Решение № 534 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200804 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и трета НПК и се развива след постановено по него Решение от 21.10.2021 г. по н.д. № 447/2021 г. II н.о. на ВКС, с което е отменено въззивно Решение от 10.12.2020 г. по в.н.о.х.д. № 707/2020 г. по описа на Апелативен съд – София и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав на стадия на съдебното заседание. Втората по ред касация е инициирана по жалба на подсъдимия К. И. Г. чрез служебния му защитник – адв. К., срещу въззивно Решение № 169/23.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 97/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. В условията на алтернативност се иска отмяна на постановеното решение и оправдаване на подсъдимия; връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или изменение на решението в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Доводите, заложени в подкрепа на въведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са в две направления:1/накърнено право на защита на подсъдимия, аргументирано с неспазване на стандартите на Директива 2016/343 от 09.03.2016г. относно укрепването на някой аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, доразвити в Решение по дело С-135/25г. на СЕС; 2/липса на обективен анализ на доказателствата по делото, резултирал в неправилно установяване на 1 фактическата обстановка. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е защитено с твърдението за липса на несъмнени и категорични доказателства за обективна и субективна съставомерност по чл. 304а от НК /тази квалификация е посочена в жалбата/ на поведението на подсъдимия, като се настоява, че осъждането на Г. е въз основа на предположения, съждения и умозаключения.Касационния повод по чл.348, ал.1 , т.3 от НПК е защитен с несъответност на наложеното на касатора наказание с целите по чл.36 от НК.

Пред касационната инстанция прокурорът поддържа, че Апелативен съд –София обосновано и законосъобразно е потвърдил първоинстанционната присъда, коригирайки същата в частта, относно обвинението по чл.339 от НК, като това е направено след като подробно са анализирани събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и експертизите. Намира, че не са налице посочените касационни основания и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Защитникът – адв. К. поддържа изложените в жалбата съображения и отправените в условията на алтернативност искания.Поставя акцент върху противоречивите показания на пострадалия А. и на несъответността им с констатациите на съдебно-медицинската експертиза, като на тази основа извежда извод за неправилно установена фактическа обстановка.

Касаторът – К. Г., нередовно призован пред касационната инстанция, не се явява.Производството пред касационния съд протече при условията на чл.269, ал.3, т.1,т.2 и т.4,б.“а“ от НПК, доколкото след направените справки бе установено, че местоживеенето в страната му не може да бъде установено, включително и след проведеното щателно издирване, като същия е напуснал територията на РБ, а евентуалното му местоживеене в чужбина е неизвестно.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:

По внесен срещу подс.Г. обвинителен акт първоначално било образувано НОХД №4914/2017г. по описа на СГС, приключило с осъдителна присъда, потвърдена с Решение от 10.12.2020г. по ВНОХД №707/2020г. на САС.Постановеното първо въззивно решение било отменено с Решение от 21.10.2021г. по н.д. №447/2021г. на ВКС /поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в позоваване на неприобщени по реда на НПК доказателства и липса на мотиви/ и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.Второто по ред въззивно производство, образувано под № 1150/2021г. по описа на САС приключило с решение от 15.03.2022г., с което САС отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на СГС, поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на принципа за неизменност на състава на съда, тъй като разпоредителното заседание, на което са били решени въпросите от кръга по чл.248 от НПК било проведено в един състав /с участието на едни съдебни заседатели/, а впоследствие, без действията да бъдат преповторени, разглеждането на делото е продължило и приключило в друг 2 съдебен състав /с участието на други съдебни заседатели.

Второто първоинстанционно производство финиширало с присъда № 138 от 21.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 989/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с която подс. К. Г. бил признат за виновен в това, че:

-на 07.04.2016г. в гр.София, чрез огнестрелно оръжие, е направил опит умишлено да умъртви В. М. А., като на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК бил осъден на осем години лишаване от свобода;

-от неустановен по делото момент до около 22,36ч. на 07.04.2016г. в гр.София, без надлежно разрешение, е държал огнестрелно оръжие /пистолет „Макаров“ кал.9х18 мм със заличени номера/ и боеприпаси /13 бр. патрони, кал. 9х18мм, предназначени за пистолет „Макаров“/, като на основание чл.339, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определил едно общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, приспадайки съгласно чл.59, ал.1 от НК, времето, през което подс.Г. е бил задържан под стража, считано от 07.04.2016г.

