Решение № 904 от 19.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500674 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 694/15.02.2021г. от В. Ж. Р. срещу решението на ВРС- VIIIс-в № 18/22.01.2021г по гр.д.№ 11085/2020г, в частта, с която с което е отхвърлен искът за присъждане на издръжка за разликата над 162,50лв до претендираните 250лв, дължима от Ж. Д. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул.

„Вл.Варненчик" № 95 ет.6 ап.29, в полза на детето В. Ж. Р. ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка К. В. К. ЕГН **********, двете с адрес: гр.Варна ул.„Калофер" № 2А ет.3 ап.3.

Счита постановеното решение в обжалваната част за неправилно и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за уважаване изцяло претендирания размер.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 1890/11.03.2021г от Ж.

Д. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждането на сторените по делото разноски.

Контролиращата страна ДИРЕКИЯ „СОЦИЛАНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА , редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата

1

В исковата молба К. В. К. излага, че двамата с ответника са родители на детето В. Ж.

Р..

С решение № 1249/12.04.2010 по гр.д.№ 8941/2009 на ВРС-XVIс-в бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната си дъщеря в размер на 80лв.

От решението са изминали повече от 10г, през което време са изменени в голяма степен потребностите на детето.

Към момента В. е на 13г и са увеличени разходите за отглеждането й. Поддържа, че през учебната 2019/2020 г. детето е било в седми клас, което наложило да се подготвя допълнително за националното външно оценяване. За целта В. посещавала частни уроци по български език и математика, разходите за които възлизали ежемесечно на сумата 320лв.

Към настоящия момент и с оглед на постигнатите отлични резултати момичето е ученичка в „Първа езикова гимназия"-гр.Варна. Това наложило покупката на униформи, учебници и помагала.

Твърди се, че се наложи и допълнителни неотложни разходи, свързани със здравословното състояние на детето. От м.август 2019г по препоръка на зъболекаря на детето било започнато лечение при ортодонт, което ще продължи повече от две години и ще струва около 4500лв.

С оглед on-line обучението детето започнало да се оплаква от болки в гърба и кръста и затова след консултация с личния й лекар, било препоръчано да посещава лечебна гимнастика, за която майката месечно заплащала сумата 100лв.

Наложило се и покупката на нови очила.

Излага, че присъдената издръжка в размер на 80лв била крайно неадекватна, доколкото е почти два пъти по-ниска от минималната такава. Същата не е в състояние да покрие дори и най-елементарните разходи на момичето.

Твърди се, че ответникът работи и получава постоянни доходи и затова за него не представлява трудност заплащането на по-висок размер на издръжката на дъщеря им В..

По изложените съображения моли за постановяване на решение за изменение размера на издръжката, определен с решение № 1249/ 12.04.2010г по гр.д.№ 8941/2009г по описа на ВРС-XVIс-в, като бъде увеличена от 80лв на 250лв месечно, считано от датата на подаване на ИМ в съда - 8.09.2020г до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Ответникът Ж. Д. Р. е депозирал писмен отговор на ИМ в срока по чл.131 ал.1 ГПК, в който поддържа становище за допустимост и частична основателност на предявения иск.

2

Твърди, че от раждането да детето до настоящия момент майката е препятствала пълноценните му отношения и контакти с детето.

Оспорва твърденията за извършени разходи в полза на малолетната за лечение при ортодонт, покупка на очила и заплащане на лечебна гимнастика. За времето, през което били направени тези разходи, не бил уведомен от майката за нито един от тях, нито като необходимост и целесъобразност, нито като възможност съответният разход да бъде обсъден и съответно бащата да участва в неговото реализиране и заплащане. Твърди, че тези разходи са направени от насрещната страна, защото същата е считала, че може да си го позволи в този момент.

Поддържа, че не по собствено желание е бил лишен от възможността да полага ежедневни грижи за момичето.

Доколкото имал възможност, полагал необходимите грижи и внимание, като купувал дрехи, книги, правил е подаръци на дъщеря си за рождените и именните дни, за Коледа, Нова година, деня на детето, Великден.

