Решение № 277 от 15.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Бургас, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120103046 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк” АД против Н. Г. СТ., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи следните суми: 512.46 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за кредитна карта на физически лица № *** год., 17.28 лв.

– договорна лихва за периода от 17.12.2019 год. до 22.02.2020 год., 43.73 лв. мораторна лихва за периода от 22.02.2020 год. до 29.11.2020 год., 72 лв. разходи за уведомяване, както и законната лихва върху главницата, начиная от 01.12.2020 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.

№ *** год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображения, изложени в писмения отговор.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

На 01.03.2019 год. между „„Уникредит Булбанк” АД и С. е сключен договор за кредитна карта на физически лица № ***, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало на ответника - кредитополучател кредит, усвоим по кредитна карта с лимит от 500 лв., срещу задължението на последния да го погасява, ведно с договорената лихва от 1 % месечно и такси за извършени плащания, на месечни погасителни вноски от минимум 15 лв. от 1-во до 15-то число на 1 месеца, следващ плащанията.

Според чл.8.11 от договора, сумите, с които е надвишен кредитният лимит, неплатените лихви, такси и комисионни, стават част от дълга.

Тяхното събиране е уговорено с чл.8.10, чрез директен дебит от страна на банката, т.е. чрез задължаване на сметката по кредитната карта на ответника.

Крайният срок на кредита е определен до 28.02.2021 год. - 24 месеца, считано от сключването на договора.

На същата дата е подписан и договор за издаване на кредитна карта със срок на валидност до 28.02.2023 год.

По делото е налична покана от кредитодателя до кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Поканата е получена на 20.07.2020 год.

Изслушано е заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, което е констатирало, че към 17.12.2019 год. ответникът е използвал 456.24 лв. от кредитния лимит, след което е спрял да обслужва кредита. Остойностени са вземанията по договора за кредит, като са взети предвид директното дебитиране на минимални погасителни вноски в рамките на кредитния лимит, както и лихви и такси. Според експерта, банката е капитализирала договорната лихва, прибавяйки я към дължимата главница, заедно с падежиралите, неплатени погасителни вноски.

По заявление на ищцовото дружество, депозирано на

01.12.2020 год., по ч.гр.д. № *** год. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.

Очевидно „Уникредит Булбанк” АД е обявило предсрочната изкуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, и това е било необходимо, за да обоснове дължимостта на целия ползван кредитен лимит, наместо дължимите към този момент минимални погасителни вноски. Следователно, от изтичане на срока, даден с поканата, ответникът е дължал на кредитодателя сумата от 456.24 лв., която е ползвал реално от кредитния лимит и до който размер искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ - за главницата, следва да се уважи.

Останалата част от задължението по кредитния лимит до размера от 512.46 лв. е формирано от удържани (директно дебитирани) от кредитодателя такси, начислени възнаградителни лихви и падежирали минимални погасителни вноски, в т.ч. и лихви върху последните. Но първо при така извършвания директен дебит от страна на банката, дългът недопустимо се е мултиплицирал, т.к. предназначението на минималната погасителна вноска е за погасяване (частично) ползвания кредитен лимит, лихви и такси, а не за утежняването му. Затова неплащането на вноска не е равнозначно на ползване на кредитен лимит в такава част, та да се прибавя вноската към вече ползвания. Да се приеме противното означава да се погаси два пъти едно и също задължение. И второ - начислените договорни лихви се удържат от кредитния лимит, върху чийто увеличен по този начин размер (с вече начислена за изтеклия период договорна лихва и погасителни вноски), се начислява договорна лихва за следващия период. Това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД (така Р-66-2019-II т.о).

Неоснователен е и следва да се отхвърли и искът за договорна лихва, защото макар клаузата, с която е уговорена дължимостта й да е валидна, претендираната тук сума е в резултат на нищожната клауза, позволяваща капитализирането и олихвяването на лихвата.

2

Частично основателен е искът за мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Той е доказан в своето основание, но с оглед частичната основателност на иска за главница, няма достатъчно данни за неговия основателен размер, поради което съдът, на основание чл.162 от ГПК, го определя на 35.74 лв.

Изцяло неоснователен е искът по чл.82 от ЗЗД - за заплащане на разходи за уведомяване, т.к. липсват доказателства за сторени такива.

Дължима обаче, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната лихва върху основателната част на главницата, начиная от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - от 01.12.2020 год. до окончателното й изплащане.

Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл, като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски, които за производството по ч.гр.д. № *** год. възлизат на 64.79 лв., а за настоящото - на 750.77 лв., вкл. държавна такса, депозити за особен представител и вещо лице, както и адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Г. СТ. от ***, ЕГН – **********, на основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Т.П. и С.П. , следните суми: 456.24 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за кредитна карта на физически лица № *** год., 35.74 лв. - мораторна лихва за периода от 22.02.2020 год. до 29.11.2020 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 01.12.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 512.46 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 43.73 лв.; иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, както и изцяло исковете за договорна лихва от 17.28 лв. и разходи за уведомяване от 72 лв.

ОСЪЖДА Н. Г. СТ. да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, деловодни разноски в размер на 64.79 лв. за производството по ч.гр.д. № *** год. на БРС, както и в размер на 750.77 лв. - за настоящото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: СТ

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

3