Определение № 5281 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5281 гр. София, 18.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002103085 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Н. А. против част от решение № 107/29.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 120/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1420/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 1298/24г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка от незаконното обвинение по повдигнато му обвинение за извършване на три престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, по което е оправдан с присъда № 148/14.07.2022г., постановена по НОХД № 3171/21г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в сила на оправдателната присъда 23.01.2023г. до окончателното плащане на задължението.

В частите, с които след частична ревизия на първоинстанционния съдебен акт е постановено въззивно решение, с което предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 26000 лева, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане за допускане на касационно обжалване и постановяване на решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения.

1

Касационният жалбоподател Прокуратурата на Република България поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като не е обсъдил подробно и в съвкупност данните по делото за издадена на 07.06.2022г. заповед за незабавна защита по гр.д. № 7228/2022г. по описа на ВРС, с която са постановени мерки за закрила на основание чл. 18 от ЗЗДН срещу ищеца; че с Решение № 238/19.09.2023г. по НОХД № 385/2023г. на ВОС ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание „глоба“, както и наличието на предходно осъждане с Присъда № 164/15.03.2012г. по НОХД № 2680/2011г. на ВРС, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал.

1 от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“. Или макар и да са отчетени, те са обсъдени несъответно на конкретната личност, като са присъдени и обезщетения за вреди, които не са в причинна връзка с воденото производство. Поддържа, че пряката причинна връзка в хипотезите на ЗОДОВ е налице само когато вредата е сигурна закономерна последица и задължително директно следствие от незаконно повдигнато обвинение, без което обвинение вредата е нямало да възникне изобщо. Когато вредата не се дължи единствено и основно на факта на воденото срещу ищеца наказателно производство или когато е опосредена от други и допълнителни фактори, причинно-следствения процес не може да се приеме за осъществен.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. К. Д., чрез процесуален представител адв. М. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2021г. по ДП № 847/20г. по описа на ІІІ РУ-Варна ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на три престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК: за това, че на 23.04.2020г. в [населено място] се заканил на К. И. Д. с убийство против нейната личност; на два пъти за времето от 22.04.2020г. до 23.04.2020г. в [населено място] се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност и тази на ближните му и за това, че 2 на 22.04.2020г. в [населено място] се заканил на Д. М. Я. с убийство против нейната личност.

На ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“. По внесен на 04.08.2021г. обвинителен акт за извършването на описаните три престъпления е образувано НОХД № 3171/21г. по описа на ВРС, с присъда № 148/14.07.2022г. по което ищецът бил признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения. С определение от същата дата е отменена наложената му мярка за неотклонение „подписка“. Постановената от ВРС присъда е обжалвана и с решение № 20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД № 1219/22г. на ВОС, влязло в сила на датата на постановяване, присъдата на ВРС била потвърдена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. /съпруга на ищеца/ и С. Д.

/дъщеря на ищеца/ за доказани приел понесените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение – затворил се в себе си, станал раздразнителен, избухлив, затворен и мрачен, не можел да спи, както е и понастоящем; измъчвал се от това, че го обвиняват в убийство, че го третират като престъпник; променила се интимността между съпрузите, както и отношенията с приятели и близки, не искал да излиза и да се вижда с хора; станал угрижен, не обръщал внимание на внуците си; започнал да пуши; не можел да преживее, че са му снели отпечатъци; спрял да се радва на живота, постоянно се оплаквал, като че ли все едно не му се живее. Обвинението се е отразило на ищеца и чисто физически – отслабнал видимо, здравословно не бил добре, вдигал кръвно, спрял да си обръща внимание, да ходи на лекар.

