Решение № 2268 от 21.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4850/2022
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 21.06.2022
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2268 гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110204850 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В.В.С., ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-4332-002617 от 08.03.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството и липса на вина.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2021 г. в 18:53 часа, мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ заснела лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № ***, движещ се с превишена скорост в град София, по бул. „**“ до **, в посока от бул. „**“ към бул. „***“. След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Автомобилът бил собственост на юридическото лице „***“ ООД, чиито законен представител бил жалбоподателят В.В.С.. Дружеството придобило превозното средство на основание договор за покупко-продажба от 05.03.2021 г., но С. не представил превозното средство и необходимите документи в определения едномесечен срок пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията след придобиването му, поради което регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже изтекли два месеца от промяната в собствеността.
Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била образувана прокурорска преписка № 4170/2022 г. по описа на СРП. На 03.02.2022 г. бил постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. № 4170/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-002617 от 08.03.2022 г., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. По делото е приложена снимка на нарушението за скорост от 20.09.2021 г., на която ясно се вижда процесното МПС. Видно от приложените разпечатки от системата на ОППСДВР, на 05.03.2021 г. процесният лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № *** е бил закупен от юридическото лице „***“ ООД, чиито законен представител е жалбоподателят В.В.С.. След изтичането на двумесечен срок, в който представляващият новия собственик не представил превозното средство и необходимите документи пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията, на 07.05.2021 г. била извършена служебна дерегистрация на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по2 горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН и срокът за издаване на НП по чл.34 от ЗАНН. В НП е посочено времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.
Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство или до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи, издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Според чл.33. ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, като чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН съответно предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съответно, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство или откаже да образува такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият 3 орган може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН, тоест в конкретния случай липсата на АУАН не е процесуално нарушение. В случая не актът е основание за издаване на процесното НП, а има постановление на прокурора, с което е отказано образуването на ДП и материалите са препратени на Началника на ОПП-СДВР, тоест приложена е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Според чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е посочено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото категорично се установи от обективна страна, че на процесната дата 20.09.2021 г. е било налице управление на лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № ***, който е бил със служебно прекратена на 07.05.2021 г. регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже жалбоподателят В.В.С., в качеството си на законен представител на новия собственик – дружеството „***“ ООД, което е придобило автомобила на 05.03.2021 г., не е представил превозното средство и необходимите документи в определения едномесечен срок от датата на покупката пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, след като са изтекли два месеца от промяната в собствеността. Предвид на това от обективна страна е налице управление на автомобил по път, отворен за обществено ползване, който не е регистриран по надлежния ред. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за законния представител на юридическото лице – собственик на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от справката от централната база на КАТ и след справка в Търговския регистър става ясно, че собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е юридическото лице „***“ ООД, ЕИК 202107857, чиито законен представител към момента на нарушението и към сегашния момент е жалбоподателят В.В.С.. Той е единствен 4 управител на юридическото лице (видно от справка в Търговския регистър), поради което се явява и законен представител на същото.
Задължението за пререгистрация е на купувача по договора, тъй като съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. В случая на 05.03.2021 г. юридическото лице „***“ ООД, чиито законен представител е жалбоподателят В.В.С. е закупило процесния автомобил и от тази дата е станало негов собственик. От друга страна настоящото нарушение не е за неизпълнение на това задължение, а за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно всеки, който управлява такова МПС, е субект на административнонаказателната отговорност, независимо дали е собственик или само ползвател на автомобила. В случая жалбоподателят В.В.С. не е посочил да е предоставял автомобила за управление на друго лице, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност, в качеството му на законен представител на дружеството собственик на превозното средство.
Налице е виновно поведение от субективна страна, понеже като законен представител на купувача по договора за покупко-продажба, жалбоподателят В.С. е знаел, че е настъпила промяна в собствеността на превозното средство, която той като представляващ собственика е длъжен да декларира пред компетентните органи в едномесечен срок от продажбата, като в противен случай след изтичането на два месеца автомобилът ще бъде дерегистрира служебно, но въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение и на 20.09.2021 г. е управлявал вече дерегистрирания служебно автомобил. В случай пък, че не е знаел за задължението си в едномесечен срок да направи пререгистрация, липсата на каквато би довела до служебна дерегистрация, то това представлява незнание на закона, което не е извинително, тоест не е налице липса на умисъл поради фактическа грешка. Дори при управлението на автомобила жалбоподателят да не е знаел за настъпилата дерегистрация, то нарушението ще е извършено по непредпазливост и отново ще е виновно, понеже той е бил длъжен да извърши пререгистрацията в законовия срок, не е имало обективни пречки да стори това, но не го е направил, като преди управлението на автомобила също е имал възможност и е бил длъжен да провери дали такава дерегистрация не е настъпила, но и това не е било сторено от него. Според чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. С оглед на горното е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на вина. Освен това по делото е приложено писмено сведение от жалбоподателя, в 5 което той саморъчно е написал, че: „неволно изпуснал срока за прехвърляне на собствеността“, което отново доказва, че той е знаел за необходимостта от пререгистрация, но въпреки това е изпуснал срока да стори това.
Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6d7aae7-03b5-4942-b9dc-931ad5e32a33