Решение № 3 от 10.01.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500436 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на „Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление – гр.Б., ЕИК *, представлявано от Т. Б. против Решение №902 от 30.09.2022г., постановено по гр.д.№1105/22г. по описа на ОС – Бургас. Решението се оспорва като недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Страната прави оплакване, че въпреки наличието на преюдициален спор първоинстанционният съд в противоречие с чл.229 ал. 1 т.4 от ГПК е постановил решението си вместо да спре производството, допуснато е грубо нарушаване при тълкуване и прилагане на материалния закон като е прието че договорите за наем са валидно сключени и ищецът е наемодател на процесния магазин. Според въззивника съдът е допуснал множество нарушения при направени от страната процесуални искания.

На първо място решението се оспорва като недопустимо: - налице е висящ спор по гр.д.№511/22г. по описа на ОС – Бургас с правно основание чл.108 от ЗС с искане „Ф.“ ЕООД да бъде признат за собственик на процесния имот и да бъде осъдено „Б.“ ЕООД да предаде владението на имота. Отказа на съда да се спре производството по делото води до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и производството по делото следва да продължи едва след приключване производството по гр.д.

№511/22г.

1

На следващо място - обжалвания акт е постановен при груби нарушения на материалния закон. В тази насока – неправилен е извода на съда че договорите за наем били валидни. Въззивната страна сочи, че те са нищожни поради липсата на съгласие, както и недействителни поради накърняване на добрите нрави по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Въпросните договори са били сключени при осъществен натиск от страна на П. К., представляваща „Б.“ ЕООД, която е злоупотребила с влошеното здравословно състояние на И. Б., действаща тогава като управител на „Ф.“ ЕООД.

Поддържа се възражението за нищожност на сделките от 26.05.2020г. и от 01.02.2021г. С ОИМ страната сочи, че са наведени възражения за нищожност на осн. чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Игнорирано е било и възражението, че сделките са недействителни и поради накърняване на добрите нрави - сочи се, че върху управителя на „Ф.“ ЕООД е оказван непрестанен натиск и противоправно въздействие върху лабилната психика на И. Б.. Поддържа се становището, че договорите са и унищожаеми – не са обсъдени предпоставките по чл.29 от ЗЗД. Според страната съдът е направил погрешни изводи за валидност на договорите предвид действието на решението за поставяне на И. Б. под ограничено запрещение занапред.

Страната твърди, че И. Б. към датите на сключване на сделките не е могла да разбира и ръководи действията си – т.е. – че не е действала съзнателно и разумно.

На следващо място – игнорирани са възраженията по чл.30 от ЗЗД за унищожаемост на сделките поради осъществено противоправно въздействие върху психиката на И. Б. от страна на П. К.. Върху личността на Богоева е оказван натиск с инициирани проверки и бъдещи такива. Това не е обсъдено от първоинстанционния съд. Освен това се сочи, че П. К. е въвела в заблуждение Б. в качеството и на управител на „Ф.“ ЕООД и се е възползвала от психичното и състояние – умишлено е въвела в заблуждение Б. относно параметрите на сделката, както и относно неблагоприятните последици при евентуален отказ да бъдат сключени сделките – че за Б. няма избор и следва да изпълни волята на Пенка К..

Оспорват се и като процесуални нарушения изводите на съда за потвърждаване на договорите от страна на „Ф.“ ЕООД. Според страната в нарушение на процесуалните правила съдът е приел банковите извлечения, представени от страна на ищеца след процесуалната преклузия. Сочи се че същите освен това са и неотносими. Обжалвания съдебен акт се оспорва и като постановено при непълнота на мотивите и като необосновано. Страната сочи, че не е бил съставен пълен и ясен доклад с точно разпределение доказателствената тежест на страните. Поради това на първо място се иска обезсилване на решението като недопустимо поради постановяването на решение преди приключване на спора по гр.д.№511/22г. на ОС- Бургас, при условията на евентуалност – да се отмени решението и да се постанови друг, с което да се отхвърлят претенциите на „Б.“ ЕООД.Претендира се присъждане на разноски.

2

Правят се доказателствени искания - за допускане на свидетели по въпроса за здравословното психическо състояние на И. Б. и за недобросъвестното поведение на П. К. при сключването на сделките, прави се искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза за оценка на параметри по придобивната сделка – цената на процесния имот, стойност на СМР-та, размер на месечния пазарен наем и др.

Прави се искане по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за издаване на съдебно удостоверение за установяваща висящността на съдебно производство по гр.д.№511/22г. при ОС – Бургас.

В законоустановения срок от страна на въззиваемия – „Б.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.Б. въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че повечето от възраженията в жалбата са неотносими към спора и неприложими в производството по чл.310 от ГПК.

На първо място се сочи, че нито една от предпоставките за недопустимост на решението не е налице.

На следващо място – оспорват се възраженията за нищожност на договорите за наем с оглед ограничителната разпоредба на чл.314 ал.3 от ГПК по отношение спора за правото на собственост. Възраженията за унищожаемост на договорите за наем също се оспорват с аргумента че не съставляват годни основания за обжалване решението на първата инстанция.

В тази насока се сочи, че са изложени неясни изрази, противоречиви и нелогични до степен на пълна неразбираемост относно психологичното въздействие върху И. Б., възбуждане у нея на основателен страх, злоупотреба с узнаването за психичните проблеми на Б., умишлено въвеждане в заблуждение относно неблагоприятните последици от евентуален отказ.

