Решение № 40 от 10.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000501661 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Г. М. и Б. А. М. срещу решение № 260051/16.04.2021г. на ОС- Враца, ТО, постановено по т.д.

№ 163/18г., с което са отхвърлени исковете им по чл.557, ал.1, т.2, в. „а“ от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалния закон. То е необосновано, защото противоречи на събраните по делото доказателства, както и несправедливо. Първоинстанционният съд е приел, че те страдат от смъртта на внучката си Б. Б., но е отхвърлил исковете им. Неправилно е приета недоказаност на изключителна близост между тях и починалата им внучка. Те са били в непрекъсната трайна връзка с нея. Неправилно е прието, че те са се възстановили. Това противоречи на събраните доказателства. Те продължават да страдат. Нямат виновно поведение и не са съпричинили вредоносния резултат. Това доказва, че обжалваното решение противоречи на събраните доказателства. Съдебният акт е необоснован, тъй като в него има неистински фактически констатации, поради допуснати греши при формиране на вътрешното убеждение на съда. Безспорно е доказана 1 душевната фактическа, емоционална и всекидневна връзка между въззивниците и починалата им внучка, каквото изисква ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Съдът е приложил неправилно чл.52 от ЗЗД.

Затова молят въззивния съд да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да уважи изцяло предявените искове.

Гаранционният фонд в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решението е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС- Враца е сезиран с искове по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ . В исковата молба ищците С.М. и Б.М. твърдят, че на 16.09.2018г. е настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на внучката им Б. Т. Б.. На тази дата К. Й. Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ по пътя между гр. Бяла Слатина и с. Попица. Нарушил е правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, не е контролирал превозното средство и поради това е реализирал удар в дърво. Водачът е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП. При същото ПТП е причинена смъртта и на дъщеря ми Т. М.. Нейната смърт и тази на дъщеря й Б. са потресли с. ***. Ищците не са били на себе си. Наложило се е да им оказват медицинска помощ. И двамата повтаряли, че те е трябвало да бъдат на мястото на Т. и Б.. Пътният инцидент е отнел от тях и неродените още близнаци. Няма ден, в който ищците да не отидат на гробището и да не оплачат Б.. Загубата й ги е довела до тежка депресия. Стресът е бил толкова силен, че не може да изрекат на глас новината за смъртта на внучката и дъщеря им. Б. била много чакано и желано бебе. Всички посрещали заедно празниците. Ищците полагали изключително много грижи за възпитанието на внучката си.

След погребението й се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви. Живеели са заедно в едно домакинство. В момента имат проблемен и непълноценен сън и често сънуват кошмари. Душевната им болка е довела до изживяването на сътресения от сантиментален характер.

Техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания 2 продължават като интензитетът им не е намалял. До края на живота си ще изпитват тъга от загубата на Б.. Ищците и внучката им са поддържали изключително тясна емоционална връзка и нейната смърт е била за тях внезапна и неочаквана, което е различно изживяване от посрещане на смъртта на близък след продължително боледуване. За лекият автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отправили са писмена претенция към Гаранционния фонд, който е отказал да им изплати обезщетение. Затова ищците молят съда да осъди ответника да им заплати по 250 000 лв. на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 16.09.2018г. до окончателното плащане.

Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на пар.96, ал.1 от ДР на КЗ и чл.493а, ал.4 от КЗ. Исковете са прекомерно завишени. Оспорва претенцията за лихва от деня на деликта, тъй като не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а въз основа на закона.

От приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява, че на 16.09.2018г. е настъпило ПТП.

Безспорно е, че при него е починала Б. Т. Б.-препис- извлечение от акт за смърт № 142/19.09.2018г.

Не е спорно, че тя е била дъщеря на Т. Б. М. и внучка на ищцитеудостоверение за раждане от 21.06.2016г., удостоверение за родствени връзки.

