Определение № 654 от 05.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 276/2026
- Вид
- Определение № 654
- Подписан
- 05.08.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654 гр. С., 05.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20265500900276 по описа за 2026 година
Производството е на основание чл. 119 от ГПК
Образувано по искова молба на Б. Д. Ч., с постоянен адрес гр. Х., подадена чрез адв. И. С. Д., против „Д.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
От изложеното в исковата молба се установява, че ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 804/2026 г. по описа на Районен съд – Х., а именно: сумата 5 061,79 евро, представляваща главница по запис на заповед с дата 10.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2026 г. до окончателното изплащане; сумата 5 061,79 евро, представляваща главница по запис на заповед с дата 15.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2026 г. до окончателното изплащане; сумата 5 061,79 евро, представляваща главница по запис на заповед с дата 20.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2026 г. до окончателното изплащане.
С писмения отговор ответникът е направил възражение за родова неподсъдност на спора на Окръжен съд – С. и е поискал прекратяване на производството и изпращане на делото на Районен съд – С..
След служебна проверка по въпроса за подсъдността съдът намира 1 следното:
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно. Когато установи, че делото не му е подсъдно, съдът следва да прекрати производството и да го изпрати на компетентния съд.
В конкретния случай от съдържанието на исковата молба е видно, че са предявени три отделни обективно кумулативно съединени установителни иска за обща сума 15 185,37 евро, всеки от които е основан на самостоятелен менителничен ефект – отделен запис на заповед, издаден на различна дата, и за всеки от които се претендира отделно установяване на съществуването на вземането.
Съгласно общото правило на чл. 103 ГПК районният съд разглежда като първа инстанция всички граждански дела, освен тези, които са изрично подсъдни на окръжния съд.
П о чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., освен изключенията, предвидени в закона. При преминаване към евро този праг възлиза на 12 782,30 евро.
В случая цената на всеки един от предявените искове е 5 061,79 евро, тоест значително под прага за родова подсъдност на окръжния съд.
Трайно установено е в практиката на Върховния касационен съд, че при обективно кумулативно съединяване на искове за родовата подсъдност е меродавна цената на всеки отделен иск, а не общият сбор на всички съединени претенции. В този смисъл са Определение № 2190 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 895/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 50129 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2997/2022 г., IV г. о., ГК, и Определение № 152 от 25.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 413/2019 г., II т. о., ТК.
Същото разрешение е възприето и в практиката относно исковете по чл.
422 ГПК, като е прието, че тяхната родова подсъдност се определя по общите правила на ГПК, а не от съда, разгледал заповедното производство. В този смисъл е Определение № 3047 от 29.10.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2128/2025 г., I т. о., ТК.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, тъй като сред обективно съединените искове няма нито един, който сам по себе си да е 2 родово подсъден на окръжен съд. Поради това не е налице основание всички искове да бъдат разгледани от окръжния съд.
Следователно, предвид цената на всеки един от исковете, делото е родово подсъдно на районен съд.
По отношение на местната подсъдност, доколкото ответникът е юридическо лице със седалище в гр. С., компетентен е съдът по неговото седалище. Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, съгласно чл. 108, ал. 1 от ГПК .
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че производството пред Окръжен съд – С. следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по родова и местна подсъдност на Районен съд – С..
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 276/2026 г. по описа на Окръжен съд – С., поради родова неподсъдност.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________ 3