Определение № 241 от 09.05.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Враца, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200349 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №2976/04.05.2023г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Д. И. И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

В молбата се излагат доводи, че в жилището му находящо се в *** е възникнал пожар на 14.01.2023г. и същото е негодно за обитаване. Молителят твърди, че има малка малолетна дъщеря И. И., която понастоящем живее на квартира с майка си М.

Д., негова фактическа съпруга. Излага още в молбата, че фактическата му съпруга е безработна, няма доходи, а се грижи за още две малолетни деца и оцелява само благодарение на помощта на родителите му. Сочи, че изтърпяното до момента наказание е постигнало своя ефект върху живота му и личностното му развитие. Към молбата си представя и моли съда да приеме нот.акт за покупко-продажба на УПИ от 16.03.2005г. №78, том IV, рег.№3375, дело №140/2005г. на нотариус В. М., с район на действие РС Козлодуй, вписан в Нотариалната камара на Република България под №373; удостоверение за настоящ адрес с изх.№26/22.03.2019г. на община Козлодуй; удостоверение с рег.№718700-68/19.04.2023г. на Началника на РСПБЗН Козлодуй; удостоверение за раждане на И. Д. И.

Към молбата са приложени още становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".

1

В съдебно заседание, осъденият И. участва чрез видеоконферентна връзка, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на молбата.

Излага доводи, че договорените в плана на присъдата дейности не са изпълнени в пълен обем. Счита, че не отговаря на условията на чл.439а НПК, поради което предлага съда да не уважава молбата му.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение от 30.11.2022г., постановено по НОХД № 360/2022г., състав на РС Козлодуй е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство и е признал Д. И. И. за виновен за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 НК, като му е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване. В производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.3 НПК на основание чл.68, ал.1 съда е привел в изпълнение наказание, постановено по НОХД №136/2020г. по описа на РС - Козлодуй, "лишаване от свобода" в размер на 3 месеца, което да бъде изтърпяно отделно при първоначален "общ" режим. Същото е изтърпяно за времето от 07.12.2022г. до 04.03.2023г.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание по НОХД № 360/2022г. по описа на РС Козлодуй на 04.03.2023г., като до момента фактически е изтърпял 1 месец и 28 дни, от работа са зачетени 7 дни или общо до момента е изтърпял 2 месеца и 5 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 25 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив. Съгласно чл. 122а, ал. 2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, на осъдени с наказание до 6 месеца лишаване от свобода се изготвя оценка на риска от вреди.

Рискът от вреди е нисък за служителите и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на присъдата, като И. не е демонстрирал непристойно поведение спрямо посочените категории лица. С нагласи за безпроблемен престой в 2

МЛС.

Рискът от суицид и самоувреждане е нисък, като не са констатирани суицидни мисли, както и няма данни за предишни автоагресивни прояви, които да са индикация за прояви с такъв характер.

Рискът от бягство и укривателство е нисък - липсва информация за отклонения от охраняема среда и индикации за подобен тип поведение.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е среден, който се определя от настоящото правонарушение и криминалното минало.

Насочен към участниците в движението по пътищата.

В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са заложени: пълноценно оползотворяване на престоя в затворническото общежитие чрез участие в предлаганите ресоциализационни мероприятия; ограничаване на участието в субкултурални дейности и недопускане на дисциплинарни нарушения; формиране на известна самокритичност и осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение; търсене на възможности за трудова ангажираност съобразно индивидуалните и личностови особености след изтичане на адаптационния период; въздействие върху правонарушителя в посока промяна на поведението и намаляване вероятността от извършване на повторно правонарушение.

Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не изисква такава. Оценката на риска от вреди се променя по отношение на останалите лишени от свобода, където стойностите се повишават до средни, предвид показаното поведение в условията на контролирана среда.

За времето на престой са констатирани трудности при съвместното съжителство и ескалиране на напрежението в помещенията, в които е настаняван по повод постъпвали оплаквания и жалби за кражба на фонокарти и други дребни вещи, което налага преместването в различни помещения.

Посочено е в доклада, че въпреки множеството обяви за свободни работни места в общежитието, л. св. И. е проявявал формален интерес към ангажирането си в трудова дейност. С оглед показаното неустойчиво емоционално състояние и реализираните автоагресивни действия, изразяващи се в поглъщане на чужди тела, са провеждани многократно регулярни срещи и мотивационни разговори за необходимостта от ангажирането му с работа и други ресоциализационни дейности по време на престоя в МЛС. В хода на провежданите разговори, л. св. демонстрира явно неглижиране на необходимостта от пълноценно оползотворяване на престоя в общежитието, което се отчита като неизпълнение на договорените цели и задачи в плана за осмисляне на престоя, с които той е изразил своето съгласие.

В резултат на положените усилия от страна на администрацията л. св. И. е 3 подал молба по обява за свободно работно място, избран е от комисия за подбор на лишени от свобода, и от 11.02.2023г. е трудово ангажиран като чистач баня за почивните дни на основание чл. 80 от ЗИНЗС. В процеса на наблюдение и контролиране на изпълнението на възложените задачи се установява проява на непостоянство и пропуски в работата му.

Л.св. И. е завършил корекционна програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето" и индивидуално-оценъчен модул "Подготовка живот на свобода", като социалния работник е отразил в доклада, че участието на осъдения в програмата е било твърде пасивно.

Установени са трудности при споделяне на проблемите от страна на И. и разрешаване на поставените казуси. Констатира се апатия към включването му груповия процес, за преодоляването на която се налага използването на допълнителни методи за провокиране на активността му.

Л. св. няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на каквито и да е положителни прояви.

По отношение на настоящото правонарушение, както е отразено и в първоначално изготвения доклад за анализ на риска от вреди не проявява нужното ниво на критичност. Омаловажава поетият риск и евентуалните негативни последици от действията си. Изразява желание за спазване на законовите разпоредби, но изразената мотивация за промяна е неустойчива и без яснота за стъпките, чрез които ще бъде постигната. В криминалното минало има и други осъждания за същото деяние, а именно престъпление по чл. 343в от НК, без наложените по-леки наказания да коригират поведението му, което е индикация за формиращ се модел на извършване на идентични правонарушения и неустойчивост на нагласите. Допуснатите закононарушения към настоящия момент определят слабите възможности за ограничаване собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.

През наблюдавания период поведението на л. св. И. се характеризира с периоди на лабилност на емоционалното състояние и трудности при овладяването им, довели до реализирани автоагресивни действия. При провежданите срещи във връзка с тях не е склонен да разкрива напълно проблемите си, които са от семеен характер.

В затворническата общност заема периферни позиции. Постъпвали са оплаквания от лишени от свобода от помещението за откраднати вещи, насочени към него, което е налагало преместването му в друго помещение. След което е отчетено потаряне на случките с други лица. По последните регистрирани жалби за откраднати фонокарти е изготвена докладна записка с peг. № 7259/27.04.2023 г. за ескалиране на напрежението в спалното помещение и предложение за преместване на територията на друга група. Във връзка с нея на 27.04.2023 г. л. св. И. е преместен от 3-та група във 24 ра група.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода Младенов не е завършен към момента.

По отношение изложеното в молбата от осъденото лице, че не желае детето му да расте без бащината ми любов и подкрепа, както и че съпругата му изпитва трудности сама да отглежда детето им,жилището им е изгоряло и тя полага грижи за още две малолетни деца, съда намира, че не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.

Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".

Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от 5 неизтърпяната част от наложеното му наказание.