Решение № 349 от 12.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. ХАСКОВО, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500816 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по изп.д. № 20238750400372 и обективирани в разпореждане от 13.06.2023 год., с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, заплатено от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.

Постъпили са възражения от адвокат М. Г. – пълномощник на взискателя – адвокат П. И. П., със съображения за неоснователност на жалбата.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ ЗаХ. Запрянов със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело

№

20238750400372 по описа на ЧСИ ЗаХ. Запрянов е образувано по молба от 17.05.2023 год., подадена от адвокат М. Г. – пълномощник на взискателя – 1 адвокат П. И. П. и приложен към нея изпълнителен лист от 05.05.2023 год., издаден по гр.д. № 1847 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, с който „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София е осъден за заплати на адвокат П. И. П., сумата от 667 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за определяне и присъждане в полза на взискателя на разноски по изпълнението в размер на 400 лева – възнаграждение за адвокат, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023 год.

С разпореждане от 18.05.2023 год. на съдебния изпълнител са приети разноски по изпълнението в размер на 400 лева – адвокатски хонорар, съгласно искането на пълномощника на взискателя, направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 22.05.2023 год. на длъжника по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение на парично задължение в общ размер на 1 349.43 лева, включващ и приетите разноски от 400 лева – възнаграждение за адвокат, с възможност за заплащане на сумата в двуседмичен срок от връчване на поканата.

С констативен протокол от 26.05.2023 год., съдебният изпълнител е разпределил постъпилата от длъжника сума в размер на 1 349.43 лева, приведена по сметка на ЧСИ на 25.05.2023 год., от която в полза на взискателя е разпределена сумата от 1 067 лева, включваща 667 лева – дължима по изпълнителния лист и 400 лева – възнаграждение за адвокат.

На 02.06.2023 год. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лева, а пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – определена по съразмерност.

С разпореждане от 13.06.2023 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Постановлението е връчено на длъжника на 16.06.2023 год., а подадена от него жалба е приета на 21.06.2023 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирано от пълномощника на взискателя, съдът намира за 2 неоснователно, доколкото размерът на същото от 400 лева, е определен в предвидените минимални размери, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.20104 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, според която възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева и съгласно т.2 от същия законов текст, според която възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, равняващ се в случая на 200 лева – ½ от предвиденото в т.1 от цитирания законов текст – 400 лева. Изложените в жалбата обстоятелства за това, че по делото не са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания, предвид извършеното от длъжника – жалбоподател в настоящото производство, плащане на размера на дълга в срока за доброволно изпълнение, съдът намира за необосновани, предвид липсата на изчерпателно изброените изключения, визирани в чл.79, ал.1 от ГПК, освобождаващи длъжника от отговорност за разноски. Неоснователността на жалбата се обосновава и с прилагането по аналогия на правилата за присъждане на разноски, уредени в нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, отчитайки липсата на кумулативната даденост на визираните в нея две предпоставки. От друга страна възражението за прекомерност, предвидено в чл.78, ал.5 от ГПК касае единствено и само размера на възнаграждението, но не и дължимостта на същото. Не на последно място следва да се посочи и това, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, макар и направено в срока за доброволно изпълнение, е заявено от длъжника на 02.06.2023 год., т.е след извършените на 26.05.2023 год. от съдебния изпълнител действия по разпределение на постъпилата по изпълнението сума и привеждане на част от същата – в общ размер на 1 067 лева, включваща и адвокатското възнаграждение от 400 лева, в полза на взискателя, с което съдът намира възражението за прекомерност, заявено в рамките на изпълнителното производство и за преклудирано. Изводът за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се обосновава и от това, че от страна на пълномощника на взискателя са извършени и действия по процесуално представителство, изразяващи се в подаване на отговори на възражението и на жалбата, за които не се претендира възнаграждение по чл.2, ал.4 от Наредбата.

Неоснователността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение обосновава извод за неоснователност и на искането на жалбоподателя за определяне по съразмерност на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на заявеното от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя, съдебният изпълнител е постановил правилно разпореждане, което по изложените погоре съображения следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение.

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.***, против действията на Частен съдебен изпълнителен ЗаХ. Запрянов, извършени по изпълнително дело № 20238750400372 и обективирани в Разпореждане от 13.06.2023 год., с което е отказано да се намали размера на приетия като разноски по изпълнението с разпореждане изх. № 21286 от 18.05.2023 год., адвокатски хонорар, заплатен от взискателя в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4