Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1212 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65258/2024
Вид
Решение № 1212
Подписан
21.01.2026
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110165258 по описа за 2024 година

Ищецът „Скания България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.

Герман, ......... твърди, че въз основа на Договор за ремонт и поддръжка № ....../28.05.2018 год. за абонаментно сервизно обслужване на транспортно средство с шаси: ........; Договор за ремонт и поддръжка № ...../27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: .......; Договор за ремонт и поддръжка № ......./27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: ......., сключени с ответника „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, ......., ........, Бизнес сграда „Галчев холдинг“, изпълнил възложената работа – абонаментно сервизно обслужване, за което издал следните фактури: №№ ........../16.05.2023 г.,

........./19.06.2023 г., ........./18.07.2023 г., ......../17.08.2023 г., ........./18.09.2023 г., ........./17.10.2023 г., ........./17.11.2023 г., ........../18.01.2024 г. и ........../19.02.2024 г. Доколкото плащане не постъпило, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 17 774,35 лв., представляваща неплатени възнаграждения по горецитираните договори, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 32153/2024 г., по описа на СРС, 72 състав.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва искa по основание и размер. Счита, че не е ясно посочен начинът на формиране на претендираните суми, както и че разбивките им не кореспондират на месечната цена за ремонт и поддръжка на едно транспортно средство, определена в чл. 2.2 от договорите. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца по процесните договори, тъй като същият не е предоставял услуги по ремонт и поддръжка на посочените в договорите МПС-та за съответните периоди, за които е начислявал месечна такса по посочените фактури. Сочи, че договорите между страните имат 1 характер на абонаментни договори за ремонт и поддръжка на МПС-та, придобити от ответника по силата на сключени договори за финансов лизинг със „Скания файнанс България“ ЕООД. Твърди, че от началото на месец май 2023 г., ищецът неоснователно преустановил изцяло извършването на услугите по договорите, като отказал да изпълнява каквито и да било заявки за обслужване на транспортните средства, като при всяко искане за сервизно обслужване на процесните МПС-та, представители на ищеца заявявали, че потребителските акаунти на ответното дружество като клиент, са „заключени“ във вътрешната софтуерна система на „Скания България“ ЕООД, поради което не е възможно да се приемат/регистрират и изпълняват заявки за ремонт и поддръжка на МПС-тата. Въпреки това, ищецът продължавал да начислява такси за абонаментна поддръжка до изтичане срока на договорите. Посочва, че с факта на неизпълнение от страна на ищеца, е настъпил незабавен прекратителен ефект спрямо процесните договори, като се позовава на чл. 8.4 от същите. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение на ответника да плати възнаграждение за предоставена от ищеца услуга.

По делото са безспорни обстоятелствата относно сключени между страните Договор за ремонт и поддръжка № ....../28.05.2018 год. за абонаментно сервизно обслужване на транспортно средство с шаси: ........; Договор за ремонт и поддръжка № ...../27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: .......; Договор за ремонт и поддръжка № ......./27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: ........ По силата на договорите ищецът се задължил да извършва сервиз и поддръжка на превозното средство, предмет на договора, срещу заплащане от ответника на месечна вноска в посочения във всеки договор размер, съответно в размер на: 501.95 лв. без ДДС, 400 лв. без ДДС и 500 лв. без ДДС. В чл. 6 от договорите е предвидено заплащането да се извършва въз основа на издадена от Скания фактура за текущия месец. Плащането се извършва в 30-дневен срок. В чл. 6, ал.3 са уредени хипотези на промяна на възнаграждението, включително при инфлация над 4%. Срокът на договорите е 60 месеца. Т.е. срокът по първия договор е изтекъл на 28.5.23 г., а на останалите – на 27.5.24 г.

По делото са представени следните фактури относно процесните вземания /останалите съдът не обсъжда, тъй като не са предмет на претенцията/: №№ ........../16.05.2023 г., ........./19.06.2023 г., ........./18.07.2023 г., ......../17.08.2023 г., ........./18.09.2023 г., ........./17.10.2023 г., ........./17.11.2023 г., ........../18.01.2024 г. и ........../19.02.2024 г., във всяка от които са начислени месечни такси за ремонт и поддръжка, както и по 30 лв. на МПС за тахографска услуга. За последната в съдебно заседание ищецът е представил Споразумение за абонамент от 5.12.2019 г., уточнявайки, че въз основа на него претендира тахографските услуги.

