Решение № 19885 от 04.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19885 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110162459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК във фаза по допускане на делбата.

Д. Е. М. и И. М. са предявили иск за делба срещу С. Г. К – М. и Я. Е. М., на следните недвижими имоти : 1/ АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, район „К**, с площ от 116,51 кв.м., който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда (многофамилна жилищна сграда) с идентификатор ***, ведно с мазе № 18 с площ от 7,59 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: ***, под обекта : *** и над обекта :

***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 2/ ГАРАЖ № 7, находящ се в гр. София, район „К**, който съобразно одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 22,09 кв.м., разположен в сграда (многофамилна жилищна сграда) с идентификатор ***; 3/ ДВОРНО МЯСТО в гр. София, район „О**“ с площ от 521 кв.м., който имот съгласно одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри представлява поземлен имот с идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори : ***,

***,

***,

***,

***, заедно с разположените в описания имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 55 кв.м., на два етажа, СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 49 кв.м. и СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м.

Ищците твърдят, че процесните имоти са принадлежали на ЕТ М., починал на 31.05.2023г. – общ наследодател на страните по делото, като ищците са негови деца от първи брак, прекратен с развод, а ответницата С. К – М. е съпругата му от втори брак, прекратен със смъртта на наследодателя и ответницата Я. М. е негова дъщеря от втория му брак.

Ответниците С. Г. К – М. и Я. Е. М. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват иска, като е направено позоваване на саморъчно завещание от ЕТ М. в полза на ответницата Я. Е. М., съставено на 10.07.2022г., с което общият 1 наследодател завещава на ответницата Я. М. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Отделно от това излагат доводи, че част от процесните имоти, а именно сградите, построени върху поземлен имот с идентификатор 6834.4325.9464, са без документи, доказващи право на собственост и удостоверяващи тяхната законност, като една от сградите – с идентификатор *** с площ от 19 кв.м., не била годен самостоятелен обект на правото на собственост.

Със заявление от 03.12.2024г. ищците са оспорили като нищожно представеното с отговора на исковата молба завещание с доводи, че не е написано и подписано от ЕТ М..

Евентуално е предявен иск по чл.30 ЗН за намаляване на универсалното завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците от наследството на ЕТ М. в размер на по 5/24 ид.ч. в полза на всеки един от ищците съгласно чл.29, ал.3, пр. последно ЗН.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото, намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том XXXII, дело № 7035/91г. (л.35) и нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя № 150, том XVII дело № 3573/92г. от 18.03.1992г. (л.8) се установява, че ЕТ М. е придобил правото на собственост върху апартамент № 4 във вход А, на втори етаж от жилищнна сграда със застроена площ от 116,51 кв.м. заедно с мазе № 18 с площ от 7,59 кв.м. и гараж № 7 с площ от 22 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, което представлява дворно място, цялото с площ от 512 кв.м., съставляващо имот с пл. № 407 от кв.10 по плана на гр. София, местност „К***. По делото няма спор, че така описаният апартамент е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и описаният гараж е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Описаните имоти са придобити от ЕТ М. в изключителна собственост, като към датата на придобиването им същият не е бил в граждански брак (видно от приетите доказателства, сключеният на 06.07.1974г. от ЕТ М. граждански брак с ЕБ М. е прекратен с развод на 25.10.1990г. съгласно решение на СРС по гр.д. № 481 по описа за 1989г. – л.64).

С приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на празно дворно място по покупко – продажба, решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и доброволна делба № 74, том VIII, дело № 1728/91г. от 02.07.1991г. (л.14) ТК М. и ЕН М. са признати за собственици на ПРАЗНО МЯСТО от 565 кв.м., съставляващо имот с пл. № 157 извън регулационен лист 396/397 в София, Г***“, при съседи : от двете страни – улица, ПНС и ИКМ. Няма спор по делото, че дворното място е идентично с поземлен имот с идентификатор ***.

Удостоверената в констативния нотариален акт принадлежност на право на собственост не е оспорена и не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът приема, че същият се ползва с обвързваща доказателствена сила (съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 11/2012г. по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС).

За състоянието и предназначението на сградите, построени в процесния поземлен имот, по делото е изслушано заключение по съдебно – техническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. След оглед на място вещото лице е установило, че сграда с идентификатор *** със застроена площ от 55 кв.м. е изградена с монолитна конструкция с ограждащи стени от тухлен зид. Сградата е изоставена и не е ползвана. Конструкцията не отговаря на конструктивните изисквания и има разминавания между хоризонтални и вертикални носещи елементи. Подпокривната конструкция е в много лошо състояние – с множество пропадания и частична липса на покритие. Предвид лошото й състояние същата не може да бъде ползвана по предназначение и по – икономически изгодно е събарянето й, отколкото извършване на основен ремонт. Сграда с идентификатор *** с площ от 49 кв.м. представлява едноетажна постройка с полумасивна 2 конструкция, като състоянието й е много лошо и е с множество вътрешни пукнатини.

Покривната конструкция е прогнила и пропаднала, на места липсва покритие. Предвид лошото й състоянието същата не би могла да се ползва по предназначение и подлежи на събаряне. Сграда с идентификатор *** е напълно разрушена, като на място са установени само части от разрушената постройка във вид на строителен отпадък. При това от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че и трите постройки са в много лошо физическо състояние, поради което същите не могат да бъдат ползвани по предназначение и не могат да бъдат годен обект на правото на собственост. Поради лошото физическо състояние на сградите същите не отговарят на правните изисквания за вещ. В този смисъл е решение № 90 от 2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2019 г., I г. о., ГК.

