Определение № 575 от 13.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 298/2025
- Вид
- Определение № 575
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575 гр. Стара Загора, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500298 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Ю.Б.“ АД - гр.С., чрез адв. Д. М. против разпореждане № 1343 от 18.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 516/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Б. за сумата 180 лв.
– разходи за уведомяване от 03.07.2024г. до 10.02.2025г. и 55 лв. - такси от 12.08.2024г. до 19.02.2025г., по Договор за потребителски кредит от 09.06.2023г.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Счита, че представеният документ – извлечение от сметки бил редовен от външна страна, вземанията били индивидуализирани и конкретизирани по основане и период на дължимост, подлежали на изпълнение и заявлението било редовно.
Сочи, че КРС излязъл извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство и се произнесъл по същество дали посочените суми за разходи за уведомяване са дължими, което с оглед характера на производството било недопустимо. Излага съображения за дължимост на претендираните такси, като конкретизира отделните пера на начислените такси за процесния период. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за 1 въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Ю.Б.“ АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Б. за сумата 180 лв.
– разходи за уведомяване от 03.07.2024г. до 10.02.2025г. и 55 лв. - такси от 12.08.2024г. до 19.02.2025г., по Договор за потребителски кредит от 09.06.2023г.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че начисляването на такса, обвързана с периода на забавата е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.1 вр. ал.3 ЗПК, а разходите за уведомяване за предсрочна изискуемост са свързани с управление на потребителския кредит и противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и заобикалят правилото на чл.33, ал.1 ЗПК.
Частно гражданско дело № 516/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък е образувано по заявление на „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 4716.02 лева - главница от невърнат кредит, 289.54 лева - възнаградителна лихва от 10.06.2024 г. до 19.02.2025 г., 284.07 лева - мораторна лихва от 09.07.2024 г. – 19.02.2025г., 55 лева -такси от 12.08.2024г. до 19.02.2025г. и 180 лв.- разходи за уведомяване от 03.07.2024г. до 10.02.2025г., заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на вземането.
Съдът е издал заповед № 405 /18.03.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 26.02.2025г. до изплащането й, както и разноски.
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9, на заявлението се претендира сумата 55 лева – такси от 12.08.2024г. до 19.02.2025г. и 180 лв. - разходи за уведомяване от 03.07.2024г. до 10.02.2025г., посочени в извлечението от счетоводните книги на банката в т.4 и т.5.
За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКрИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги.
В случая, в извлечението, приложено към заявлението е посочено, че се претендират такси в размер на 55 лв., които суми обаче не са индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не позволява на съда да провери основанието, от което произтичат. Този пропуск не може да бъде саниран с конкретизиране на претендираните суми за такси в частната жалба, тъй като същите следва да бъдат посочени конкретно в 2 документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - извлечението от счетоводните книги на банката. Ето защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Процесната претендирана сума от 180 лв., посочена като разноски за връчване на уведомление на длъжника е в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора - заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжникапотребител, а при забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1343 от 18.03.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 516/2025г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника М. Х. Б. за сумата 180 лв.
– разходи за уведомяване от 03.07.2024г. до 10.02.2025г. и 55 лв. - такси от 12.08.2024г. до 19.02.2025г., по Договор за потребителски кредит от 09.06.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3