Ответникът не е оспорил получаването на фактурите през съответните месеци, за които са издадени.

2

Предмет на исковете е задължението на ответника за плащане на договорената абонаментна цена по трите договора за ремонт и поддръжка. Ето защо не следва да се обсъжда дължимостта на цената на тахографските услуги, тъй като не е част от задълженията по трите процесни договора, въз основа на които ищецът претендира вземанията си /уточнено в заповедното и исковото производство, като се има предвид, че установителният иск е допустим само за вземанията по заповедта, а имено цената по трите договора, както и че фактурите, които обективират вземанията, не са основанието за плащането им/.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по повод договорите за ремонт и поддръжка, в рамките на срока на действието им. По отношение на договора от 28.5.2018 г., този срок е изтекъл на 28.5.23 г. С изтичане на срока и при липса на доказателства за продължаване действието на договора по уговорения от страните начин /с писмено искане преди изтичане на срока/, следва да се приеме, че облигационната връзка по него е преустановена. Т.е. след месец май 23 г. ищецът не е имал основание да начислява абонаментна такса за МПС с шаси .........

Останалите два договора са действали през периода, за който се претендират неплатените месечни възнаграждения, които клиентът не е оспорил след получаване на фактурите. Не се доказа и твърдяното от ответника неизпълнение, което да го освободи от задължението му за абонаментната цена.

Отделно от това, ответникът с подписването на споразумението от 22.4.25 г. извънсъдебно е признал процесните вземания.

Извънсъдебното признание винаги следва да се преценява съобразно всички събрани по делото доказателства.

Преценени заедно, те обуславят извод за дължимост на абонаментната цена в посочените погоре размер и период, а именно: по фактура ........../16.05.2023 г. - 1742.52 лв. без ДДС, по фактури ........./19.06.2023 г., ........./18.07.2023 г., ......../17.08.2023 г. - 1118.63 лв. без ДДС, по фактура № ........./18.09.2023 г. – 1118.63 лв. без ДДС, по фактури № ........./17.10.2023 г., ........./17.11.2023 г., ........../18.01.2024 г. и ........../19.02.2024 г. /в които не е начислена абонаментна цена за МПС с шаси ......../ - 1118.63 лв. без ДДС.

С изтичане на срока за плащане, е настъпила изискуемостта на задълженията.

Тъй като ответникът не доказа плащане, предявеният иск следва да се уважи до сумата от 10691.56 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски в исковото производство за държавна такса 355.49 лв. и адвокатско възнаграждение 2760 лв. дължими са 1874.02 лв.

Относно разноските в заповедното производство, съразмерно се дължат 1874.02 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Скания България“ ЕООД, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление с. Герман, ........., искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, че „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, ......., ........, Бизнес сграда „Галчев холдинг“, ДЪЛЖИ сумата 10691.56 лв. /равняваща се на 5466.51 евро/, представляваща цена за абонаментно сервизно обслужване въз основа на Договор за ремонт и поддръжка № ....../28.05.2018 год. за транспортно средство с шаси: ........; Договор за ремонт и поддръжка № ...../27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: ....... и Договор за ремонт и поддръжка № ......./27.05.2019 год. за транспортно средство с шаси: ......., съгласно следните фактури: №№ ........../16.05.2023 г., ........./19.06.2023 г., ........./18.07.2023 г., ......../17.08.2023 г., ........./18.09.2023 г., ........./17.10.2023 г., ........./17.11.2023 г., ........../18.01.2024 г. и ........../19.02.2024 г., ведно със законната лихва считано от 29.05.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32153/2024 г., по описа на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10691.56 лв. до претендираните 17774.35 лв.

ОСЪЖДА „Галчев Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, ......., ........, Бизнес сграда „Галчев холдинг“, ДА ЗАПЛАТИ на „Скания България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Герман, ........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1874.02 лв. /равняваща се на 958.17 евро/ разноски в исковото производство и сумата от 1874.02 лв. /равняваща се на 958.17 евро/ разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4