. ИЛ. Т. е поставена под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не й позволяват да се грижи сама за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Лично СТ. ИЛ. Т. заяви, че доброволно се намира в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства и че желае да остане там, където се грижат добре за нея и има изграден приятелски кръг сред другите лица, настанени в Дома, ангажирана е в дейностите в Дома, разполага сама с паричните си средства. Наред с това, се установи, че няма близки и роднини, които да я посещават в Дома, в който живее от петнайсет години. В този смисъл е и становището на настойника й. Установи се също, че понастоящем няма възможност за настаняването й в друга социална услуга в общността от резидентен тип.

При това положение – липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда и за настаняване в друга социална услуга в общността от резидентен тип, както и предвид желанието на лицето да остане в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - с. Лясково, където се чувства добре и където са й осигурени адекватни медицински, битови и социални условия на живот, то съдът намира, че следва да уважи искането на искането на Д“СП“ – Стара Загора в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в ДПЛПР- Лясково, като отново постанови настаняване на лицето в 6