Определение № 10501 от 04.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10501 гр. София, 04.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №

20241100102473 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 24103 от 29.02.2024 г. от Е. Х. В. срещу С. Л. П. и И. Д. П..

В исковата молба се твърди, че на 16.04.2013 г. ищецът е сключил с ответниците договор за покупко - продажба на собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 64, в гр. София, кв. „*******, с площ 84,90 кв.м., описан в нотариален акт № 2, том 2 по нот. дело № 145 от 2013 г. Ищецът поддържа, че за да се стигне до тази сделка С. Л. му е обещал да „спаси“ единственото му жилище посочено по горе, защото преди това на 10.08.2012 г. ищцата Е. В. е сключила договор с небанкова организация – „В.К.“ ООД в размер на сумата от 30 000 лв. Тъй като лихвите по отпуснатия й кредит, както и неустойката (0,1% дневно) са високи, връщането на кредита станал непосилно за ищцата. С. Л. обещал, че щял да изтегли кредит от банкова институция (конкретно от „Банка ДСК“ ЕАД) близък до размер на кредита на ищцата, като впоследствие срещу задължение да му върне така изтегления кредит, С. П. ще прехвърли обратно апартамента. При тези условия, Е. В. се е съгласила да извърши продажбата на 16.04.2013 г.

В исковата молба се сочи, че след като му е прехвърлила собствеността върху имота, С. П. действително е изтеглил кредит, но не до размера, до който са се договорили (50 000 лв.), а в четворно по-голям размер от дълга й към „В.К.“ ООД, а именно от 112 900 лв. Не само, че не била спазена тази уговорка, но последният отказал да прехвърли обратно апартамента, в който ищцата живее със семейството си и майка си. Многократно ищцата е искала от П. да изпълни договореното с нея, а именно срещу надлежно задължаване към него да изплати изтегления от него кредит, до размера послужил съответно за погасяване на дълга на ищцата към „В.К.“ ООД, да й прехвърли обратно собствеността върху имота.

Ответникът не само, че отказал, но и започнал да твърди, че я е бил пуснал в имота под наем.

Ето защо, ищцата моли да бъде призната по отношение на ответниците, покупко продажбата от 16.04.2013 г. е нищожна, защото е сключена при заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД. С разпореждане от 10.04.2024 г. на ищеца са дадени следните указания да отстрани противоречието между фактическите твърдения и петитума на исковата молба, като в тази връзка съобрази, че изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба (излагат са обстоятелства, свързани с продажба с уговорка за изкупуване – иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона, вр. чл. 209 ЗЗД), не съответстват на петитума на исковата молба иска се прогласяване нищожност на продажбата поради заобикаляне със закона - нищожност по чл. 26, ал.1, пр. II ЗЗД (което обуславя твърдения за постигане на забранена от закона цел 1 с позволени средства, каквито няма във фактическата част на исковата молба).

Със същото разпореждане, е постановено да се изискат от СГС, I ГО, 14 и 3 състав, заверени преписи от съдебните решения и исковите молби, по гр.д. № 7147/2015 г. на СГС, I ГО, 14 състав и гр.д. № 2364/2019 г. на СГС, I ГО, 3 състав.

С писмена молба от 25.04.2024 г. ищцата сочи, че забранената цел на процесната продажба е вещта да не остане в собственост на купувача, а впоследствие да бъде върната.

Сочи си, че е житейски нелогично на същата дата, на която е изповядана сделката да бъде сключен и договор за наем между страните. Поддържа се, че настоящия иск е предявен на различно основание, така както е прието в определение от 09.08.2023 г. на ВКС.

Настоящият състав, след анализ на твърденията на настоящата искова молба и уточнителната такава, че правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. (нищожност поради противоречие със закона). Съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация, а следва да даде такава, като съобрази изложените факти. В случая, предявеният иск се субсумира под нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 209 ЗЗД, като безспорно предявените факти са за нищожност поради сключването на договор с уговорка за изкупуване. Определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Юридическата формулировка е задължение на съда, а не на ищеца. (така решение № 199/23.10.2015 г., постановено по гр.д. № 369/2015 г. на ВКС, III Г.О.)

В тази връзка съдът съобрази, че по такъв иск вече е разгледан между страните, като е налице влязло в сила решение по гр.д. № 7147/2015 г. на СГС, I ГО, 14 състав.

Следователно претенцията е недопустима с оглед наличието на сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл. 298, ал. 1 от ЗЗД, което препятства образуването на нов процес при същите факти и същия иск – обявяване на сделката за нищожна. Още повече, след това е образувано повторно и друго производство - гр.д. № 2364/2019 г. на СГС, I ГО, 3 състав, с напълно идентични твърдения в исковата молба, което също е приключило.

Възможността да се заведе ново дело на същите фактически основание, би означавало, че по всяко време, ищецът може в неопределен период от време, да заявява идентични претенции, като релевира различни предложения на чл. 26 ЗЗД, което противоречи на принципа на правната сигурност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 298 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 2473/2024 г. по описа на СГС, І Г.О., 16 състав, като недопустимо на основание чл. 298, ал. 1 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2