Излага, че редовно заплаща определената със съдебното решение издръжка.

Предвид естеството на трудовата му заетост по време на постановяване на съдебното решение и честото му отсъствие от страната, между страните била постигната договорка издръжката да бъде заплащана еднократно като обща сума.

Поддържа, че е платил изцяло дължимата съгласно решението издръжка до края на календарната 2020г в размер на 960лв.

Посочва, че нямал сключен трудов договор, а получаваният от него годишен доход е резултат само от изпълнението на функциите му на съдебен заседател към Окръжен съд Варна.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъда отхвърлен за разликата над 152,50лв /минималният размер на издръжката/ до претендираните 250 лв.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане"-гр.Варна е депозирала молба, в която посочва, че искането за увеличение на издръжката е в интерес на детето и моли съдът да определи размера на дължимата издръжка.

Така предявените обективно кумулативно съединени главен и акцесорен искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и 3 по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

На осн.чл.146 ал.1 т.3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че К. В. К. и Ж. Д. Р. са родители на детето В. Ж. Р., р.4.01.2007г, както и че с решение № 1249/12.04.2010 по гр.д. № 8941/2009 на ВРС-XVIс-в упражняването на родителските права по отношение на детето В. са били предоставени на майката К.К., а бащата Ж.Р. е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 80лв месечно за детето В., което към него момент е било на 2 години.

Не е спорно, а и от представената сл.бележка от 14.07.2020г се установява, че детето В. е записана за ученичка в VIIIкл на Първа езикова гимназия за учебната 2020/2021г.

Ноторно известно е необходимостта от дрехи, обувки, учебници и помагала, съответни за всяка година от бързо изменящото се развитие на детето, както във физическо, така и в интелектуално отношение, съответно за всеки следващ прогимназиален и гимназиален клас. В тази връзка са представени множество фискални бонове и фактури, установяващи разходи по посочените пера, чиито размери не надвишават обичайните. Освен тях са представени доказателства, свързани със специфични потребности на детето, като например за диоптрични очила, за ортодонтско лечение, средства за комуникация и пр. Що се отнася до представените доказателства за извършени допълнителни разходи за закупувани специфични стоки, като напр. спортно долнище, спортен сутиен и др., които са на значителна стойност, същите очевидно са свързани с препоръчаните от лекуващия лекар занятия с лечебна физкултура. Последните, очевидно не са свързани със задоволяване на каприз, а са обусловени от бързо настъпващите изменения във физическото развитие на детето и настъпилата понижена двигателна активност на децата като последица от продължителното провеждане на учебните занятия он-лайн. Ето защо намира доводите на ответника в тази насока за несъстоятелни.

Твърденията на бащата, че доколкото имал възможност, полагал необходимите грижи и внимание, като купувал дрехи, книги, правил е подаръци на дъщеря си за рождените и именните дни, за Коледа, Нова година, деня на детето, Великден, не са подкрепени с доказателства. Освен това, следва да се посочи, че подаръците за лични празници не са част от месечната издръжка, а проява на лично отношение и внимание към роднини и близки лица, включително и към собственото си дете.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

По основателността на претенцията.

Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за разлика от това по чл.144 СК.

С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от 4 нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от ППВС № 5/1970/.

Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи, имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС № 146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно състояние, които са винаги обективни и конкретни.

Тъй като ИМ е подадена през 2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС № 331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв, респ.

162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска възраст.

За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства: трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в полза на детето В. е била определена с влязло в законна сила решение от 2010г в размер на 80лв, считано от датата на предявяване на ИМ, когато детето е било на 3 години.

Към датата на подаване на настоящата исковата молба 8.09.2020 В. е имала навършени 13год и 8мес. Следователно, изминалият период повече от десет години, през който детето е пораснало значително и това се е отразило върху неговото физическо развитие, съответно от нужди от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученичка в гимназия/, което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски 5 транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от социален характер.