Не е спорно, че с присъда № 23/30.09.2019г. по нохд № 26/19г. на ОСгр. Враца, частично изменена с решение № 196/08.01.2021г. по н.д. № 718/20г. на ВКС, К. Д. е признат за виновен за настъпилото на 16.09.2018г.

ПТП.

Безспорно е, че за водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на пътния инцидент.

По делото не се спори относно механизма на произшествието, връзката между него и смъртта на Б. Б..

Не се спори, че за с писмена претенция от 18.10.2018г. ищците са

3 поискали от ГФ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 31.10.2018г. са получили отказ.

От приетата медицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар се установява причината за смъртта на Б. Б..

От приетата автотехническа експертиза се установява механизма на ПТП, причината за настъпването му, скоростта на движението на лекия автомобил преди и към момента на удара, както и при каква скорост водачът би избегнал инцидента.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни, изготвени въз основа на научните професионалния опит на експертите. обективни, правила и

В хода на съдебното дирене са изготвени и приети психиатрични експертизи за ищците. Според експерта те са преживели остра стресова реакция след тежка психотравма. Тя е продължила няколко дни с потиснатост, плач, тъга за близките и е преминала в Разстройство на адаптацията, продължило около два-три месеца. Към момента то е отшумяло. Острата стресова реакция и Разстройството на адаптацията са в причинна връзка със загубата на Б. Б. и Т. М..

Съдът възприема заключенията като компетентни, обосновани, обективни и безпристрастни, изготвени въз основа на научните правила и опита на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Ц. и В. познават ищците. Съседи са и живеят в една махала. Те са голямо семейство като Т. и дъщеря й са живеели заедно. В отглеждането на Б. са помагали ищците, тъй като дъщеря им не е живеела с бащата на детето. С. непрекъснато е водела Б. за ръка. Внучката й е била непрекъснато с нея. Отношенията им са били видими. С. я е прегръщала, целувала, играела е с детето. Били са много привързани. Почти всички са били непрекъснато заедно. След случая Б. е станал много затворен, тъжен, а С. е прекалено приказлива, тя е казвала на свидетеля, че няма нерви. За ищците Б. е била любимото внуче. Те са се грижели денонощно за нея. С. е споделяла, че тази загуба няма да я преживее никога и с всеки изминал ден мъката й ставала все по- голяма.

4

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващите на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита ги за убедителни и достоверни.

ОС- Враца е отхвърлил исковете изцяло.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно обжалване са искове по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.2,б. „а“ от КЗ, предявени при условията на субективно и обективно съединяване.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвидена е възможност

Гаранционният фонд да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р.

България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл.557, т.2, б „а“ от КЗ предвижда ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд. От доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че за водача на МПС „Фолксваген Пасат“, не е имало сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Това предпоставя възможността пострадалите лица или другите правоимащи лица да ангажират отговорността на Гаранционния фонд.

Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е пострадалият да е поискал обезщетение пред него при условията на чл.380 и чл.496 от КЗ и той да му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му. Това обуславя допустимостта на иска, предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй като изтичането на тримесечния срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правата му пред съда, предвидена в специален закон. От доказателствата по делото се установява, че ищците са поискали от ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но той им е отказал. Фактическият състав, при 5 осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата пасивна материална легитимация по възникналото правоотношение от деликт. Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на обезщетение лица, което произтича от закона.

Основателността на иска е обусловена от наличието и на предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях, вина. По тях няма спор, а и по отношение на деликвента има влязла в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл.300 от ГПК.

От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че Гаранционният фонд е пасивно материално и процесуално легитимиран, да отговаря по предявените искове. По делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Жалбоподателите извеждат своето субективно материално право от факта на смъртта на своята близка в ПТП, настъпило на територията на страната и виновният водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на деликта.

Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе по основателността на предявените искове.

Ищците извеждат своето субективно материално право от факта, че починалата Б. Б. е тяхна внучка. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №

1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по 6 интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.