Решение № 68 от 15.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. П., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. С. П., ЕИК **********, с адрес: /населено място/, с адрес за призовки и съобщения: /населено място/, чрез адв. С. П., против Наказателно постановление № BG07042025/5800/Р8-244 от 29.09.2025 г., на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.и.“ гр. С., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 139, ал.7 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 920,32 /деветстотин и двадесет евро и тридесет и два евроцента/ евро, равностойност на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, по фиксиран курс на превалутиране.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на ЗАНН и ЗДвП. Навеждат се доводи, че фактическата обстановка не отговаря на действителната, а твърдения на АНО, не са правилни, тъй като има наличие на платена тол такса за въпросния сегмент, като в същото време не се посочва нейния размер. Посочва, че наказанието не съответства на извършеното нарушение, тъй като не е посочен размер на дължимата тол такса, и съответно разликата ако въобще има такава. В продължение, основава твърденията си на нарушен принцип на пропорционалността, като посочва разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62, като посочва, че наложеното наказание е несъответстващо на принципа на пропорционалност. Посочва, постановената практика на СЕС от 21.11.2024 г., основана на преюдициалното запитване на Административен съдХасково. Предвид изложеното моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира съдебни разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

За административнонаказващият орган – Директор на Национално тол управление към Агенция „П.и.“, не се явява представител. С постъпила молба с вх. № 404/15.01.2026 г. от юрк. М.Н., последната изразява становище за хода на делото по същество, като посочва че оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, относно издаденото НП № BG07042025/5800/Р8-244/29.09.2025 г., счита че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски.

Районна прокуратура – Б.д, ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания, разпитани беше свидетеля Б. С. З..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Безспорно се установи по делото, че на 07.04.2025 г. в 17:53 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Златарево, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел „Скания Р 440 “, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано от жалбоподателя П..

В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № *** попада в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на 20.03.2025 г. в 09:31 часа се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно – път № А-3, км. 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10111, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № 30D9FCF1C42CCB7AE063021F160A609C, ведно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и 2 местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10111/ - част от системата.

При така установеното, свид. З. възприел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, затова, че на 20.03.2025 г., в 09:31 часа, на път № А-3, км. 163+488, засечен с терминално устройство 10111, и чрез извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 07.04.2025 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП Златарево, Х. С. П., като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,

За констатираното административно нарушение, на 07.04.2025 г., свидетелят Б. С. З. – гл. инспектор в отдел ПТРР, ТД „Митница С.“, в присъствието на свидетеля Г. В. К. – гл. инспектор в ТД „Митници С.“, съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG07042025/5800/P8-244. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал, без възражения. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.

В законоустановения срок, не са постъпили и писмени възражения от страна на жалбоподателя срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения акт, на 29.09.2025 г. Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П.и.“ гр. С., издал и обжалваното НП № BG07042025/5800/P8-244/29.09.2025 г., възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 920,32 /деветстотин и двадесет евро и тридесет и два евроцента/ евро, равностойност на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, по фиксиран курс на превалутиране.

В така издаденото Наказателно постановление е посочено също, че след извършена служебна справка от страна на АНО, въпреки че за сегмент номер 1333311892 е била получена тол декларация, декларираните данни за посоченото ППС отговаряли за категория на 12 тона с 2 оси, а от снимковия материал от рамка 10111, се вижда че процесното ППС се движило с общо 5 оси. Поради тази причина, АНО е приел че за конкретното ППС с 2 оси с прикачено ремарке с 3 оси, не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, тъй като последното се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС-то, като изрично е подчертан и броя на осите, както и екологичните му характеристики, от което следва да се определят за всеки отделен път или пътен участък.

Във връзка с тези гореописани характеристики заплащането на тол таксата се извършва чрез Електронната система за събиране на тол такси и дава право на ППС-то, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки. Въз основа на това, АНО е приел че тъй като дадените данни не съответстват на снимковия материал, следователно и тол таксата не 3 е заплатена.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Х. П. на 03.11.2025 г., като в законоустановения 14-дневен срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят Б. З.. Разпитания свидетел установява процедурата и начина на установяване на административното нарушение – извършване на митническа проверка на явилото се ППС, чрез въвеждане на индивидуализиращи го данни, като изрично посочва че всичко което се описва като данни е само от това което се извежда от свързаната система към БГ- тол. Излага недоволства относно начина по който се налагат санкциите на водачите по пътя, като открито заявява, че АУАН се генерира от системата, липсва индивидуална преценка.

Към административнонаказателната преписка са приложени копия на Свидетелство за регистрация Част II № 010071954, съгласно което товарен автомобил, марка „Скания Р 440“, с рег. № *** е собственост на „Е.Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, гр. Ш., и на Свидетелство за регистрация Част II № 010835985, съгласно което полуремарке, марка „Кьогел СНЦО 24“ с рег. № *** е собственост на „Г.“ ЕООД, както и на свидетелство за управление на МПС № 286714578 и на лична карта № 6479650144, издадени на жалбоподателя Х. П..

Приобщено е извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № 8507834611, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или бордово устройство - „toll declaration wrong payment“ за ППС с рег. № *** на 20.03.2025 г. в 09:31 часа, тол селекция 10111, път А-3, 163+488, посока нарастващ километър, област Б.д, град М., ведно със статично изображение във вид на снимков материал на същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от 4 компетентни органи.

АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед № ЗАМ-143/32-263874 от 08.08.2022 г. на Директор на Агенция „Митници“.

Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД11216/25.02.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Директорът на НТОЛ е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.

Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-НТУ-333/17.06.2025 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

В конкретния случай настоящия съдебен състав счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.