Решение № 12 от 14.04.2025, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Ивайловград, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Михаил Т. Митрев като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20255650200002 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

Обстоятелства по жалбата:

Подадена е жалба от Х. Ю. Х. с ЕГН ********** с пост. адрес гр. К., ул.

„А. И.“ № **, чрез адв. М. Б. от АК – Кърджали, с посочен съдебен адрес – гр.

К., ул. „Г.Б.“ № ** – кантора на адв. М. Б. против наказателно постановление (НП) № 24-0276-000108/09.12.2024 г. на Н-к РУ – Ивайловград при ОДМВР – Хасково, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр. 1 – во от ЗДвП му е наложена глоба в р-р на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 28.09.2024 г. в 10.53 часа в община Ивайловград, на път втори клас 59 км. 93+850 м. от РПМ, общ. Ивайловград, УП „Пенсионерска чешма“, в посока на движение гр. К. е управлявал собствения си лек автомобил „Н.Т.“ с рег. № * **** **, което е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗдвП на 20.08.2024 г.

Деянието е било квалифицирано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно бил нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Изтъква се , че жалбоподателят не бил уведомен по никакъв начин, че регистрацията на автомобила му е прекратена на някакво основание. Сочи се, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като собственика бъде уведомен за това, като в случая това не било сторено от компетентния 1 орган, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, във връзка с чл. 18б, ал.1, т. 8 от свързан подзаконов акт – Наредба І – 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, а именно, че служебното прекратявана на регистрацията по реда на чл. 143, ал.10 от ЗдвП става след уведомление от ГФ по чл. 574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в чл. 18б от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.

Моли процесното НП да бъде отменено ката незаконосъобразно, ведно с всички законови последици от това. Претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в р-р на 500 лв., по представен договор за правна защита и съдействие

АНО не се явява, не се представлява. В писмото с което изпраща жалбата на съда взема становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. Моли, в случай, че претендираните адвокатски разноски са в р-р над определения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса.

Правни съображения:

Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

НП е връчено на жалбоподателя на 16.01.2025 г., като жалбата е постъпила в РС – Ивайловград на 23.01.2025 г., чрез РУ – Ивайловград при ОДМВР - Хасково където е заведена под вх.№ 276000-120/21.01.2025 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че жалбата е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, в частта, относно наложената глоба в р-р на 200 лв. и производството следва да бъде прекратено в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН, ал.1 в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.

Съгласно ал.2 от същия член, в случаите по ал. 1, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното 2 постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63 г от ЗАНН, а съгласно ал.3, когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б от ЗАНН.

В случая, видно от представените доказателства към административнонаказателната преписка, и по-конкретно в Картона на наказателното постановление е записано, че глобата е платена на 17.01.2025 г.

– онлайн. Това наложи да бъде разпоредено изрично запитване дали глобата е платена до ОДМВР – Кърджали, откъдето с писмо вх. № 522/04.03.2025 г. е получен отговор, че НП е платено он - лайн на дата 17.01.2025 г. с отстъпка в р-р на 160 лв.

Производството следва да продължи само по отношение наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В тази й част жалбата е допустима, а преценена по същество е основателна.

Както в чл. 143, ал.10 от ЗДвП, така и чл. 18б от посочената по – горе Наредба І – 45 от 24.03.2000 г е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал.10 от КЗ задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ГФ уведомява компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България да прекратят регистрацията на моторното превозно средство.

В случая липсват доказателства, че жалбоподателят като собственик на МПС, изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. Нещо повече – според чл. 143, ал.10, изр. 1 – во, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. това е задължение на органа, който прекратява служебно регистрацията. В тази връзка е разпоредено запитване до ОДМВР – Кърджали, в резултат на което е получен отговор, че на собственика на лек автомобил „Н.Т.“ с рег. № * **** **, не е изпратено уведомително писмо за прекратявана на регистрацията на превозното средство.

3

В тази връзка липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент, че санкционираното лице е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

В тази насока е и ТП № 2 от 25.04.2023 г. на ОС от НК на ВКС по тълк. дело № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което „не се наказва с предвиденото в чл. 75, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно в тази му част, поради което същото подлежи на отмяна.

По разноските:

На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В конкретния случай в представеното по делото адвокатско пълномощно е посочена сумата от 500 лв. Не се представят доказателства за други разноски.

В Писмото при изпращане на жалбата до съда от РУ – Ивайловград се моли, в случай, че претендираните адвокатски разноски са в р-р над определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а чл. 7, ал.2, т.1, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв. Ето защо, съдът счита, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно и с оглед искането на насрещната страна, следва да бъде редуцирано до размер от 400 лв.

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета 4 на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ОДМВР – Хасково, в чиято структура попада РУ – Ивайловград.

Водим от горното, на осн. чл. 63г, вр. чл. 79, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и, ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата като НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта, с която с наказателно постановление (НП) № 24-0276-000108/09.12.2024 г. на Н-к РУ – Ивайловград при ОДМВР – Хасково, на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр. 1 – во от ЗДвП на Х. Ю. Х. с ЕГН ********** с пост. адрес гр. К. е наложена глоба в р-р на 200 лв., поради влизането му в сила в тази част на 17.01.2025 г. – датата на плащане.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 24-0276-000108/09.12.2024 г. на Н-к РУ – Ивайловград при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр. 1 – во от ЗДвП на Х. Ю. Х. с ЕГН ********** с пост. адрес гр. К. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седалище и адрес на управление – гр.

Хасково, бул. „България“ № 85, да заплати на Х. Ю. Х. с ЕГН ********** с пост. адрес гр. К. разноски за адвокатско възнаграждение в р-р на 400 (четиристотин) лв.

Решението има вид на определение в частта, в която се оставя без разглеждане жалбата за наложеното наказание „глоба“ и се прекратява производството, като в тази му част подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.