Лошото физическо състояние на сградите следва да се приравни по правни последици на погинали вещи и доколкото те не представляват годен обект на правото на собственост, допускането им до делба е недопустимо. От това следва, че по отношение на посочените сгради производството по делото следва да се прекрати.

От приетото удостоверение за наследници на ЕН М. (л.38) се установява, че същата е починала на 21.01.2007г. и е оставила за наследници съпруга си ТК М. и сина си ЕТ М..

От приетото удостоверение за наследници на ТК М. (л.39) се установява, че същият е починал на 23.12.2017г., вдовец, и е оставил за свои наследници сина си ЕТ М..

От приетото като доказателство удостоверение за наследници на ЕТ М. (л.16) се установява, че същият е починал на 31.05.2023г. и е оставил за свои наследници – съпруга С.

Г. К – М. (съпруга от втори брак) и деца : Д. Е. М., И. М. и Я. Е. М..

От горното следва, че ЕТ М. е придобил процесните апартамент и гаража въз основа на договор за учредено право на строеж, а по отношение на дворното място – е придобил собствеността по наследствено правоприемство от своите родители – арг. чл.5, ал.1 ЗН и чл.22, ал.1, пр.2 СК.

Като доказателство по делото е прието саморъчно завещание на ЕТ М. (л.56), съставено на 10.07.2022г. в гр. София, с което се разпорежда за след смъртта си в полза на ответницата Я. Е. М. с цялото си движило и недвижимо имущество, пари, влогове и други. Завещанието е обявено на 04.09.2023г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание (л.56 – гръб) на нотариус Виолета Петрова, рег. № 206, район на действие – Районен съд – София, акт № 005, том I. Във връзка с направеното от ищцовата страна оспорване на завещанието по делото е изслушано заключение по съдебно – почеркова експертиза. От същото, което е прието без възражения от страните и което се кредитира от съда, се установява, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Няма събрани доказателства, които да опровергават така направения извод на вещото лице. При това съдът приема, че възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42, б. „б“, вр. чл.25 ЗН е недоказано и завещанието поражда целените правни последици.

При това съдът приема въз основа на извършеното от ЕТ М. универсално завещание неговото имущество след смъртта му е придобито от ответницата и негова дъщеря Я. Е. М..

Ищците – също деца на наследодателя ЕТ М., своевременно са направили възражение за възстановяване на запазените им части от наследството, накърнени от направеното универсално завещание – арг. чл.28, ал.1 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3, изр.2, пр.последно ЗН разполагаемата част в случая е в размер на 1/6 част (при преживяла съпруга и три деца), съответно запазената част е 5/6 ид.ч., която следва да се раздели поравно между преживялата съпруга и трите деца на наследодателя, т.е. по 5/24 ид.ч. за всеки един от тях (5/6 части : 4). При това искането за възстановяване на запазена част в ползва на ищците е основателно. Универсалното завещателно разпореждане на наследодателя ЕТ М. следва да се намали с по 5/24 ид.ч. в полза на всеки един от ищците и в полза на всеки един от ищците следва да се възстанови запазена част в размер на по 5/24 ид.ч. от наследството на общия наследодател.

3

От горното следва, че делба на процесния апартамент и гараж, както и на процесния поземлен имот следва да се допусне при следните квоти – за ищците – по 5/24 ид.ч. и за ответницата Я. М. – 14/24 ид.ч. Искът спрямо ответницата С. К – М. следва да се отхвърли.

По изложените по – горе съображения по отношение на построените върху поземления имот сгради производството по делото като недопустимо следва да се прекрати.

По разноските :

Ищците претендират разноски по повод иска по чл.30 ЗН, но такива разноски не се доказват по делото и същите не следва да се присъждат. Ответницата С. К – М. претендира разноски за отхвърляне на предявения спрямо нея иск за делба, но не доказва извършването на такива, поради което не следва да й се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН универсално завещателно разпореждане от наследодателя ЕТ М., ЕГН **********, починал на 31.05.2023г., обективирано в саморъчно завещание от 10.07.2022г., обявено на 04.09.2023г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание на нотариус Виолета Петрова, рег. № 206, район на действие – Районен съд – София, акт № 005, том I, в полза на Д. Е. М., ЕГН ********** в размер на 5/24 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д. Е. М., ЕГН ********** от наследството на ЕТ М., ЕГН **********, починал на 31.05.2023г., в размер на 5/24 ид.ч.

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН универсално завещателно разпореждане от наследодателя ЕТ М., ЕГН **********, починал на 31.05.2023г., обективирано в саморъчно завещание от 10.07.2022г., обявено на 04.09.2023г. с протокол за обявяване на саморъчно завещание на нотариус Виолета Петрова, рег. № 206, район на действие – Районен съд – София, акт № 005, том I, в полза на И. М., родена на **********г., гражданка на САЩ, в размер на 5/24 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на И. М., родена на **********г., гражданка на САЩ, от наследството на ЕТ М., ЕГН **********, починал на 31.05.2023г., в размер на 5/24 ид.ч.