С присъдата, подсъдимия бил осъден на основание чл.52 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец В. М. А., сумата от 45 000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането /07.04.2016г./

Така постановената присъда била проверена по въззивен ред, като въззивното производство под №97 /2024 г. по описа на Апелативен съд – София било образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г.. Същото приключило с постановяване на атакуваното пред настоящия касационен състав решение №169 от 23.04.2025г., с което първоинстанционната присъда била изменена в частта, относно престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като подс.Г. бил признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил деянието преди 07.04.2016г., както и в гражданската част, предвид смъртта на пострадалия В. М. А. в хода на въззивното производство и встъпване в правата му на неговите три деца, наложило изменение в тази част, изразяващо се в осъждане на подсъдимия да заплати обезщетението за обезвреда на последните.

ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.

346, т. 1 НПК.

Съдържанието на жалбата и отправените с нея искания, както и процесуалното развитие на делото, налагат известни уточнения за да се избегне произнасянето по невъзведени касационни основания, съответно -по такива, които са били предмет на разглеждане от първия касационен състав:

Преди всичко следва да се посочи, че направеното от жалбоподателя основно 3 искане за оправдаване на подс.Г. от касационната инстанция изисква уточнението, че това принципно е допустимо и възможно в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, но единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, а видно от направените възражения точно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствената дейност на съда.

В тази връзка, ВКС ще посочи още, че касационната инстанция, извън случаите по чл.354, ал.5 НПК, какъвто настоящият безспорно не е, не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото, каквото искане прозира в сезиращия документ, макар и да не е изрично формулирано. С правомощия в коментираната насока разполага въззивната инстанция, която е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. В случаите, когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него. Наред с това, касационният съд е инстанция по правото /отново иде реч за хипотезите, извън приложното поле на чл.354, ал.5 НПК/ и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, е възможно да бъде постановена в касационното производство само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма, поради което претенцията на касатора за оправдаване на Г. не може да бъде удовлетворена.

На следващо място, настоящият съдебен състав ще посочи и това, че касационни основания, в подкрепа на които не са изложени съображения, а са заявени бланкетно, не могат да бъдат разгледани по същество, тъй като касационната проверка, за разлика от въззивната, не е служебна.

На последно място, касационният съд ще отбележи, че на проверка в настоящото касационно производство подлежи и дали при новото разглеждане на делото съдът се е съобразил и изпълнил дадените му с отменителното решение указания по чл. 355, ал. 1 НПК. При това - както страните, така и следващият състав на ВКС, са обвързани от постановеното касационно решение, чиито констатации не могат да бъдат ревизирани в следващ съдебен акт.

При така направените уточнения, касационният съд счита, че дължи преимуществено произнасяне по доводите, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК при едновременно съобразяване на това дали са 4 изпълнени указанията, дадени от предходния касационен състав.Разгледана на тази плоскост, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

І.1. При новото разглеждане на делото Апелативен съд - София изцяло е изпълнил дадените му в отменителното решение на ВКС указания.Макар в сезиращия настоящата инстанция документ да не присъстват оплаквания на плоскостта на чл.355, ал.1 от НПК, този състав на ВКС ще отбележи, че констатираните от предходния касационен състав процесуални нарушения – позоваване на неприобщени по реда на НПК доказателства и липса на мотиви, са преодолени от контролираната инстанция. Приетите за установени от последната факти се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства, като конкретно показанията на свидетеля В. А., дадени при двата му разпита в досъдебното производство, както и тези, депозирани пред първия първоинстанционен състав са приобщени от СГС чрез процесуалните техники по чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК и чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК; приобщени по съответния процесуален ред- чл.279, ал.2 вр. с ал.1 от НПК, са и обясненията на подсъдимия Г., дадени при двата му разпита в досъдебното производство в присъствието на защитник.