Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 602 от 18.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 556/2022
Вид
Определение № 602
Подписан
18.07.2022
В сила
18.07.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Красимира Тончева Донева, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600556 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 70/21.04.2022 г., постановено по ЧНД № 115/2022 г., Районен съд – Царево е отменил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Царево от 08.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 153/2021 г. по описа на РУ – Приморско, водено за престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т.

3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Върнал е делото на РП за продължаването му, като е приел, че направената в прокурорския акт оценка на събрания доказателствен материал е неправилна. Намерил е също, че РП се е произнесла по същество без да е проведено всестранно и задълбочено разследване. Дал е множество бланкетни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал представителят на ТО – Несебър при РП – Бургас, който в частен въззивен протест излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява несъгласие с извода на районния съд за необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването, като твърди, че са изчерпани всички процесуални възможности за събиране и проверка на доказателствата. Възразява, че дадените указания за очни ставки и повторни разпити не съдържат конкретика между кои и на кои свидетели да бъдат проведени, а указанието за изготвяне на допълнителна съдебно-медицинска експертиза счита за зададено поради превратно тълкуване от страна на РС на съдържанието на заключението по първоначалната СМЕ. По същество застъпва становище, че от доказателствата не може да се извлече несъмненост на обвинението досежно евентуален или пряк умисъл за причиняване на 1 телесни увреждания на полицейския орган, предприел действия по задържане на гражданин, присъстващ на музикален фестивал, без видими белези за извършване на правонарушение, като деянието не осъществява състав и на друго престъпление. Поради това иска отмяна на протестираното определение и потвърждаване на прекратителния прокурорски акт.

Определението на РС е оспорено и от обвиняемия С.Г.С., чрез изготвена от защитника му адв. Босаков частна жалба, в която се сочи, че разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, като никое от събраните доказателства /в това число и показанията на пострадалия/ не сочи на безсъмнена доказаност от обективна и субективна страна на деятелност. Изложени са аргументи, че не са установени видими следи от наранявания по ребрата на пострадалия, а одраскванията на коляното му са получени от пръчки и храсти в гората, докато е гонил обвиняемия. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.

Срещу частния протест и частната жалба са постъпили писмени възражения от пострадалия П. Т. Й., който счита, че прокурорът е приел обективна и субективна несъставомерност на вмененото деяние при неправилно тълкуване на доказателствата по ДП и неправилно установена фактическа обстановка. Пострадалият оспорва тезата досежно механизъм на получаване на уврежданията в резултат на падането на земята и стоварването на тялото на С. върху неговото, като твърди, че нараняването на коляното му се е получило в по-късен момент – при въртенето, усукването, извиването и претъркалянето на земята по време на опита му да задържи обвиняемия.

Поддържа, че наред с това е имало бутане, удряне с лакти и колена под формата на съпротива, по който начин обвиняемият му причинил кръвонасядания, синини и болки в гръдната област, като изразява несъгласие по повод написаното в частната жалба за липса на видими следи по ребрата.

Съзира наличие на пряка причинно-следствена връзка между действията на С. и телесната повреда. Поддържа, че свидетелите на обвиняемия не са преки очевидци, поради което истинността на показанията им дали са били в гората, за да възприемат случая, можело да се провери посредством следствен експеримент. Счита за обосновано указанието на ЦРС за поставяне на допълнителни задачи на СМЕ. Настоява да се потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното определение на РС – Царево.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Протестът и жалбата срещу определението на районния съд са подадени в предвидения в закона срок и изхождат от процесуално легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Царево, протеста, жалбата, възраженията и материалите по ДП, установи следното:

С постановление от 04.10.2021 г. С.Г.С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 31.07.2021 г. в гр. Приморско, Област Бургас, чрез нанасяне на удари с лакти в областта на гърдите и ребрата, причинил на полицейски орган – П. Т. Й., заемащ длъжността „разузнавач V степен“ в 2 група „Криминална полиция“ при Районно управление – гр. Приморско при ОДМВР – Бургас, при и по повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясно коляно и лява гръдна половина, оток с охлузване на дясно коляно, охлузвания по долните крайници на ляво коляно и охлузване на кожата на челото, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посредством извършени по делото съдебно-медицинска експертиза № 65/21 г. /за преглед на пострадалия Й. и рентгенография на гръден кош и колянна става/ и съдебно-медицинска експертиза № 574/21 г. /по писмени данни/, не са установени обективни находки за контузия в лява гръдна половина. Доказаната чрез преглед и рентген липса на клинични данни за травматично увреждане в лява гръдна половина прави обвинението несъставомерно за такава телесна повреда, като твърденията на пострадалия за болки представляват субективно оплакване. Единствените установени обективни наранявания са контузия на дясно коляно и охлузвания по долните крайници, които според вещите лица може да са получени при падане на неравен терен, при удар с твърди тъпи предмети, при блъскане, бутане и други такива действия – така, както съобщава пострадалият при разпита му в качеството на свидетел: „…направих ключ на краката му с моите крака и така двамата паднахме на земята. Лицето падна върху мен и започна да прави опити да се освободи. Риташе с крака по моите крака. Превъртяхме се няколко пъти…“. Въззивният съд намира, че в ещите лица са отговорили какъв е видът на причинената телесна повреда и нейният вероятен съобразно твърденията на пострадалия механизъм. Показанията на постр. Й. почти се припокриват с тези на св. С.М.Х. – негов колега, който обаче не съобщава за превъртане на телата, но изнася данни за яростно увиване и усукване на земята от страна на обвиняемия, докато пострадалият се опитвал да му постави белезници.

Наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод за липса на несъмненост при доказването на пряката причинно-следствена връзка между тези конкретни действия на обвиняемия и настъпилия резултат, което предпоставя недоказаност на обвинението. Направил е преценка, че действиято по съпротива при задържане, съпроводени с бутане, удряне с лакти и колена от обвиняемия, не могат да бъдат отличени като самостоятелна причина за полученото временно разстройство – предмет на обвинението. Застъпил е становище, че в хода на противопоставянето на обвиняемия да бъде задържан чрез нанасяне на ритници, които били съпроводени с търкаляне по земята, не биха могли по несъмнен начин да бъдат отличени умишлените от непредпазливите действия или случайно извършените даже. Заключил е, че от доказателствата не може да се извлече несъмненост на обвинението досежно умисъл за причиняване на телесни увреждания на полицейския орган, предприел действия по задържане на гражданин. С тези мотиви с Постановление от 08.04.2022 г. на основание чл.

243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по воденото 3

ДП.

С атакуваното определение, ЦРС не е споделил аргументите и правните изводи на прокурора. Приел е в контролирания съдебен акт, че тези аргументи и правни изводи са незаконосъобразни и необосновани. Преценил е, че следва да бъдат положени допълнителни усилия за събиране на доказателства дали по време на задържането му обвиняемият умишлено е упражнил физическо насилие над полицейския служител. В тази връзка е отправил общи и неконкретни указания – за извършване на очни ставки и/или повторен разпит на свидетели, установяване и на други лица, имащи непосредствени впечатления, назначаване на допълнителни експертизи.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд. В случая БОС констатира, че и прокурорът, и решаващият съд са пропуснали, че делото не е попълнено с категорични доказателства относно квалифициращия признак по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т. 3 от НК – дали описаното в СМЕ № 574/21 г. увреждане на П. Т. Й. е причинено на полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

Безспорно е от наличните писмени доказателства – писмо рег. № 251р28755/12.08.2021 г. на Началник сектор „Човешки ресурси“ по ВС на ОДМВР – Бургас и типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19329/10.11.2015 г., че инспектор П. Т. Й. е служител на МВР и към 31.07.2021 г. е заемал длъжността „разузнавач V степен“ в група „Криминална полиция“ при Районно управление – гр. Приморско при ОДМВР – Бургас.

Предвид представената по делото като писмено доказателство Заповед № УРИ 4635з-209/02.08.2021 г. на Началника на Районно управление – Приморско /л. 30-31 от ДП/, П. Т. Й. е положил труд като държавен служител на РУ – Приморско извън нормативно установеното работно време, във връзка с план за СПО рег. № 251р-2676/27.07.2021 г. по описа на ОДМВР – Бургас относно охрана на масово мероприятие фестивал „Сънланд“ , находящо се в гр. Приморско, местност „Перла“, за времето от 18,30 ч. на 31.07.2021 г. до 02,30 ч. на 01.08.2021 г., т. е. непосредствено след като в 18,28 ч. на 31.07.2021 г. е приключил разпита му като пострадал свидетел по ДП. Липсват доказателства и не е проверено твърдението на св. Й. в показанията му, дали преди това – към 03,45 ч. на 31.07.2021 г., т. е. извън редовното му работно време на смени, се е намирал на музикалното мероприятие във връзка с изпълнение на фактически възложена му работа по повод на провеждана специализирана полицейска операция, утвърдена от Началника на РУ – Приморско със Заповед рег. № 4635р-4840/2021 г.

/цитирана от него/ по линия противодействие на конвенционалната престъпност.

Видно от съдържанието на Заповед № УРИ 4635з-209/02.08.2021 г., обхващаща положения вече извънреден труд през целия период на музикалното мероприятие за периода от 19,00 ч. на 27.07.2021 г. до 17,00 ч.

4 на 01.08.2021 г., пострадалият не е полагал извънреден труд в инкриминирания времеви диапазон от ранните часове на денонощието. Тази заповед не носи достатъчна информация за пълни изводи и отговори на въпроса, свързан с функциите на пострадалия в процесната нощ, като на това квалифициращо обстоятелство не е обърнато необходимото внимание както от прокурора, така и от първоинстанционния съд. В същия контекст не могат да се черпят аргументи от показанията на свидетеля Й. за възложена му с цитирана от него заповед работа като полицейски орган и доколко е предприел задържане на обвиняемия при или по повод изпълнение на службата му. Заповед със съдържание, възлагащо му работа по служба през процесната нощ, не се съдържа по ДП. Липсата на писмени доказателства в тази насока не може да се запълва от изводи или предположения за изпълнение на служебни задължения.