Решение № 1395 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20251100502079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т .7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу Разпореждане от 06.01.2025 г. по изп. д. № 20248440403731 по описа на ЧСИ С.Б.Я. с рег. № 844, район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по делото до сумата от 200 лева.

Жалбоподателят в качеството му на длъжник по изпълнението поддържа, че разноските по изпълнителното дело, посочени в поканата за доброволно изпълнение са неправилно начислени. Възразява, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение, а ако такова се дължало, същото би следвало да е в минимален размер. Излага, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и не са необходими никакви процесуални усилия или действия за проучване имуществото на длъжника, както и за банковата му сметка, която е публично известна и по която винаги има оборотни парични средства, поради което претендираното възнаграждение се явява несъразмерно и несъответстващо на усилията за защита при упражняване на процесуалните права. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване намаляване разноските за адвокатски хонорар от общо 400 лева на 200 лева. Претендира разноски за заплатените такси за изпращане на частната жалба до СГС.

На основание чл. 436, ал. 3, изреч. 1 от ГПК, взискателят в производството Б.С.П. е подал писмени възражения по жалбата, с които оспорва основателността й. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е заплатил дължимите суми като вземането не било платено и впоследствие, поради което на 12.12.2024 г. е подал допълнителна молба, с която 1 се посочват други изпълнителни действия – запор на банкови сметки и опис на недвижим имот. Излага, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са за образуване на делото и за осъществяване на процесуално представителство по него в минимален размер.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

На основание чл. 436, ал. 3, изреч. 2 от ГПК ЧСИ С.Б.Я. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело, изложените в жалбата доводи, възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 0248440403731 по описа на ЧСИ С.Б.Я. е образувано по молба от Б.С.П. от 23.10.2024 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.10.2024 г. на основание Решение по гр. д. № 761/2023 г. по описа на Районен съд Оряхово, с който „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД е осъдено да заплати на Б.С.П. сумата от 473 лева, представляваща направените по делото разноски. С молбата взискателят е поискал извършването на справка за имущественото състояние на длъжника относно притежаваните недвижими имоти, след което да бъде наложена възбрана. Направено е и възлагане съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Указано е, че ако длъжникът не изпълни доброволно задължението, ще бъде посочен допълнително друг способ за принудително изпълнение. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 10, т. 1 от НМРАВ и е заявено, че в случай на неплащане в срока за доброволно изпълнение, ще бъде заплатено и претендирано възнаграждение и на основание чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.10.2024 г. Б.С.П. е упълномощил адв.

М.М.С. да му окаже правна защита и съдействие, както и да осъществи процесуално представителство по образуваното изпълнително дело. Отбелязано е, че договореното възнаграждение в размер на 200 лева е заплатено в брой при подписване на договора.

На 23.10.2024 г. с Разпореждане за образуване на делото частният съдебен изпълнител е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да се уведоми НАП за започнатото изпълнение и да се извършват справки за декларирани от него недвижими имоти, движими вещи и банкови сметки. Присъединен е адвокатски хонорар в размер на 200 лева.

С Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 19.11.2024 г. същият е поканен да изпълни в двуседмичен срок доброволно задължението си, включващо и 200 лева разноски по изпълнителното дело.

Със съобщение по електронна поща, изпратено на 10.12.2024 г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя, че към датата няма плащане от страна на длъжника по делото.

С молба от 12.12.2024 г. взискателят моли за извършване на опис на възбранения имот, предвид поисканото с молбата за образуване на делото налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника. Моли да бъде наложен запор върху вземанията по конкретно 2 посочена от него банкова сметка на длъжника. Моли да бъдат присъдени допълнително разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 200 лева, съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г. за процесуално представителство по делото, в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 200 лева е платено в брой при подписване на договора.

С Разпореждане от 13.12.2024 г. ЧСИ е разпоредил налагането на запор съгласно горепосочената молба на взискателя и присъединяване на адвокатското възнаграждение.

Със Запорно съобщение, връчено на 16.12.2024 г. е наложен запор върху сметката на длъжника.

Със Съобщение, връчено на 16.12.2024 г. „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД е уведомено за налагането на запор върху банкова сметка и присъединеното адвокатско възнаграждение.

Със съобщение по електронна поща, входирано на 19.12.2024 г. е представено възражение от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД срещу присъединяване на разноски за второто адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя, с което моли съответното разпореждане да бъде отменено.

На 06.01.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпило становище на взискателя по така направените от длъжника възражения.

С разпореждане от 06.01.2025 г., предмет на настоящата жалба, е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение по делото. Със съобщение ЧСИ е уведомил „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД за отказа, с мотивите, че задължението не е погасено в доброволния срок, поради което са поискани нови изпълнителни действия.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, касаеща разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, подадената жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени или когато делото се прекрати съгласно чл. 433, с изключение на случаите на прекратяване поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

Установено е, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е 3 посочил конкретен изпълнителен способ и е направил възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ като изрично е указано, че при липса на доброволно изпълнение, ще бъде посочен друг способ, както и че ще бъдат потърсени допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Длъжникът не е изпълнил задължението си в предоставения срок за доброволно изпълнение, изтекъл на 03.12.2024 г. като не е постъпило плащане и след този момент. Поради това неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че тъй като в случая се касае за „сигурен платец“, който принципно би платил и извънсъдебно, разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ са недължими, а единствено се дължи възнаграждение за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от НМРАВ. В случай на липса на доброволно изпълнение в интерес на взискателя е да предприеме активно процесуално поведение с оглед поддържане висящността на процеса и бързото и успешно събиране на вземането, каквато е целта на изпълнителното производство. Бездействието на длъжника в срока за доброволно изпълнение обуславя необходимостта от продължаване на изпълнителните действия и осигуряване на процесуално представителство на взискателя в тази връзка, поради което заплащането и претендирането на допълнително възнаграждение при наличие на извършена в тази насока работа се явява основателно и законосъобразно.

В конкретния случай след изтичане на срока за доброволно изпълнение взискателят е подал молба, с която е посочил нов изпълнителен способ – налагане на запор върху конкретна сметка на дружеството длъжник и е поискал присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално представителство по делото. В резултат на същата е извършено съответното изпълнително действие, което е гаранция за удовлетворяване вземането на взискателя. Освен това взискателят е депозирал и конкретно мотивирано становище по възраженията на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение. Следователно налице е активно процесуално представителство, което е основание за заплащане и съответно присъждане на адвокатско възнаграждение.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, същото е действително заплатено при подписване, поради което се дължи като разноски по делото.

Мотивиран от горепосоченото настоящият състав намира, че предвид конкретно извършената работа, претендираното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лева е в справедлив и обоснован размер и е съобразено с ниската правна и фактическа сложност на делото, поради което отговаря на приложимите законови изисквания и е дължимо заедно с възнаграждението в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По претендираните в настоящото дело разноски:

4

Съдът не следва да се произнася по разпределение на разноските в производството по чл.

435 от ГПК. Предмет на съдебен контрол в това производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), би бил съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Предвид изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 4369/14.01.2025 г., подадена от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с ЕИК 175133827, адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, срещу Разпореждане от 06.01.2025 г. по изп. д. № 20248440403731 по описа на ЧСИ С.Б.Я. с рег. № 844 и район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по делото на взискателя до сумата от 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.