Определение № 820 от 25.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Габрово, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕАД „Д. М.“, чрез адв.М., процесуален представител на ищцата Д. Ц. И. частна жалба против Определение №944/08.07.2025г. по гр.д.№1306/2024г. по описа на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от 200лв. на 480лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи, че присъдения размер от 200лв. редуцирал значително минималния праг по Наредба №1 за искове до 100лв., който бил – 400лв. без ДДС.

Присъдения размер говорел за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не бил справедлив. Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „Изи Асет мениджмънт“АД е депозирал писмен отговор, в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С Решение №215/27.05.2025г. по гр.д.№1306/2024г. по описа на РС Габрово е уважен предявения от Д. Ц. И. осъдителен иск против ответното дружество, като ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 250лв.-разноски по делото и е осъдено да заплати на повереника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Адв. М. е депозирал молба по чл.248 ГПК, която с обжалваното определение е оставена без уважение.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел следното :

По делото бил разгледан един иск, с цена по-ниска от размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът бил определил възнаграждението, ръководейки се от практиката на СЕС, според която следва да се съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в наредбата на ВАдС (дело С427/16 на СЕС). А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако 1 установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1.

Практиката на ВКС във връзка с това решение на СЕС била непротиворечива и също указвала на съдилищата, че не са обвързани с посочените в наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия.

Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за разумност, обоснованост или прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Проведеното исковото производство не било с фактическа и правна сложност.

Предметът на спора, с който е сезиран съдът, не бил сложен, а релевантните факти не били многобройни, поради което районният съд приел, че не са налице основания за изменение изменение на решението, чрез увеличение на определеното от съда адвокатско възнаграждение

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о., Определение № 959/05.03.2024 г. по ч.гр.д.

№ 5106/2023 г. ІІІг.о., Определение № 50016/26.02.2024 г. по т.д. № 1964/2022 г. на Іт.о. и др.) По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.М., съдът е съобразил заявената цена на иска, неголямата фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв.М. е изготвял молби и становище по делото, но не се е явил на нито едно от проведените съдебни заседания, поради което частната жалба против обжалваното определение е неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №944/08.07.2025г. по гр.д.№1306/2024г. по описа на РС Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Габрово, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕАД „Д. М.“, чрез адв.М., процесуален представител на ищцата Д. Ц. И. частна жалба против Определение №944/08.07.2025г. по гр.д.№1306/2024г. по описа на РС Габрово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ от 200лв. на 480лв. с ДДС.

В жалбата се излагат доводи, че присъдения размер от 200лв. редуцирал значително минималния праг по Наредба №1 за искове до 100лв., който бил – 400лв. без ДДС.

Присъдения размер говорел за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не бил справедлив. Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „Изи Асет мениджмънт“АД е депозирал писмен отговор, в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С Решение №215/27.05.2025г. по гр.д.№1306/2024г. по описа на РС Габрово е уважен предявения от Д. Ц. И. осъдителен иск против ответното дружество, като ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 250лв.-разноски по делото и е осъдено да заплати на повереника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Адв. М. е депозирал молба по чл.248 ГПК, която с обжалваното определение е оставена без уважение.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел следното :

По делото бил разгледан един иск, с цена по-ниска от размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът бил определил възнаграждението, ръководейки се от практиката на СЕС, според която следва да се съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в наредбата на ВАдС (дело С427/16 на СЕС). А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако 1 установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1.

Практиката на ВКС във връзка с това решение на СЕС била непротиворечива и също указвала на съдилищата, че не са обвързани с посочените в наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия.

Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за разумност, обоснованост или прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Проведеното исковото производство не било с фактическа и правна сложност.

Предметът на спора, с който е сезиран съдът, не бил сложен, а релевантните факти не били многобройни, поради което районният съд приел, че не са налице основания за изменение изменение на решението, чрез увеличение на определеното от съда адвокатско възнаграждение

Въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о., Определение № 959/05.03.2024 г. по ч.гр.д.

№ 5106/2023 г. ІІІг.о., Определение № 50016/26.02.2024 г. по т.д. № 1964/2022 г. на Іт.о. и др.) По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.