На следващо място – относно обстоятелството за заплащане на наемната цена от страна на ответника и представянето на съответната документация не се излагат твърдения в противовес на това от страна на ответника с оглед на което според страната ответникът – въззивник няма правен интерес от направените от него възражения по повод присъединяването на доказателствата в тази насока по делото. Оспорват се възраженията за непълнота на мотивите и необоснованост на решението, както и за липса на доклад по делото. Според въззиваемата страна съдът е постановил две определения, в които е квалифицирал спора по делото, направил е разпределение на доказателствената тежест, както и още две – след постъпване на ОИМ на ответника, с които е направил допълнения и е разпоредил извършването на съответните процесуални действия на страните.

Страната се противопоставя на направените от въззивника доказателствени искания, тъй като са направени по повод ирелевантни по делото факти и обстоятелства. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и оставяне на обжалваното решение в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът установява следното:

„Б.“ ЕООД е предявил иск против „Ф.“ ЕООД с правно основание 3 чл.233 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.310 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът е посочил в исковата си молба, че с ответника имат сключен договор за наем на 01.02.2021г. за магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Б., ж.к.“С.“ бл.*, вх.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ по кадастралната схема 768.93 кв.м, който договор за наем е бил сключен със срок до 31.03.2022г. Обектът е бил предаден на наемателя въз основа на предходен договор за наем – на 28.05.2020г.

Ищцовата страна сочи, че с изтичане на срока – 31.03.2022г. договорът за наем е бил прекратен, но наемателят не е изпълнил задължението си по чл.4.7 от същия – да предаде наетото помещение до 04.04.2022г. На 06.04.2022г. на наемателя е била изпратена нотариална покана за освобождаването на помещението или за подписване на нов договор за наем. Сочи се, че от страна на наемателя не е последвала реакция като до завеждане на иска продължава да ползва имота без правно основание. Поради това страната е поискала от съда да осъди ответното дружество да опразни наетото помещение и да предаде на ищеца процесния магазин. Претендират се и разноските по делото.

Иска е бил заведен пред Районен съд , но на основание чл.104 т.4 от ГПК и във вр. с чл.69 ал.1 т.5 от ГПК относно съществуването на договор за наем, данните за размера на наема за година в процесния случай делото е било изпратено на окръжен съд, като е преобразувано в гражданско поради реда за разглеждане – „Бързо производство“.

След връчване на препис от исковата молба ответникът е направил възражения като е оспорил договора за продажба на процесния имот, както и двата сключени договори за наем – поради състоянието на управителя на „Ф.“ ЕООД – И. Б. и оказаното психологическо въздействие от П. К. – заплашване и тормоз. Сочи се, че договорите били сключени при явно неизгодни условия – конкретно втория договор за наем. Следва да се отбележи, че отговора на исковата молба от страна „Ф.“ ЕООД е извън срока, изрично фиксиран от разпоредбата на чл.312 ал.1 от ГПК – т.е. – такъв по смисъла на ГПК няма и това води до съответните процесуални последици, преклузии и т.н.

Начинът по който е формулирана разпоредбата сочи, че съдът изготвя доклада по делото и насрочва същото в деня на постъпване на ОИМ или на изтичане на срока за това – т.е. предвижда се възможност при депозиране на ОИМ преди изтичане на срока съдът веднага да пристъпи към извършване на последващите действия с оглед приоритета бързина в производството. В случая ОИМ е депозиран по делото извън срока – след неговото изтичане и изготвяне на доклада и насрочването на делото от страна на съда. Този начин на формулиране – в чл.312 ал.1 от ГПК изключва възможността в полза на страната да се зачита датата на изпращане на ОИМ по пощата. Логиката на бързото производство не е такава и поради това е налице този начин на формулиране на разпоредбата.

Неясно защо обаче първоинстанционният съд въпреки това ограничение е зачел депозирания извън срока ОИМ и направените от ответника възражения. Съответно – процесът не се е развил по регламентирания в 4 чл.312 от ГПК процесуален ред и срокове, делото е било отлагано за последващо открито заседание.

Установава се по делото от представените доказателства, че за процесния недвижим имот – магазин в гр.Б., ж.к.“С.“ е бил сключен договор за наем на 26.05.2020г.. между ищеца „Б.“ ЕООД в качеството на наемодател и ответника по делото на първоинстанционния съд – „Ф.“ ЕООД за срок до 01.02.2021г. като наемателят е задължен да заплаща месечна наемна цена в размер на 1955.22 лв. с вкл. ДДС.

Установява се също така, че процесният магазин е закупен от ищеца „Б.“ ЕООД от ответника „Ф.“ ЕООД, като сделката е обективирана в нотариален акт №135 от 26.05.2020г. на нотариус рег.№285.

След изтичане на срока по договора за наем – на 01.02.2021г. страните са сключили нов договор за наем на същия обект за срок до 31.03.2022г. при месечна наемна цена от 5160 лв. с ДДС. И двата договора за наем са били нотариално заверени.

По повод направените от ответната страна възражения първоинстанционния окръжен съд е приел, че същите не касаят липсата на постигнато съгласие, а пороци във волеизявленията на управителя на „Ф.“ЕООД – И. Б.. Установено е, че по повод психическото състояние на И. Б. е било образувано производство по гр.д. №583/21г. по описа на ОС – Бургас като същата е била поставена под ограничено запрещение за срок от 1 година като решението е влязло в сила на 28.01.2022г. Съдът е посочил, че ограниченията имат действие занапред и не могат да се имат в предвид при сключването на договорите, които са с дати отпреди завеждане на делото. По повод конкретни възражения на ответната страна съдът е посочил, че същите са ограничени от разпоредбата на чл.314 ал.3 от ГПК. На основание чл.297 от ТЗ сделките немогат да бъдат атакувани и въз основа на позоваване на сключване при явно неизгодни условия, тъй като са сключвани от търговци.