Определение № 23120 от 19.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23120 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511700 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 31.07.2025 г., подадена от Б. Р. И. срещу определение №30892 от 21.07.2025 г., постановено по гр.д. №40160/2025 г. по описа на СРС, 143 състав, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 80 лв.

Частният жалбоподател оспорва така постановеното определение, като излага, че СРС не е взел в предвид здравословното състояние на ищцата и съпруга й, нито разходите им, включително влошеното им здравословно състояние, като не е отчетено, че двамата съпрузи нямат спестявания, нито друго имущество, освен декларираните МПС, апартамент и месечни доходи от пенсия. Сочи, че според данните на НСИ необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот към края на м. март 2025 г. е 1521 лв.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а искането по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважено.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Пред СРС, 143 състав, е образувано гр.д. №40160/2025 г., въз основа на искова молба, подадена от Б. Р. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени на ищцата неимуществени вреди от неправомерна обработка на лични данни, в периода 09.03.2020 г. – 18.09.2023 г., ведно 1 със законната лихва от 09.03.2020 г. до окончателното плащане.

С обжалваното определение №30892 от 21.07.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, в размер на 80 лв., в производството по гр.д. № 40160/2025 г. по описа на СРС, като е приел, че от представената декларация, ищцата получава месечен доход от пенсия в размер на 914 лева, омъжена е, като съпругът й получава месечен доход от 1600 лева, и при общ месечен доход за домакинството от 2500 лв., притежавано собствено жилище и МПС, то и сумата от 80 лв., дължима за държавна такса, е възможно да бъде внесена.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Пред СРС е представена декларация по чл. 83, ал. 1 ГПК, според която ищцата получава месечен доход от пенсия, в размер на 914 лв., притежава апартамент от 90 кв.м., лек автомобил, произведен 2002 г., а съпругът й получава месечен доход от 1600 лв. Посочено е, че ищцата страда от заболяване (сърдечна недостатъчност и диабет), налагащо месечен разход от 250 лв., а съпругът й страда от заболяване, за което се налага да разходва по 100 лв. месечно.

При така очертаното имуществено състояние съдът споделя крайния правен извод на СРС за финансова възможност ищцата да внесе държавна такса от 80 лв. За 2025 г. прагът на бедността е определен на сумата в размер на 638 лева месечно, над който праг се явява полученият от ищцата доход, дори и след приспадане на ежемесечните разходи за лекарства, като следва да се отчита, че съпругът й получава доход в размер на 1600 лв., а разходва 100 лв. за лекарства. Съпрузите имат общо жилище и поддържат МПС, което независимо, че е доста остарял модел, сочи, че имат финансови възможности.

Следва да се отбележи, че ищцата е внесла 15 лв. държавна такса за разглеждането на подадената въззивна жалба, което опровергава твърденията й за изначална невъзможност да внесе държавна такса по делото, дори и в намален, частичен, размер.

От друга страна, искането за освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски, следва да се уважи при съобразяване на всички обстоятелства по делото, които преценени в своята съвкупност еднозначно и безпротиворечиво да доказват невъзможност на лицето да внесе държавна такса и/или да поеме разноски още при образуването на производството. Когато обаче доходите на страната и естеството на вземането му водят до извод, че при полагане на дължимата 2 грижа и добросъвестно упражняване на процесуалните си права, е налице възможност да бъде внесена дължимата държавна такса, дори и това да стане поетапно в производството, нито интересите на ищеца, нито интересите на правосъдието, биха могли да обусловят извод за основателност на молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК.

По аргумент от чл. 274, ал. 4, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 от ГПК, настоящото определение не подлежи на обжалване, тъй като решението по материалноправния спор, висящ пред СРС, не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №30892 от 21.07.2025 г., постановено по гр.д.

№40160/2025 г. по описа на СРС, 143 състав, с което е оставена без уважение искането на ищцата Б. Р. И. за освобождаването й от заплащането на държавна такса в размер на 80 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3