От прието заключение на СПЕ за установено приел, че по повод воденото наказателно производство ищецът споделил, че през последните четири години няма други събития в живота си, които да опише като „травматични“, а резултатите от психологическото изследване установили дисхармоничност на личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване на факторите, предизвикващи тревога, като е налице нарушение в обичайния статус. Най-тежко /като най-обидно и унизително/ от ищеца се отчита като събитие с негативен характер полицейската му регистрация, сериозната загуба на тегло /около 20 кг/, нарушения сън, които са налични и към настоящия момент по негови твърдения. Воденото дело е повлияло на ищеца до степен, в която е бил нарушен обичайният стереотип в ежедневието му, изпитвал е негативни емоции, като периодът е бил достатъчно дълъг, за да се оформи едно дълготрайно емоционално състояние с негативен характер. Налице е съхранена ситуативна тревожност и страх, които са налични и понастоящем. Депресивната скала очертава нарушаване на позитивните процеси, съхранена тревожност и страх, които са налични и към настоящия момент, но резултатите не са достатъчни, за да се направи обосновано заключение, че е необходима клинична намеса.

Точна прогноза за заличаване на негативните емоции не може да се направи, тъй като те са трайно съхранени в личността на ищеца.

Въз основа на тези факти и след съвкупна преценка на събраните доказателства, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в случая следва да се определи в общ размер на 10 3

000 лева. Обосновал, че в резултат именно от воденото наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на три престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - накърнени чест и достойнство, изживени силна напрегнатост, тревожност, обида, затваряне в себе си, отчуждаване от познати и семейство, както и психосоматични симптоми като безсъние, неотшумели окончателно и понастоящем, макар и с постигнато известно подобрение в психо-емоционалното му състояние. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди отчел естеството и вида на повдигнатото обвинение – ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на три отделни престъпления, всяко с предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, съставляващи тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; производството се е развило в период от 1 г., 8 м. и 27 дни, който срок приел, че не би могъл да бъде определен като неразумен съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Посочил, че няма част от него, която да е следствие от процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ищеца в хода на наказателното производство - същият се е явявал лично във всички проведени открити съдебни заседания /проведени общо пет пред ВРС, както и едно о.с.з. пред ВОС/; съобразил, че ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи в хода на цялото досъдебно производство, където спрямо него са били извършвани процесуалноследствени действия, но те не са били с изключителен интензитет /извършен разпит на 20.08.2020г., привличане като обвиняем на 27.04.2021г., разпит в качеството му на обвиняем също на 27.04.2021г. и предявяване на обвинението на 11.06.2021г./. За неоснователни приел възраженията на ответника, че не следва да носи отговорност за срока на наказателното производство в неговата съдебна фаза. Отчел, че тази фаза се е развила именно поради повдигане и поддържане на обвинението от прокуратурата в две съдебни инстанции.

Съобразил в същото време, че по отношение на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” за срока от 27.04.2021г. до 14.07.2022г., която сама по себе си не се е отразила на обичайния му начин на живот, както и извършената полицейска регистрация на 27.04.2021г., включваща дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК. Въззивният съд е взел предвид също, че до повдигане на процесното обвинение през 2021г., ищецът не е бил осъждан, но е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с присъда от 15.03.2012г. по НОХД № 2680/11г. по описа на ВРС, с наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за извършено през 2007г. документно престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Макар и същият да е реабилитиран, приел, че следва да се отчете обстоятелството, че процесното наказателно производство не е първият досег на ищеца с правозащитните органи. Съобразил е, че извън наложеното административно наказание по делото няма данни същият да се е ползвал в обществото с недобър морален облик. Посочил, че няма данни на обвинението да е дадена публична гласност чрез публикации в пресата, нито се установява от ангажираните доказателства същото да е станало достояние на изключително широк кръг от обществеността, още повече, че ищецът не е публично известна личност, но безспорно е станало достояние на даден кръг от неговите близки родственици и познати. Отчел липсата 4 на доказателства, установяващи семейството на ищеца /съпруга, деца, внуци/ да са се отдръпнали от него, а обратно, той е чувствал тяхната безусловна подкрепа и същите са били уверени в неговата невинност. Приел, че не е установено също наказателното производство да се е отразило негативно на ищеца в професионален план. Отбелязал, че при обясненията си пред вещото лице ищецът е посочил, че е завършил СМУПазарджик, а свидетелката Д. е посочила, че съпругът й е бивш полицай, което от своя страна отчел като допринасящо обвинението да има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера. Обобщил, че обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за репарирането на доказаните неимуществени вреди и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост при отчитане на особеностите на конкретния случай, в който смисъл постановил и крайния си акт.